Д растичен спад на премийните приходи по селскостопанските застраховки през първото тримесечие тази година изненада застрахователните компании.
По данни на Асоциацията на българските застрахователи делът на този вид полици в премийния приход по общото застраховане, който и без това е много малък, се е сринал четири пъти на годишна база – от 0,74% през март 2021 г. до едва 0,19% през март 2022-а.
Събраният премиен приход е само 1,3 млн. лв. – с 5,7% по-нисък спрямо същия период на 2021 г. При това този спад е съчетан със силен ръст от 85% на изплатените обезщетения към март 2022 г.
Ръстът на обезщетенията се обяснява с климатичните промени, които имат все по-осезаема проява под формата на екстремни явления като чести и силни градушки, суша и свързаните с нея пожари.
Това обясни пред „Телеграф“ Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи.
Обяснение
„Нормално е обезщетенията да се вдигат заради климатичните промени. Те оказват все по-силно влияние чрез бури, градушки и подобни явления, които засягат селското стопанство. Така че обезщетенята се увеличават, защото непрекъснато се увеличават щетите. Това не е изненада за никого“ обясни Колчакова.
Това влияние на климатичните промени върху селското стопанство вече се изчислява и чисто статистически с обективни данни. На европейско ниво постоянно се пресмятат рисковете за България от гледна точка на това колко капитал да се заделя по тях от страна на застрахователите. Напоследък данните показали, че за риска градушка ще се заделя все повече капитал. Тоест, има статистически обективни данни на европейско ниво, че градушките у нас ще се увеличават.
Парадокс
Парадоксално е обаче, че докато рисковете се повишават, селскостопанските застраховки намаляват. От браншовата асоциация все още нямат обяснение за това.
Единственото обяснение могат да дадат самите земеделски стопани. А причината може да се крие в тяхната нагласа, че застраховките им се струват скъпи, а ако претърпят големи щети, държавата ще ги обезщети.
„Защо намаляват хората, които се застраховат, това ми е трудно да коментирам. Сред обясненията, които сме чували е, че застраховката им излиза скъпа, а ако претърпят щети, държавата ще ги коменсира и няма нужда да харчат излишни пари. Това е най-популярната нагласа. Има и коментари от типа, че застрахователите нищо не плащат. Всъщност обективните цифри говорят обратното, а именно, че се плащат все повече обезщетения.“, обясни Нина Колчакова.
Проучване
От асоциацията смятат, че коментарите от типа „застрахователите нищо не плащат“, са по-скоро субективно усещане, което се оборва от фактите. Проучване на АБВ проведено преди около 2 години показало нещо доста любопитно. На въпрос към хората дали са имали проблем с обезщетение със своя застраховка над 95% отговарят отрицателно. В същото време при друго питане всеки трети е на мнение, че застрахователите не са коректни при изплащане на обезщетение. Тоест, това е по-скоро обществена нагласа, отколкото реален проблем“, смята Нина Колчакова.
Много често недоволството възниква, когато самите стопани са решили да не покриват даден риск, за да спестят пари, а този риск се е реализирал.
Икономии
Масово, когато земеделските стопани си купуват застраховка, те гледат най-ниската цена. Така обаче не си дават сметка, че по-ниската цена означава и по-малко покрити рискове и по-малка застрахователна сума. Рисковете от ранно пролетно засланяване и наводнение е включен във всяка една селскостопанска полица. Но има и допълнителни рискове, като например пожар, които се включват по желание на застрахованото лице. Често, за да им излезе по-евтино, стопаните ги пренебрегват. И когато насажденията им пострадат от пожар, се гневят, че застрахователят не ги обезщетява. Това няма как да стане, ако рискът пожар не се покрива от застраховката.
„Това би могло да бъде заради грешка в продажбения процес, би могло и да е и грешка на производителя, който не е задавал правилните въпроси и не е казал кои рискове би искал да бъдат покрити. Много често в практиката имаме случаи, при които се оказва, че даден риск, който се е реализирал върху посевите на определен земеделец, не е бил покрит от застраховката му. И тогава производителят се оплаква, че застрахователите не плащат. Те не плащат, защото такъв е бил договорът“, обясни Нина Колчакова.
Всяко застраховано лице само преценява какви допълнителни рискове да включва полицата. Това може да зависи от вида на посевите, от това къде те се намират и от много други фактори. Ако например стопанинът има лозе, което е прекопано, няма сухи треви и е далеч от магистралите, където летят цигари, той може да реши, че застраховка срещу пожар не му трябва.
Очаквания
Очакването, че държавата е длъжна да обезщетява стопаните с пари на данъкоплатеца, също е много порочна. Производителите често не си дават сметка, че условието е да е пропаднала 100% от реколтата, а това не всякога е така. Няма и пари за пълно покриване на загубите.
„Действително фонд „Земеделие“ има фонд за помощ на земеделските производители, които са претърпели големи щети. Но фондът далеч не обезщетява 100% загубите, както би могла да направи една застраховка, която е с такова покритие. Също така фондът не може да обезщети абсолютно всички, парите в него не са толкова много. А в интерес на истината този фонд отчасти се захранва от застрахователите, които за всяка селскостопанска полица отделят пари за помощ на незастрахованите. Така е по закон. Получава се един порочен кръг, в който от парите на отговорните производители, които са си купили застраховка, се заделят средства за обезщетяване на останалите, които не са се застраховали. И в края на краищата вярата, че от този фонд ще бъдат покрити всички загуби, намалява застрахователното покритие, намалява хората, които иска да си купят застраховка. И оттам намаляват парите във фонда, който е за държавното обезщетение“, казва Нина Колчакова.
Ефект
Получава се и друг негативен ефект в чисто икономически аспект. Застрахователите разпределят риска сред по-малък кръг селскостопански производители. И цената на застраховката е по-висока.
Изследвания отпреди две години показват, че едва 6% са застрахованите селскостопански площи у нас. Сега този дял вероятно е още по-нисък, като се има предвид спада на премийните приходи при този вид застраховане, отчетен от статистиката. Но е изчислено, че ако всички обработваеми площи в България се застраховат, цената на селскотопанските застраховки би била в пъти по-ниска, отколкото е сега.
Сключваме полици за лозя и овошки, но не и за пшеница
Но има и друг ключов фактор застрахованите площи у нас да са толкова малко. Обикновено се застраховат площи със зеленчуци, овошки и лозя. Много рядко се сключват полици за зърнени полета. Това има икономически смисъл за производителите. У нас зърнените масиви са много големи. Никъде в ЕС няма такива големи полета, притежание на един собственик. Обикновено рискът при тези масиви са пожарите и градушките. Като се случи такова неблагоприятно явление, то е локално и никога не засяга цялата реколта на съответния земеделец. Те са склонни да понесат загубите от един частичен риск, отколкото да платят застраховка за целия имот. Преценили са, че това е икономически целесъобразно при тях. Докато при овощарите и производителите на зеленчуци и при лозята площите са по-малки и една градушка е в състояние да унищожи цялата реколта.
София Симеонова
