„Евровизия“ отдавна не е просто музикален конкурс за България. Още от първото ни участие тя се превърна в чувствителна обществена тема, която всяка година повдига едни и същи въпроси кой избира, по какви критерии, има ли реална конкуренция и доколко решенията са прозрачни.
СКАНДАЛЪТ С „ЕВРОВИЗИЯ“: Секнаха опит за манипулация на вота
Подкуп
Почти няма българско участие, което да не е било съпътствано от скандал, съмнения или остри обществени реакции, а актуалният казус с името на Дара е поредното доказателство за натрупаното през годините недоверие. Последният шум около „Евровизия“ у нас се разрази още преди официално обявения избор, когато в публичното пространство започна да циркулира името на Дара като възможен български представител. Реакциите бяха мигновени и крайни. От подкрепа до тежки обвинения в предварително решен избор, липса на конкурс и залагане на „сигурно комерсиално лице“. Макар голяма част от тези твърдения да не бяха подкрепени с официални факти, те ясно показаха едно: обществото вече реагира рефлекторно, защото има дълга памет. В случая Дара се оказа не толкова причина за скандала, колкото негов повод, символ на система, която години наред не успява да убеди публиката, че изборът е честен и отворен.
Критики
Критиките варират от това, че Дара е твърде комерсиална и неподходяща за „Евровизия“ - до съмнения, че зад решението стоят продуценти и вътрешни договорки, а не художествени критерии. Макар официални доказателства за подобни твърдения да липсват, общественото недоверие вече е факт. Появиха се съмнения в честното гласуване и това се превърна в искрата, която запали пожар. Разбира се, масовото недоволство намери своето отражение в социалните мрежи. Силни емоции и пристрастия към други участници.
Редовните критики към изпълнението или визията - както при всеки музикален конкурс, има хора, които просто не харесват стила или изпълнението. Или както обикновено се случва, след като се появи всеки да се изказва от профила си по всякакви теми. И не, на българина му е дошло до гуша. Защото историята със скандалите започват още през 2005.
Сцена
Тогава България дебютира на „Евровизия“ с група „Каффе“. Тогава страната ни все още търси мястото си в конкурса, а изборът на изпълнител минава без широк обществен дебат. Резултатът обаче е разочароващ и поставя началото на първите въпроси за подготовката, песента и стратегическото мислене. Първото участие е белязано от минискандал. Ще спечели група "Каффе", конкурсът е купен, обяви Слави Трифонов в директното предаване на БНТ от зала 1 на НДК.
Митко Щерев пред „Телеграф“: Не избраха подходящите песни за „Евровизия“!
Той слиза от сцената с дуетната си половинка - Софи Маринова, за да обяви, че двамата няма да изпълнят песента си "Единствени" и се оттеглят от участие в конкурса. И действително "Каффе" печелят - с над 50% от общо 152 000 гласа (76 590), срещу 48 803 за песента на Слави. "България не е за продан, защото е единствена", завършва тогава речта си Трифонов.
Стил
През 2006 г. Мариана Попова успява да постигне по-добро класиране, но отново се говори за липса на ясна визия и последователност. Основната критика към Мариана Попова не е лична и не е свързана със скандално поведение, а с образа и концепцията, с които България излиза на сцената. Част от публиката и медиите възприемат песента като прекалено драматична, тежка и „остаряла“ за формата на „Евровизия“, който по това време вече ясно върви към по-модерно, зрелищно и лесно разпознаваемо звучене. Друг често повтарян упрек е, че изпълнението е прекалено сериозно и лишено от визуален ефект. На фона на все по-екстравагантни участия от други държави, сценичното присъствие на Мариана Попова е възприето като статично и твърде класическо. Към нея обаче липсват обвинения в задкулисие, манипулации или предварително решен избор.
Злато
Истинският пробив за нас идва през 2007 г. с Елица и Стунджи и „Вода“, което дава надежда, че България е намерила своя евровизионен път. Успехът обаче не води до стабилност, а по-скоро вдига очакванията и напрежението. Основното напрежение е свързано с избора на песента и нетипичната ѝ концепция. Част от музикалните среди и медии критикуват силното използване на фолклорни елементи, нестандартния ритъм и липсата на „класическа мелодичност“, като дори се появяват твърдения, че песента е твърде експериментална и рискова за международна публика. В навечерието на конкурса се появяват и коментари, че „Митре ле“ не отговаря на масовия вкус, а част от критиците я определят като „шумна“ и „трудна за възприемане. След високото класиране обаче тонът рязко се променя. България завършва на пето място, а „Вода“ е приета като доказателство, че нестандартният подход може да работи.
Глас
Големият обществен срив настъпва през 2009 г. с избора на Краси Аврамов. Това е първият случай, в който недоволството излиза извън рамките на социалните мрежи и се превръща в масова реакция, с остри коментари от музиканти, журналисти и публика. Обвиненията са насочени не само към изпълнителя, но и към БНТ, която е обвинена в откъсване от обществените нагласи. Стотици известни и неизвестни личности се активизират в шумна кампания срещу победителя. В отворено писмо до медиите композиторът Найден Андреев призова Красимир Аврамов да се оттегли незабавно от финала. Появяват се слухове за протест срещу него. Йорданка Христова, Стоян Янкулов и Кирил Маричков обвиняват Аврамов директно, че не може да пее. Форумите гръмнаха, петиции се подписват и най-накрая мнозинството българи се сетиха, че конкурсът, който тази година мина по-тихомълком от всякога, вече има финалист. Както става ясно, двете основни съмнения са в пеенето на Аврамов и в легитимността на вота. Песента на Краси Аврамов Illusion ще остане в историята като най-слабата. Отпадането на полуфинал само затвърждава усещането, че изборът е бил грешен и непрозрачен.
Промяна
В следващите години България започва да сменя формати – ту вътрешен избор, ту национални финали, като всяка промяна поражда нов тип скандал. Но скандали не липсват. Участията на Поли Генова през 2011 г. и Софи Маринова през 2012 г. са съпътствани от бурни реакции, включително спорове за песните, концепциите и това доколко те са подходящи за „Евровизия“.
Песента „Любов без граници“, изпълнена от Софи Маринова, която ни представи на „Евровизия“ през 2012 година, бе нападната от Деси Слава, която също участваше в надпреварата, като стрелите й се насочиха към аранжимента на парчето. Деян Неделчев-Икебаната пък публично нападна песента, че е открадната от парче на турската певица Джансевер Далипова.
Преди това пък Поли Генова бе обвинена, че участва с крадено парче от Джъстин Бийбър. Според меломани песента, с която Поли Генова ни представи на „Евровизия“ е заимствана от Джъстин Бийбър и това е неговата песен "I'll show you". Спецовете в социалните мрежи твърдяха, че мелодията е абсолютно еднаква с тази на Поли Генова, ритъмът й също, както и повтарящите се части в нея. Освен това парчето на певицата напомняло на още няколко, събрани в някакъв микс от нея. Зрителите се съмняваха, че тази колаборация най-вероятно няма да бъде изобщо успешна.
Медал
Завръщането на Елица и Стунджи през 2013 г. пък отвори дебата за залагането на познати имена за сметка на нови артисти. Песента е приета като по-слаба, а изборът – като лишен от смелост и визия. Отпадането на полуфинал засилва усещането, че решението е било грешно. Следва периодът, който често е наричан „златен“ – 2016 и 2017 г., с Поли Генова и Кристиан Костов. Макар че и тогава има недоволни. Поли Генова е избрана за участие с песента "If Love Was a Crime" чрез вътрешен избор на БНТ. Веднага след това в социалните мрежи и част от медиите се появиха коментари от типа: „песента е твърде комерсиална“ или „не е достатъчно българска, няма автентичност“. Нормално за вътрешни избори – част от хората настояват да се избира артист според международен потенциал, а други искат да се показва „български дух“. Резултатът обаче беше отличен: Поли Генова се класира за финала, песента се превърна в международен хит, а представянето беше оценено като едно от най-силните на България досега.
Лоби
Кристиан Костов отново бе избран чрез вътрешен избор на БНТ с песента "Beautiful Mess". Веднага след обявяването му започват спорове. Първо - той е само на 17, и това поставя въпроса дали е достатъчно зрял и подготвен за подобен форум. Скандал около въпроса за гражданството му и миналото му беше използван от част от обществото, за да задава въпроси: „Наистина ли представителят е български артист?“. Костов е роден в Русия и има смесена национална идентичност, но това не му попречи да бъде легитимно избран. И, разбира се, стандартните обвинения - за вътрешен избор и лобиране“ – както при Дара или Поли Генова, се появиха коментари, че изборът е „предрешен“ и че продуцентски кръгове стоят зад решението. Въпреки тези спорове на сцената Кристиан Костов направи впечатляващо участие и класира България на 2-ро място във финала, което е най-високото ни постижение до момента. България постига най-добрите си резултати, но дори тогава скандалите не изчезват. Те просто се пренасочват – към ролята на продуцентските компании, към въпроса кой реално взима решенията и към усещането за затворен кръг. Името на „Интелиджънт Мюзик“ започва да се повтаря все по-често, а заедно с успехите идват и обвиненията в монопол и липса на алтернатива. Паралелно с това България няколко пъти се оттегля от конкурса, официално по финансови и организационни причини.
Харизмата е по-важна от музиката
Историята на „Евровизия“ показва, че сценичното присъствие, харизмата и визията често са толкова важни, колкото и самата музика. В много случаи именно комбинацията от песен и визуално шоу решава кой ще се качи на върха.
Лорийн, която спечели за Швеция през 2012 г. с песента "Euphoria", е един от класическите примери. Нейната музика беше модерна и хитова, но минималистичният ѝ стил и сценичното присъствие я превърнаха в модна икона. Впечатляващата ѝ визия направи изпълнението незабравимо и допринесе за огромния успех на песента. Подобен случай е Лена от Германия, победителка през 2010 г. със "Satellite". Песента беше симпатична според публиката, но нищо особено, и лесно запомняща се, но много от феновете и критиците твърдят, че чарът ѝ и непринудената ѝ сценична харизма бяха решаващи за успеха ѝ. Дункан Лорънс от Нидерландия, който триумфира през 2019 г. с "Arcade", също показва колко важна може да бъде визуалната страна на изпълнението. Емоционалната балада сама по себе си е силна, но драматичната сценична постановка и внимателно обмислената хореография на сцената превърнаха изпълнението в незабравимо преживяване за публиката. Не може да се пропусне и Кончита Вурст, победителка за Австрия през 2014 г. с "Rise Like a Phoenix". Тук визията буквално изигра централна роля – дългата брада, гламурозният сценичен образ и провокативният стил създадоха глобален медиен интерес, който надмина самата песен. Без визията ѝ успехът вероятно нямаше да е толкова значим.
