С топаните обраха гроздето в един от най-лозарските райони на Пиринско - село Илинденци. Хиляди декари са се ширнали край населеното място, стотици от тях пък са засадени с прочутия бял сорт грозде „Керацуда“, който вирее само тук и в съседната община Кресна. Тук най-широко разпространеният сорт е „Широка мелнишка лоза“, от другите червени сортове са застъпени „Мерло“, „Каберне“ и „Мелник 55“. От бялото грозде по лозите край селото натежаваха доскоро сортовете „Булгар“, „Сандански мискет“ и „Мускат отонел“.
Суша
Прибирането на реколтата обаче мина без фанфари и усмивки в село Илинденци. И за това има не една, а две сериозни причини, които ще направят „по-горчиво“ виното тази зима. Първата е невижданата суша по тези места, където допреди 2-3 седмици не бе паднала капка дъжд от далечната дата 19 май. Това се оказа като сушилна за плодовете. Някои сортове, които не са толкова издръжливи на суша, се свиха като стафиди, в тях не остана почти никакъв сок. Но оптимистите сред лозарите видяха и нещо добро в тези толкова високи температури и сухи дни - жегата не даде никакъв шанс на маната и на други болести да се развият и да ударят лозовите насаждения. Затова и голяма част от изсъхналите гроздове си останаха по пръчките в лозята, стопаните дори не ги обраха, за да не работят залудо.
Добиви
„Добивите са много по-ниски, при някои са 50% от миналогодишната реколта, при други - 60-70%, а при трети – 30-40%, но това зависи от сортовете грозде. Аз миналата година набрах 1,7 тона каберне от три декара лозе, тази година от същата тази земя набрах едва 600 килограма грозде. Плодът натрупа висока захарност – 27-28 градуса, това изпича гроздето и трябва да се разреди в съда, защото има риск да ферментира много бавно и да се наложи да пиеш вино не през зимата а чак през месец май догодина“, твърди Бойко Ибришимов, лозар и кмет на село Илинденци.
Природа
Според него трябва да си слуга на лозето, за да станеш цар на виното. Защото нито едно признание не идва даром, а след много труд и усилия. Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Лозар се раждаш, лозар оставаш за цял живот, то е като глътка въздух, не може да се откажеш, смята Ибришимов. Защото народът е казал: „Лозето не ще молитва, а иска мотика”. Без труд няма как да има добър и качествен плод. Лозето понякога се оре по 4-5 пъти, част от стопаните нямат техника, а плащат надница на тракторист. Други лозари сами си го копаят, слагат тор, подрязват, поливат. Всяко лозе иска и много вода.
„Както ние, хората, пием често вода, така и то иска живителна течност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Проблемът е, че в нашето село почти никой няма поливна система. Разчитаме на природата и когато тя не е благосклонна към нас, то ние сме безпомощни“, признава пред „Телеграф“ кметът на Илинденци.
Изкупуване
На практика гроздето през последните 3-4 години си е все на едни ценови нива. Ако производителите включат труда си и всички разходи, то реалната цена ще е около 3,00-3,50 лв. за кг, но продукцията им ще е непродаваема. Сортовете „Мерло“ и „Каберне“ вървят по 1,50 лв. килото, а сорт „Широка мелнишка лоза“ се търгува от 1 лев до 1,20 лева за кг. Прочутият сорт бяло грозде „Керацуда“ също върви по 1,50 лева за кг, колкото и другите бели сортове „Булгар“, “Сандански мискет“ и „Мускат отонел“.
Винарните отдавна имат собствени насаждения и не дават добра цена, но и почти не купуват. Стопаните продават на дребно, но хората нямат достатъчно пари. Идват купувачи не само от Пиринско, но и от Перник, Кюстендил и София за вино и ракия.
Щавен
„Реколтата е качествена, макар че високите температури през лятото буквално изгориха насажденията по южните склонове край селото. Аз от 4 декара лозе берях по 4 тона грозде, сега набрах едва 1 тон. Преди години си направих и винарна, грижа се за 120 декара лозови масиви. Те са разположени в две местности край село Илинденци – Калъчовец и Щавен. В началото ползвах лозя под наем, но хората се отказаха от тях и ми ги продадоха“, казва Йордан Парапанов, който седем пъти е носител на титлата „Цар на виното“ в Илинденци. Труди се на полето с цялото си семейство, защото е трудно с работната ръка. Някои предпочитат да заминат за чужбина, някои не искат да полагат тежък труд на полето, а някои искат да са на бюро и да получават високи надници. Парапанов няма работници.
Печалба
Само по време на беритбата наема хора. Предпочита да не продава грозде на загуба, а прави от него вино, което продава, тогава печалбата е по-добра. Каквото се изкара от продажбата на еликсира, голяма част от него се инвестира в механизация. Купил е машини за контурна резитба, пръскачки, култиватори, трактори.
Съдове
Лозарят съветва, че гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително да са измити перфектно. Целта е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова много стопани се отказали от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре, както бидоните.
Повечето лозари в Илинденци са категорични, че до края на живота си ще се грижат за лозята си. Никога не са си помисляли да се откажат от лозарството и винарството. „Защото виното е любов, любовта е вино. С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то ние сме я намерили. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена”, уверяват майсторите на божествената напитка в село Илинденци.
Прекупвачи продават с 30% надценка
Винените сортове грозде са на пазара в Благоевград, а търсенето е голямо. Цената на стоката е от 20 до 40 стотинки нагоре в сравнение с цената от производителите. Гроздето обаче не е от Пиринско, а от други населени места в страната – Харманли, Пловдив, Хасково. Плодът в Благоевградска област се обра по-рано, а и реколтата е слаба, та нямаше много продукция за пазара.
Мерлото и кабернето се търгуват от 1,80 лева до 2,00 лева за килограм, а широката мелнишка лоза е по 1,50-1,60 лева за килограм. Гроздето е с висока захарност и трябва да се разреди малко с вода при слагането в съдовете, твърдят търговците. От белите сортове на пазара са „Брестовица“ от Пловдивско и „Булгар“ от Петричко.
Вече няколко години производителите и търговците на грозде по тържищата в покрайнините на Благоевград предлагат и допълнителна услуга на своите клиенти. Те мелят гроздето на място. При някои търговци услугата е безплатна, при други се доплаща по 10 стотинки на килограм.
„Българинът прави между 150 и 250 литра домашно вино, за да е спокоен, че няма да закъса през зимата. Добре узрялото грозде с високо съдържание на захар е първата предпоставка за вино с високи вкусови качества“, казват специалистите.
Владимир Симеонов
