Д ен преди Преображение Господне (6 август) Българската православна църква (БПЦ) в лицето на патриарх Даниил поде кампания срещу дъновистите. Тя набра сила и с намеренията отпреди ден да се строи православен параклис на Седемте рилски езера, считани от последователите на Петър Дънов за най-свещената географска територия на планетата. От друга страна, доста преди основателят на Бялото братство да се качи на Рила, там е бродил закрилникът на българския народ св. Иван. Т.е. планината не е на Дънов, а е на св. Йоан Рилски и православните хора, припомни патриархът. За целия скандал точно преди големия празник на Бялото братство – Слънчевата нова година (19 август, Преображение по стар стил), разговаряме с отец Георги Паликарски. Той е архиерейски наместник за духовната околия, в която попадат и спорните езера.
- Отче Паликарски, кое налага точно сега да се прави параклис на св. Иван на Седемте рилски езера?
- О, това е доста стара инициатива. Гледах наскоро документите, които сме писали до различните институции – минали са 38 години. Сега имаме благословията на Негово светейшество българския патриарх Даниил да подгоним отново нещата. Защото досега все се случваше нещо, което спираше проекта. Последно честата смяна на правителствата беше препъникамъкът. А ние искаме реално само едни 20-25 квадрата за този параклис. Ще се намира до хижата на Рилските езера и станцията на планинските спасители. Хубаво ще е, когато човек се качи горе, близо до Бога, дето се казва, да запали и една свещичка и да се помоли.
- Какви документи ще са необходими?
- Ще трябва разрешително от Министерството на околната среда и водите, защото тази част на Национален парк „Рила“ попада в „Натура“. Аз съм оптимист, пък и все пак ние няма да разместваме земните пластове, да копаем подземия или да правим сондажи. То ще си е на нивото на земята. Не виждам на кого толкова ще пречи. Сега чувам тези, зелените, че нещо се изказвали против. И те като в разказа на Чудомир: „И я че изокам некой ден.“ Спомням си, когато освещавах първата копка на лифта до Седемте рилски езера, бяха дошли 4-5 души от тях с една гайда, за да протестират. После, като се направи лифтът, ги видях как първи те се качиха с него нагоре. Има много хора, които искат да извадят дивиденти и сега, ама от Църквата няма да могат. Според мен е добре да има там малък храм за закрила и молитва на фона и на пожарите, които ни сполитат в последно време.
- Те и последователите на Петър Дънов казват, че се молят там за България и за световен мир.
- Ние не пречим на дъновистите да вършат каквото си вярват. Нямаме работа нито на петото езеро, нито на второто, където си правят Паневритмията. Плюс това параклисът ще има двойно предназначение, ще бъде и заслон, в който при лошо време ще могат да се скрият до 10-15 души. Дори дъжд да завали, градушка, гръмотевици да западат или снежна буря – хората ще се спасяват в него.
- Сигурно ще е от полза, но какво мислите за тази кампания, която БПЦ поде срещу последователите на Петър Дънов точно в навечерието на техния голям празник?
- Патриархът е блюстител на чистотата на вярата и неговата позиция за мене е разбираема. В същото време аз мога да говоря и като българин, и като местен свещеник. На мен не ми пречат с нищо дъновистите, още повече че и те имат някои допирни точки с християнството. Гледам ги – влизат в храма, палят си свещи, нищо не мога лошо да им кажа. Дънов също е бил много вярващ човек. И той говори за Твореца. А кой е Творецът, ако не Господ Бог.
Не съм запознат много с тяхното философско учение, но доколкото съм чел, и те са християни, и те вярват в Христос. Само дето се кланят на камъните, дърветата, Слънцето, Луната – с други думи, на творението. Твореца често го забравят или го оставят на по-заден план – това им е минус от православна гледна точка. Виждал съм и че носят икони на Петър Дънов. Има такива, които толкова го обичат, че са го издигнали в идол – живи и здрави да са и те. Има много хора, пък дето разнасят изображения на любими актьори и певци. Така че, пак ви казвам, с дъновистите в околията нямаме пререкания.
- Дънов дава свои тълкувания на Библията, доколкото е известно, е правил Тайна вечеря със свои последователи във Варна по примера на Божия син Исус Христос. Това редно ли е?
- Изглежда, е имал и някакви артистични заложби сигурно. Трябва да гледаме обаче през очилата нещата обективно и да сме реалисти. Все пак той е давал и съвети на цар Борис III, така че съвсем не е бил някой глупак. Напротив, бил е мозък, знаел е какво точно да направи във всеки момент. Някаква свръхдарба е имал, може би шесто чувство да е постигнал. Не бива да се забравя, че е бил син на свещеник, много добре е бил запознат със Светото писание. Да не кажа, че Библията му е била като настолна книга. За съжаление оттук насетне той е тръгнал да слави Бога по друг път. Навсякъде говори за Твореца и –незнайно защо – избягва да каже думата Бог. А ние знаем много добре кой е Творецът, сам Бог, който е създал камъните, Луната, Слънцето и звездите, дърветата и, разбира се, човека.
- Добре де, ако сме толкова вярващи християни, защо за толкова време не се намери някой да забие един кръст на Седемте рилски езера, да ги маркира, дето се казва, като православна територия, ако това е проблемът?
- Не е точно така. Аз знам за около четири опита да се сложи горе кръст. Поставя се, но заради суровата природа с вятър и бури пада, не може да изкара и една зима. Това от скиори съм го слушал. Поне аз съм участвал в две поставяния. Искахме на Харамията горе да сложим един кръст, за да може, като се качи човек на езерата, и погледне на изток към изгрева на Слънцето, да го вижда. Обаче природата си е дива тук, не става само с подръчни материали – да го подпрем с 4-5 камъка и да се хвалим после, че сме турили нещо. Иска се изкоп, бетон, иначе не става.
- Е, дали няма да се разсърдят от Бялото братство, че им натрапвате кръста, защото те посрещат изгрева точно откъм Харамията?
- Те си почитат пролетното равноденствие, което се вижда точно оттам най-добре. Но ако се погледне реално, нашата религия е гледала след 21 март именно изтока за ориентация на църквите си. Така че Харамията е един вид ориентир за целия наш район.
- Особено през август много поклонници идват от чужбина в родината на Дънов, което ни носи някои икономически ползи. Сега тази кампания, която се поде у нас срещу учението му, дали няма да се отрази негативно на този вид туризъм?
- Пак ви казвам – на местно ниво с тях нямаме пререкания. Като българин аз даже се радвам, че дъновизмът носи прослава за България и за региона на Рила зад граница. Не бива да забравяме обаче, че тяхното учение си е окултно и тук се разминава сериозно с християнството. Аз самият много съм беседвал с тях. Те уж са си християни, като ги заслуша човек – в един момент направо отиват в друго измерение. По мое мнение техният водач е опитал да направи някакво допълнение към вярата, сигурно е търсил някакво по-голямо съвършенство. От това, което Господ Исус Христос ни е дал, по-голямо съвършенство няма. Светото писание заедно със светите отци и апостолите което са ни оставили – ние няма какво повече да допълваме. Кой си ти, че да казваш повече, когато топлата вода е вече открита, така да се каже.
- Факт е, че Петър Дънов наистина прави заемки от индуизма – кармата, духовните учители като пратеници на Бога, както и прераждането, които православието отрича, нали?
- Да, има сериозно залитане към източната философия. Те казват и че като будистите месо не ядат, но ако влезете в някоя палатка в планината, ще видите как нагъват месо и сланина.
- Е, дали е чак такова положението?
- О, аз съм виждал в палатките някои какво правят. Те са като от народната мъдрост, която Алеко Константинов ни напомня: „Пази Боже сляпо да прогледа.“ Аз бих добавил: И пуста мода. Работата им е като във вица с една жена, дето си хванала любовник. И му казала: „Абе моят маж може и мене, и тебе да оноди, ама пуста мода, та и аз си хванах любовник.“ Та така е бил и Дънов – тук седенка, там сказка и в един момент е добил голяма популярност. Аз не му се прекланям, не отричам, че е бил по-умен от другите, имал е някакво по-голямо разбиране за времето си. Искал е да направи една универсална религия, която освен християнството да включи Ведите, будизма, здравословни съвети и какво ли не. Накрая този експеримент не се е получил.
Честно да ви кажа, дъновистите, които идват тук, от година на година много намаляват. Едно време конете не стигаха да им се качват нагоре в планината контрабаси, цигулки и всякакви музикални инструменти заедно с багажа. Поклонници идваха на тълпи от Канада, САЩ, Япония, Швейцария – от цял свят. Сега това нещо го няма в тези мащаби, много по-малко са. Явно модата им отшумява. Както през 60-те години бяха хипитата или Децата на вятъра, които препускаха в Америка на моторите „Харли-Дейвидсън“, както бяха поколенията фенове на рока и диското – на „Лед Зепелин“, „Блек Сабат“, АББА, така и дъновистите лека-полека се въдворяват в Небесните селения и си отиват във времето. За жалост колелото на историята се върти и доста от лошите неща понякога се връщат, което важи най-вече за войните. Дано нас да ни отмине тая горчива чаша.
- Ще има ли Трета световна война, какво диктува вашето шесто чувство, така да се каже?
- Усещам го, че ще има война. Дано да съм лош пророк. Западът не може да се помири, че Русия отново връща силата си отпреди 90-те години, което не се харесва. Аз като гледам (официални и неофициални данни) в интернет, вече жертвите на войната удариха 2,5 млн. души. От тях украинци са 1,8 млн. Руснаците да имат около 600 хиляди жертви. Това си е братоубийствена война. Отидоха си хора в разцвета на силите си, които трябваше да създават поколения, да творят. Те са кръвни братя, както сме ние с румънците, с молдовците. Ако погледнете ДНК тестовете – чак до Унгария все сме българи. Украйна също е наша, Русия също, защото и в тях тече българска кръв. Иван Грозни, когато бие татарите, пуска своя прокламация, на която не случайно се пише „цар и на българите“.
Любомир Старидолски
