Р ежисьорът Бойко Илиев ще посрещне 69-ия си рожден ден в компанията на съпругата си д-р Мирослава Кадурина на 29 юли. Малко преди личния му празник той и жена му сбъднаха общата си мечта да посетят операта в Неапол.
„Не обичам да празнувам рождените си дни“, издаде актьорът пред „Телеграф“.
Пътуване
Бойко и Мирослава си пожелали още преди 10 години да се върнат на това вълшебно място в Неапол. „Преди няколко дни посетихме Неапол. Първия път, когато бяхме в Операта „Сан Карло“ и имахме билети за камерна опера, но влязохме и в голямата зала. Озовахме се в кралската ложа съвсем случайно – всичко светеше, беше приказно. Тогава, преди толкова години, си обещахме да отидем отново. Сега ни се сбъдна тази мечта и се насладихме на „Мария Стюарт“ от Доницети. Беше вълшебно, един от приятните моменти в този живот. Това е една от първите опери в Европа, създадена е 1830 г.“, сподели развълнуван Илиев. „Предстои ни пътуване до Единбург, където ще се проведе Световният фестивал. Там се смесват различни изкуства. Това ме радва, зарежда, както мен, така и съпругата ми“, допълни още той. Режисьорът сподели, че не се радва на рождените си дни, но те са неизменна част от нашия живот. „Ще бъда с Мирослава, с която сме от толкова години заедно. Обичам да бъдем сами, както се казва, в интимен кръг. Не обичам уточнените празници, обичам тези, които не очакваме. Отдавна не се случват тези приказни неща с изненади и торти. Ритуалността е изгубила този блясък. Но смислеността в нашите взаимоотношения се е запазила, което е най-важното. Обикаляме заедно навсякъде и се радваме на постиженията“, казва той. Бойко мечтае любовта в семейството му, а именно синът му Ники и жена му Мирослава, и тази към работите им, да продължи без промяна. Никой да не помрачава с разни катаклизми, които да развалят света, който са си създали.
Равносметка
„Неизбежно се налагат някакви равносметки на личните ни празници, поне за годината назад. Отговаряме си на въпроса какво сме постигнали. Завъртаме въпроси както в личния, така и в професионалния живот. Някои постановки ми донесоха голямо удовлетворение като „1984“, която с композитора Любо Денев направихме в началото на сезона в моя театър „Нов театър НДК“. Направих и драматизация и постановка по „Робин Худ“ с шуменския театър, а след това и „Крадецът на праскови“, споделя звездата. В момента той не спира да работи, да чете текстове, които го вълнуват, за да може да ги превърне в театър. Тенденция, която с годините практикува. „Интересно ми е, приятно ми е. Сега съм се заел с роман на Клаус Ман, който навремето имаше филм. Надявам се да се роди на театралната сцена“, издава той. „Гордея се с много от проектите, които съм създал, връщайки се в годините, създаването на първия частен театър 1988-1989 г. във Военния клуб промени начина ми на живота определено. След това през 2015 г. създадох отново нещо голямо - „Нов театър НДК“, на който се радваме вече почти 10 години. Сега изтича договорът и бих го предал на по-млади хора, които да продължат тази мисия. Тези помещения приютяват духа на хората, които играят в спектаклите. Затова обичам да обикалям театрите по света и дори колекционирам впечатления, дори и от античните. Тези сгради ме привличат, защото сякаш витаят духовете на толкова много хора преди нас“, казва още Илиев. Той се надява да продължи трилогията на Димитър Талев „Железния светилник“, да продължи „Илинден“ и още много.
„Искрено желая моят театър да бъде съхранен, новото ръководство ми е обещало така, но да видим. Това помещение беше част от пазара на НДК, а аз го превърнах в театрална зала със 190 места. Наистина беше едно приключение, което дори не осъзнавах в началото. Правил съм зали, но те са били в читалища с история и т.н., а това беше един магазин, който няма нищо общо с тази култура. Направих всичко, разбира се, с помощта на приятели. Създадох го, гордея се с това и затова много искам да бъде запазен“, разказа Бойко.
Винаги намира време за спорт
Макар и през повечето време Бойко да е зает с поредната драматургия или пътуване, той все пак намира време за спорт. „През свободното си време обичам да спортувам. Тенис и ски са ми едни от любимите спортове. В момента карам само колело – тук, в Банско. Обичам природата, наслаждавам й се, докато карам колелото. Презареждам се“, споделя Илиев. Синът му Ники определено е наследил това качество от баща си, тъй като също е активен в няколко видове спорт. „Надявам се, че синът ми го е наследил от мен, но чара от майка си“, допълва гордият татко.
Лидия Драгомирова
