0

С емейството Асад управлява Сирия повече от 50 години с железен юмрук. Башар Асад, английски възпитаник, стана президент след смъртта на баща си Хафез Асад през 2000 г., който управлява почти три десетилетия.

Архив

През 2011 г. Башар потуши въстание, предизвиквайки опустошителна гражданска война, в която повече от половин милион души бяха убити, а други 12 милиона бяха принудени да напуснат домовете си. Голяма част от тях все още са в бежански лагери в Турция.

Офанзива

Ислямистката въоръжена групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) започна в началото на декември голяма офанзива. Те превзеха от север на юг Алепо, а след това столицата Дамаск без особени затруднения. Часове по-късно Асад заедно със семейството му отлетя за Русия, където получи убежище.

Лидерът на HTS Абу Мохамед ал Голани пристигна в Дамаск. Той се очертава като бъдещ политически лидер въпреки опасенията на Запада, че връзките на групата му с Ал Кайда са прекъснати само на хартия.

Pixabay

Основни европейски столици вече дадоха сигнали, че очакват сътрудничество с новото управление на бунтовниците. Но е важно да се подчертае, че териториите, които HTS в момента контролира, съвсем не представляват цялата територия на страната.

На практика сега Сирия е разпокъсана между хората на Ал Голани, кюрдските милиции, подкрепяни от САЩ и мразени от Турция, и трета бунтовническа сила, която има доверието на Анкара.

История

НTS се ражда през 2012 г. под друго име - Фронт ал-Нусра, заклел се във вярност на Ал-Кайда. През 2016 г. Ал-Нусра скъса връзките си с Ал-Кайда и се прекръщава на Хаят Тахрир ал-Шам. САЩ обявиха Абу Мохамед ал Голани за глобален терорист и предложиха награда от 10 милиона долара за залавянето му.

Сега те ще преговарят с него като политически лидер на Сирия.

Бъркотия

Офанзивата на групировката му дойде в момент, когато правителството на Асад бе отслабено от години на война, санкции и корупция, със съюзници Русия и Иран, които вече са заети с други конфликти. Хизбула също не е така силна след офанзивата на Израел в Ливан.

Pixabay

Израелските удари елиминираха иранските военни командири в Сирия, а Русия е разсеяна заради войната в Украйна. Без тази подкрепа силите на Асад останаха сами, изложени на атаките на бунтовниците.

От своя страна бунтовниците смятат да запазят обществената собственост и да сформират правителство.

А войната в другите части на Сирия продължава поне на три фронта, включително региона по крайбрежието на Средиземно море, който е крепост на малцинствената алавитска секта на Асад. Там се намират две ключови руски военни бази, чието бъдеще към момента е неясно.

Човекът с двете имена

Ал Голани, който вече върна истинското си име Ахмед ал Шараа, е роден през 1982 г. в Саудитска Арабия, където баща му е работил като петролен инженер до 1989 г. Тогава семейството се завръща в Сирия, където той израства в квартал Мезех в Дамаск.

Пътуването му към джихада започва в Ирак с Ал Кайда, по-късно - Ислямска държава Ирак (ИСИ). След водената от САЩ инвазия през 2003 г. той се присъединява към други чуждестранни бойци и през 2005 г. е затворен в лагера Бука, където засилва своите джихадистки връзки и по-късно се запознава с Абу Бакр ал Багдади, тихия учен, станал лидер на ИД.

През 2011 г. Багдади изпраща Голани в Сирия с финансиране за създаване на Фронт ал Нусра. До 2012 г. Нусра се превърна във важна сирийска бойна сила, криейки връзките си с ИД и Ал Кайда. През 2013 г. Голани скъсва с ИД с цената на превръщане на организацията му в сирийския клон на Ал Кайда.

Но Ахмед започва упорита трансформация, внимателно култивирана, за да не бъде свързван с джихадистите. Някога облечен в традиционно джихадистко облекло, през последните години той възприе гардероб в по-западен стил. Сега, докато води офанзивата, е с военни униформи, символизиращи ролята му на командир.

За да промени образа си, Голани се ангажира активно с обществеността, посещавайки лагери за разселени лица, присъствайки на събития и наблюдавайки усилията за оказване на помощ, особено по време на кризи като земетресенията през 2023 г.

HTS подчерта постиженията в управлението и инфраструктурата, за да легитимира управлението си и да демонстрира способността си да предоставя стабилност и услуги в провинция Идлиб, където се бе укрепила.

Сега тази картина ще трябва да бъде защитена на още по-високо ниво. На сирийците, включително малцинствата, те обещаха безопасност; на съседи и сили като Русия те обещаха мирни отношения. Тази промяна отразява стратегията на HTS за „умерен джихад“ от 2017 г. насам, като набляга на прагматизма над твърдата идеология.