- Проф. Димов, каква е оценката ви за това, което се случва с българските стада овце, заболели от шарка?
- Ситуацията в настоящия момент е трагична. За разлика от велинградската история, в която имаше въпрос дали има чума или няма, тук е категорично, че вирусът на шарката го има и се разпространява по известни и неизвестни пътища, като нанесе големи щети на българското овцевъдство. Към този момент (6 август - б.а.) в Пловдивска област има 94 огнища и са умъртвени около 9 хил. животни. В страната са малко повече, но в Пловдивска област и по специално Сдружението за Маришки овце се оказа в окото на бурята. За голямо съжаление до момента са умъртвени 17 стада, а загубата на ценен генетичен ресурс възлиза на 2000 животни от тази порода.
- Това означава ли, че древната Маришка овца е заплашена от изчезване?
- Това, което като сдружение бяхме постигнали за 35 години, се срина за три седмици. Като казвам 35 години имам предвид, че на 8 август нашето сдружение трябваше да празнува 35 години от създаването си. Празнуването се отменя по разбираеми причини. И ще ви кажа, че откакто съм въвлечен съзнателно в овцевъдство и козевъдството като изследовател, селекционер и университетски преподавател, такова нещо досега не се е случвало.
- Ще припомните ли защо Маришката овца е толкова ценна?
- Нека уточня, че става дума за две породи - Вакла Маришка овца и Бяла Маришка овца. Те са ценен генетичен ресурс. Аз не съм създал породите, но 35 години полагам грижи да бъдат съхранени, защото са част от нашето културно наследство, наравно с другите местни породи и формират ценен генофонд, който трябва да бъде пазен. За съжаление заболяването нанесе най-голям удар върху Вакла Маришка овца, а за Бялата рискът е още по-голям. Досега е унищожено едно стадо, още едно е застрашено, понеже има положителна проба. Останали са около 700 животни.
- Май се оказвате прав, че местните породи не трябва да се отглеждат само в един регион?
- Да, трагичен случай като този показва, че една местна порода не бива да бъде съхранявана само в един регион. През последните години бяха отправяни упреци и намеци, дразнещи специалистите, че Маришките овце трябва да се отглеждат само в Пловдивска област, защото тук са възникнали. Но това, което се случва сега, доказва, че сме прави в нашата развъдна програма, която предвижда разпространение и отглеждане на породата в различни региони. И именно това ще бъде като спасителен пояс. Ще оцелеем, но ще се забави генетичният прогрес и ще се увеличи ерозията на тези две породи.
- Защо Маришката овца е толкова ценна?
- Двете породи Вакла и Бяла са ценни първо, защото представляват част от нашето културно наследство. Те са с добра продуктивност и затова носят добри доходи на стопаните. Това им дава възможност да покрият разходите си и да имат относително устойчиво бъдеще. И двете породи са и за месо, и мляко, като се отглеждат специализирано от стопаните в зависимост от пазарната ситуация, от личната стратегия на фермера. Тези породи могат да произвеждат както добро и качествено мляко, така и агнешко месо с много добри вкусови качества. Млякото е по-малко като количество, но е с по-добри качествени показатели като процент мазнини и белтъчини. Това е установено и от други автори преди мен, а месото е без мирис и точно затова се предпочита от любителите на агнешко месо.
- Проф. Димов, вие бяхте написали на фейсбук профила си, че истинският ветеринар се грижи и лекува животните, а не ги убива. Вероятно сте бил много отчаян?
- Това, което сте прочели в моя ФБ, беше метафорично отчаян зов към моите колеги ветеринарни лекари, които трябва да си припомнят, че тяхната основна мисия е да лекуват животните, а не да ги убиват. Евтаназията е крайна мярка, която се прилага в крайни случаи. Трябва да се каже, че мерките, които бяха взети от БАБХ (агенцията по храните) и МВР, закъсняха, това трябваше да стане в началото, когато откриха първите случаи в Ямболско и Сливенско. Аз не искам лекомислено да хвърлям вината към БАБХ, но моята оценка е, че имаше мудност, забавяне и бюрократично поглеждане към членовете и алинеите на Европейския регламент от 2020 г. Това е регламентът, който казва какви мерки трябва да се вземат, когато възникне болест като шарка и чума по овцете, които влизат в категория А и са със строги предписания.
- Какво друго може да се направи освен умъртвяването?
- Според мен най-лесно е да се тръгне към умъртвяване. И то има смисъл само ако в даден регион има две-три до пет огнища. И тогава е оправдано да се пристъпи в малък периметър към ликвидацията. Ситуацията бе изтървана, опитни ветеринарни лекари казват, че ваксинацията можеше да спаси загубата на толкова овце и тя е ефикасна. Ваксината е ефикасна, но тя се прилага само с разрешение на ЕС.
- Все пак БАБХ знаеше, че има опасност от шарка още миналата година, когато заболяването бе открито в Гърция. Имали са време. Каква е вашата оценка за действията на агенцията?
- Моя е оценката, че БАБХ закъсня с тези рестрикционни мерки и не потърси други адекватни на ситуацията мерки и действия за справяне. Искам да ви кажа, че шарката се лекува.
- Логично е да се лекува, след като при хората се лекува.
- Да, разбира се, но някой трябва да се наеме. Щетата, която предизвика това заболяване, ме накара да прочета доста материали, а да проведа и разговори с по-опитни лекари, които са се справяли с успех в миналото. Но тогава се е действало съгласно местната ситуация, а не да се следват сляпо някакви указания, посочени в регламента. Шарката е лечима, стига да се улови навреме. На мен ми е трудно да цитирам регламента, трудно е да се каже коя мярка би била най-подходящата, но предвид на почти унищожения потенциал на страната в овцевъдството и козевъдството БАБХ беше длъжна да има щадящо отношение към животните. Защото много институции спекулират с броя им1 но нашата преценка е, че броят на овце и кози е около 700 000.
- И до какво ще доведе това?
- България губи потенциала си на овце и кози, както и на продуктите от тях. Това в дългосрочен план може да ни изиграе много лоша шега. В сегашния съвременен сложен свят всяка страна трябва да развива своя потенциал за производство на храни. Това трябва да е приоритет на земеделската ни политика. От години Министерство на земеделието и храните (МЗХ) не може да спре тази негативна тенденция. При това съм чувал цинични изказвания, че видите ли такава била тенденцията във всички страни.
- Има ли надежда?
- Да, има начини да се върне интересът към овцевъдство и козевъдство, но трябва професионален подход. За голямо съжаление в реформиране на селскостопанската политика е игнорирана животновъдната наука. Сега доминират мненията на всякакви браншовици, но предложения на науката са игнорирани и подценявани.
- Кажете някои от вашите предложения за спиране на тази негативна тенденция?
- Аз съм член на Комитета за наблюдение на стратегическия план за селските райони. Още в началото реагирахме на несправедливост по отношение на местните български породи. В интервенциите (мерките) за обвързана подкрепа местните породи овце и кози бяха поставени при двойно по-ниска ставка на подпомагане, в сравнение с интродуцираните породи. Това уби ентусиазма на хората, които ги отглеждат, и до неглижиране и подценяване на местните породи и продуктите от тях. Внасям предложение от името на 15 сдружения за местни породи вече три години да бъдат изравнени ставките, но отговорът на МЗХ е отрицателен. Общо взето сегашната политика на МЗХ няма капацитета да оцени в дългосрочен план негативната тенденция. Те смятат, че намалението на поголовието е временно.
- А за следващия програмен период 2028 г.?
- Георги Тахов направи представяне на приоритетите на ОСП (Обща селскостопанска политика) след 2028 г. Бях на това съвещание, но не съм никак обнадежден, тъй като в съзнанието ми се запечатаха няколко неща. Едното е екстензификация на животновъдството, което не вещае нищо добро за БГ животновъдството. А екстензификацията е свързана с липса на визия за възстановяване на производствения потенциал. Сега много хора си правят пиар с модерни технологии, но според мен най-важното е да има възстановяване на потенциала, защото за мен той е почти унищожен. Това става със специфични мерки, които изискват дълбоко познаване на проблемите на сегашното овцевъдство. Не казвам, че не се полагат някакви грижи, но те са без никакъв ефект, защото не са разписани професионално. МЗХ не може да уловят моментите, които да мотивират населението да произвежда ценна продукция като мляко и месо.
- Как могат да бъдат мотивирани повече хора?
- Една от възможностите е директно от фермата да се купува, а не веригата фермер, кланица, магазин, която МЗХ основно признава. Аз съм привърженик на традициите и за празниците на трапезата в моето семейство се пече агне, което съм избрал от фермата. Така освен прясното месо знаеш историята на отглеждането, запознаваш се с човека, който се е грижил за това животно. От друга страна стопанинът вместо 6-7 лв. за кг, които му дават изкупвачите, получава 12 лв. на кг живо тегло. Това го мотивира, защото с тази стойност той осигурява прехрана и за семейството си. МЗХ не иска да признае този пазар, вадят се мотиви от БАБХ за безопасност, които са безпочвени. Фермерът няма да ти продаде болно животно и некачествено месо, защото следващата година няма да отидеш при него.
- Кажете, има ли опасност вместо българско агне да се налага да слагаме на трапезата си от Нова Зеландия например?
- Да, има, можем да останем без българско агнешко.
Това е той:
- Дойчо Димов е професор по овцевъдство и козевъдство
- Преди 35 г. е съосновател на първата Развъдна асоциация „Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришка овца“ и е неин председател
- Учредител е на Европейската асоциация на вълната (EWA) и е член на Европейската федерация по животновъдни науки (EAAP)
- До миналата година е преподавател в Аграрния университет в Пловдив в Катедра по животновъдни науки
- Научните му публикации са свързани основно с проучване на млечната и месодайна продуктивност на местни породи овце
- Участник е в работната група, изготвила първия национален доклад за генетичните ресурси в животновъдството
- Участвал е в десетки научни конференции в чужбина и България
Светлана Трифоновска
