0

П ържени петлета на 5 месеца и мъжки пилета на 5 месеца, задушени в масло и вино, се очертава да станат новият български хит сред блюдата, които ще предлагат ресторантите. Ястието е разработка на учените от Института по животновъдство в Костинброд към Селскостопанска академия на науките. Пържените петлета бяха показани и предложени за дегустация по време на една от най-красивите кулинарни изложби, които се провеждат в България - „Даровете на земята“. Тя се прави всяка година в двора на селскостопанската академия на Димитровден, 26 октомври, и показва достиженията на земеделската наука и научните институти в страната. Тази година се отбеляза и 140 години земеделска наука в страната ни.

Изобилие

В красивия есенен ден в двора на красивата стара сграда на академията 30 научни институти, които работят във всички области на земеделието, наредиха маси с изобилие от цветове и аромати. Като се започне от искрящи плодове и зеленчуци български сортове, та се мине през риби, хляб, сирена, млека и различни видове меса.

Мъжки

Една от най-неочакваните разработки беше тази с пържените мъжки пилета на Костинброд. Става дума за проект, финансиран от МОН, но все още по него текат изпитания и дегустация, обясни проф. д-р Мая Игнатова, директор на института. Поводът за разработката е, че досега в отглеждането на птици за яйца във фермите мъжките пилета при излюпването са се унищожавали като ненужни. Учените са провокирани и решават да намерят приложение на мъжките птици и пиленца, вместо да бъдат убивани. Така се стига до идеята да бъдат отглеждани до няколко месеца и след това да бъдат използвани в ресторантьорството и хранителната индустрия. Мая Игнатова разказа, че идеята е да се установи на каква възраст са на най-вкусни. В момента се провеждат тестове, дегустация с анкети. Участват възпитаниците на професионалната гимназия с кулинарни паралелки в Костинброд, както и дегустации и демонстрации сред обществеността. Целта е получените изводи да се предоставят на фермери и ресторантьорския бранш в страната. Засега опитите са показали, че мъжките пилета са най-вкусни пържени, както и задушени с масло и вино. Най-вкусни са пържените на пет месеца и три седмици. Въпреки че все още текат изпитанията, вече има огромен интерес сред туристическия бранш и ресторантьорството и ястието е на път да стане новият български хит, казаха от института. За празника към пилетата бяха сервирани сосове с хрян и чесън, за да придадат по-голяма пикантност.

Аромат и вкус

Един от най-известните земеделски институти в страната „Марица“ пък показа искрящи от свежест зеленчуци, подправки, биологично отгледани. Освен магданоз, копър, червено цвекло, зеле, чери домати, чубрицата буквално излъчваше ухание на метри от мястото. Зам.-директорът на института доц. д-р Иванка Тринговска разказа, че тази година са предложили 6 нови сорта за одобрение. Сред тях са 4-ри за домати, два от тях са едроплодни, 2 вида чери, червени и розови. Очаква се зелена улица да получат пипер тип Козирог, но лют, другият е капия. Сред огромната популярност на сортовете Розово и Алено сърце „Марица“ е създала типичният селски червен домат, който е наречен Дара. Той и другият едроплоден Розово сияние се очертава да станат новите хитове от българските сортове според доц. Тринговска. Тя допълни, че институтът работи в посока създаване на устойчиви на климатичните промени сортове. Последните, които ще излязат на пазара, носят такава устойчивост, адаптирани са към климата, но в същото време са изключително вкусни и се предпочитат от консуматорите. Тя увери, че ще има семена на изложението Агра Пловдив от тях.

Институтът по аквакултури в Пловдив:

Шаранът е най-търсен за зарибяване

Шаранът е най-търсен за зарибяване на водни басейни у нас, каза Василка Кръстева, ихтиолог, гл. асистент в института. В него се отглеждат и толстолоб, сом, щука, бял амур, стопански ценни видове, които размножават, отглеждат в земни басейни. Една част са за научни цели, другата се продава на различни стопанства.

Тя обясни, че техният не мирише на блато, защото се отглежда в землени басейни, които също са на меко дъно, но се почистват през есента. Така не се получава заблатяване, рибата мирише, когато има много тиня, утайка, защото тя обикаля по дъното. В института се храни само със зърно. Кръстева потвърди, че на много места, където се отглежда, хранят шараните с отпадъци, което не се отразява добре на качеството на месото на рибата. В момента работят по три проекта към ССА, като единият от тях е свързан с европейски сом, хищен сладководен вид, и се отглежда заедно с шаран и толстолоб.

Градинари предплащат за семе

Ивайловградската капия прави лютеницата сочна и сладка

Едно от чудесата на българската селекция в зеленчукопроизводството отново показаха учените от Опитна станция за поливно земеделие - Пазарджик. Освен зърнените култури, които изпитват в Добруджанския институт, тяхната маса събираше любители на лютеницата от всички посоки на изложбата. На масата бяха представени за дегустация няколко вида от най-обичаното българско ястие в различни разновидности. С повече пипер, с домати, кьопоолу и др., както и уникално вкусната туршия от парени чушки, всичко приготвено с Ивайловградска капия. Сорт, селектиран от учените в Пазарджик. Оказва се, че тя, освен че дава естествена сладост, придава и изключителна сочност на ястието, вкус, който българинът отдавна е забравил. Ирина Паункова от института увлекателно разказа, че това е така, защото сортът е наследник на Балдювската капия. Отличава се с много висока захарност, сухо вещество и тънка ципа. Градинарите ни проявяват огромен интерес към сорта и за да не свършат семената, се застраховаха и платиха предварително. Техни клиенти са и по-големи и по-малки, но и хората, които имат един двор.

Паункова обясни, че въпреки своята свежест с чушките, които се предлагат в момента на нашия пазар, не може да се достигне вкусът на някогашната лютеница, защото сортовете не са български.

Стара Загора

Домашните бройлери са резистентни към индустриалните болести

Изпитание с насекоми като нови протеинови източници правят в Земеделския институт-Стара Загора, разказа пред „Телеграф“ зам.-директорът проф. д-р Магдалена Облакова. Проектът е съвместно с бенефициент по ПРСР от Елин Пелин. Експерименталната част по изпитване на смлени черна муха, цяла ларва, какавида се прави в Стара Загора. Целта е да намерят естествени протеини, които да заместват соята, защото тя трудно се намира и е скъп протеинов източник вече. В института се провежда и научен експеримент, свързан с изхранване с пробиотици на животните за подобряване на здравето, така че да не е необходимо да се употребяват антибиотици. Обект са птици, месодайни, говеда, овце.

В института има стада с месодайни и млекодайни овце, крави, пуйки, българска генетика, зайци. Огромен е интересът на стопани към техните птици, защото са устойчиви на болести, наддават на маса и се ползват и за производство на яйца. Основният интерес е от малки стопани, породите не са предназначени за индустриално птицевъдство, а за биопроизводство също.

Имат български бройлер хибрид, който в условията на домашно отглеждане като бавнорастяща птица, която наддава за 90 дни, са хит в момента. Защото, когато се хранят и движат навън, качеството на месото е различно от това на типичния бройлер.

Кюстендил

Оцеляват късноцъфтящи овошки

Ако засаждате нови овошки или правите градина, сега е добре да засадите късноцъфтящи сортове. Това посъветва доц. д-р Димитър Сотиров от Института по овощарство в Кюстендил пред „Телеграф“. Причината е, че точно такива сортове по-успешно преминават промените в климата. Той посочи кои са най-често срещаните изменения, които агроучените засичат. През януари дневните температури са 15-16 градуса, подлъгват дръвчетата и те се приготвят за цъфтеж. Затова е добре да се търсят такива сортове, които издържат на ниски зимни температури и такива, които цъфтят по-късно.