Е сента е време за прибиране на реколтата и подготовката на почвата за есенните и пролетните култури.
На пръв поглед всичко изглежда много просто – да наторим, да засеем сидерат, а може и двете. Грешките, допуснати при есенната подготовка на почвата, могат да сведат до нула всичките ни усилия, а понякога да навредят на градината и околната среда, пише „Синор“.
Възстановяването на плодородието на почвата след прибиране на реколтата е най-необходимата и важна задача за производителите. Този принцип в земеделието гласи: веществата и енергията, извлечени от почвата заедно с реколтата, трябва да бъдат компенсирани с известна степен на увеличение.
Принцип
Друг важен принцип е този за минимума, гласящ, че обемът на реколтата се определя от фактора, който е минимален. От това следва, че растенията се нуждаят от всички хранителни вещества, независимо от количеството им.
Тези принципи показват, че за възстановяване плодородието на почвата след прибиране на реколтата е необходимо да се внесат всички хранителни вещества, извлечени по-рано. Недостигът на само един, даже микроелемент, ще доведе до значително намаляване на добивите, независимо от наличието на всички останали хранителни вещества и оптимални условия за отглеждане (температура, осветеност, киселинност на почвата и др.).
Значение
Формата и видът на хранителните вещества, които внасяме при есенното възстановяване, е от съществено значение. Използването на комплексни NPK и лесноразтворими торове през есента е безполезно за бъдещите култури и много вредно за околната среда. До пролетта елементите се отмиват от почвата, като замърсяват подземните води. По същата причина през есента не се внасят и азотни торове. При тази обработка се използват само фосфорни и калиеви минерални гранулирани торове, както и органични – оборски тор, компост, хумус и др. Фосфорът се съхранява напълно до пролетта, а незначителна част от калия се отмива от почвата.
Грешка
Разхвърлянето на фосфорните и калиеви торове по повърхността на почвата също е грешка, защото няма да подобри почвеното плодородие, но може да навреди. Те са слабоактивни в почвата и обикновено остават там, където са поставени. След равномерното им разпръскване е необходимо почвата да се обработи на дълбочина до 30 см, в зависимост от това, каква култура ще отглеждаме следващия сезон.
Грешките не свършват дотук!
Хранителните вещества, намиращи се в почвата, може да се окажат недостъпни за растенията, дори при правилно наторяване.
Диапазонът на киселинност на почвата рН, при който растат различните култури, е от 4,5 до 7. За повечето градински растения оптималното рН е 6-7. При ниски стойности на рН растенията трудно абсорбират хранителни вещества, дори да има достатъчни количества в почвата, активността на повечето микроорганизми намалява, разграждането на растителните остатъци се забавя.
Варуване
Намаляването на киселинността на почвата става чрез варуване, като при обработката се внася вар или доломитово брашно. Този фактор не бива да се пренебрегва, защото води до значителни загуби на добиви. Растенията, които реагират най-добре на тази процедура, са салатното цвекло, бялото зеле, карфиолът, лукът, чесънът, целината, спанакът и др. Варуването трябва да се провежда на всеки 4-5 години.
Съвместното внасяне на варовикови минерали с фосфорни торове е друга грешка, която не трябва да допускаме, защото част от фосфора се преобразува в труднодостъпна за растенията форма. При варуване е добре да се отложи внасянето на фосфорни минерални торове за пролетта.
Микроелементите също са необходими
Друга сериозна грешка е неспазване на нормите на торене. Излишъкът на хранителни вещества е също толкова вреден, колкото и недостигът. При излишък на калий се затруднява постъпването на азот в растенията. Повишените дози фосфор могат да затруднят усвояването на калий, желязо, цинк и мед в растенията. При високи дози фосфор растенията стареят по-бързо.
Не трябва да забравяме и микроелементите, които имат важно значение за реколтата – принципът за минималния фактор. Те са също толкова необходими, колкото и макроелементите, но в значително по-малки количества. Ежегодното внасяне на органични торове и дървесна пепел решава почти напълно този проблем.
