П роститутки, премиери, шофьори, чудовища, а понякога и истински уроди с нежни души – с подобни роли родните актьори стават легенди.
На Запад, ако играеш Клеопатра, Хамлет или някой, който не иска да ходи на война във Виетнам, но пък пее много хубаво се превръщат в легенди. В родния театър нещата са малко по-различни.
Юбилей
Елена Петрова преди няколко дни отбеляза стотното представление на „Търновската царица“, където тя е в главната роля. За пръв път Бойко Илиев успя да превърне тежкия за режисиране роман на Емилиян Станев в сценична постановка. В българското кино вече има една прочута екранна версия на романа с певицата Камелия Тодорова в главната роля. И сега изглеждащата хиляди пъти по-крехка и ранима Елена Петрова прави нов прочит на ролята, без да копира прочутата си колежка. И отново се стига до легенда. А Бойко Илиев казва, позовавайки се на Емилиян Станев: „Един млад човек се връща от чужбина. „Цивилизована“ Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича, и е готова да му бъде прислужница, помощница, любовница, майка на неговите деца - в проститутка, служителка в публичния дом „Двата гълъба“. И точно това отчаяно състояние на любовта, но в съвременен прочит много добре предава Елена Петрова. Тя отбелязва за творчеството пред „Телеграф“: „Цял живот се борим с нашата работа за едни 21 грама (б.а. - Идеята е, че душата тежи 21 грама). Да развълнуваме една душичка, която е в залата или пред екрана. Удоволствието е в много малки количества и рядко се случва. Защото ние винаги пътуваме по пътя на съмнението дали си вършим добре работата, дали вълнуваме зрителите. Това нещо те кара да си внимателен с рефлекс към живота, към сцената. В много малки ситуации изпитваш удоволствието, че си успял. Някои го наричат дуенде или нирвана. Аз съм го изпитвала този божествен миг, тогава имаш чувство, че левитираш“.
Големанов
Любо Нейков направи десетки емблематични роли и човек се затруднява да ги сведе дори до пет. Но може би в театъра талантът му най-силно се развихря в образа на Големанов от едноименната пиеса на Ст..Л. Костов и режисирана от Георги Стоилов. „Аз съм готов за всяко министерство, каквото ми дадат“ - изрича Нейков може би най-знаковата фраза в родната комедийна и сатирична литература. Вечният въпрос, който мъчи всеки един службогонец (по израза на Вазов), всеки кандидат за министър и премиер е най-добре обобщен именно от Любо Нейков. Актьорът, който може с лекота да пресъздаде напористата асистентка Ненка или някой и друг софиянец в повече, е неудържим, когато влезе в ролята на търсещия непримиримо израстване Големанов. Службогонецът, който е готов да жертва всичко и всички – дори цялата държава. Нейков само с един поглед е готов да предаде цялата тази ситуация, така подходящо направена в сатира от Ст. Л. Костов. И вече десетилетия наред все звучаща актуално.
Пред „Телеграф“ Любо Нейков признава: „Може би Големанов е ролята, която истински много ме е забавлявала през всичките години, в които съм я играл - това е от 2005 г. до 2019 г. През това време във всяко едно представление успявах да изследвам този образ. И го защитавам, и го упреквам, и се забавлявам с него“. А това е представление, за което все още се говори.
Гърбушко
Такъв е и случаят с ролята на Калин Врачански като Квазимодо от „Парижката света Богородица“ по Юго. Още преди 6 години представлението бе играно над 100 пъти, но и до ден днешен всички говорят как актьорът, когото дотогава смятаха за предопределен да бъде предимно любовник и романтик на сцената, се превъплъщава в прословутия гърбушко от „Нотр Дам“. Пред „Телеграф“ Врачански отбелязва: „Опитвам се да избирам това, което играя. Не приемам всичко, разбира се. Гледам нещата, които избирам, да са различни, за да има провокация в мен и за зрителите. Не да кажат, че играя само любовник или романтик. Искам да бъде пъстра моята театрална палитра, за да ми е интересно и на мен, и на тях“. И определено се получава. Врачански така силно влиза в този образ, че чудовището с ранима и нежна душа обзема всичко и на сцената останалото е само някакъв фон, макар и доста добър. Подобно нещо се случва в почти всяко едно представление с този актьор. Любопитно е да се види и какво е направил с няколко превъплъщения в „Метаморфози“ по Овидий – един от най-хитовите спектакли в последно време.
Поп
Стане ли обаче дума за емблематична роля, то над всички може би се извисява Владо Пенев във „Великденско вино“ по Константин Илиев в постановка на Явор Гърдев. Пенев отбелязва пред „Телеграф“: „Това е може би най-добрата съвременна българска пиеса. Изключителна като текст, като композиция, издържана е по всички правила на световната драматургия. Изумителна! Невероятно заредена с емоции, с мисли... А в същото време е и силно комуникативна, въздействаща, веднага влиза под кожата на зрителите - като текст, като тема, като как може да се случи това нещо по Великден, без да има моят герой, поп Кръстю, с кого да сподели всичко това, освен с един ням човек. Той дълго време очевидно е седял, без да идват при него поклонници, пред които да извършва служби. Това е изключителна ситуация. Мисля си, че поп Кръстю е жертва на една фейк новина, казано на съвременен език. Той според мен си е отишъл, без да разбере мащаба на това, което му се е случило“.
Караконджул
На 15 май ДТ "Никола Вапцаров"-Благоевград гостува на сцената на театър "Азарян" със спектакъла "Метаморфози" по Овидий. Режисьор е Стайко Мурджев, удостоен с "Икар" през 2024 г. в категория за "Майсторско техническо осъществяване" и с номинация за "Икар" в категория "Сценография".
„Запознах се с Николай Хайтов тъкмо когато се бях дипломирал. Той дойде, за да чуе моя монолог от „Дервишово семе”. Много обичам този текст“. Това сподели в предаването „Хоризонт до обед“ актьорът Валери Йорданов от Народен театър.
Преди дни той беше номиниран за „Икар“ за водеща мъжка роля на Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе” на Николай Хайтов под режисурата на Стоян Радев. Радев също е номиниран за режисура.
В последно време, стане ли реч за театрално превъплъщение на Валери Йорданов, човек се сеща за „Караконджул“ и сякаш забравя цяла една поредица от превъзходни роли, направени от този актьор. Може би самият той обобщава защо: „Караконджул“ е специална тема за мен – всеки се бори сам със своя караконджул. Този символ го харесвам, той не те оставя на мира, иска да направиш нещата по-добре“. Постановката на Стоян Радев е по „Дервишево семе“ на Хайтов. Режисьорът отбелязва: „Караконджул“ е трагикомична равносметка на една необичайна съдба. Рамадан Дервишов споделя с опитомения от него мечок житейския си път: оженен в невинността на своите 14 години, той губи любимата си и любовта, изгаря от мъка, от страст по отмъщението – но с много вътрешни перипетии и колебания намира път към себе си. Проправя го трудно – защото е мъж див и неподчиним, изсечен като планинска скала. Целият блика от природна сила, от наивни и мъдри открития, от смешни до сълзи разкази на случки, които разширяват представите ни за силата и смисъла на човешкото същество и неистовите му битки със и за живота“.
Шофьор
И все пак може би най-популярен моноспектакъл е „Чамкория“ по Милен Русков и сценична адаптация отново на Явор Гърдев (както и „Великденско вино“). А там Захари Бахаров прави роля, която поставя нови стандарти в актьорското майсторство у нас. Неговият Бае Славе кара с омнибуса си всякакви хора от София до курорта Чамкория. И този герой казва през 1928 г.: „Че живеем некакси в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман! Много тъп ми се види мене умереният пояс, па да не кажем и Земята! Само неодушевените неща може да са толкова тъпи, упорити и еднообразни. Извиневам се, обаче що за тъпо нещо требва да си, за да се въртиш милиарди години около една звезда?!
Върти се, братче, милиарди години около една звезда! Па вземи мръдни се малко, мини нанекъде! Но не! Все едно и също до края на света! Ама тя буквално смета да прави едно и също до края на света! Неам думи!“ - гениално обобщение на цялата БГ същност, което Бахаров изрича всеки път.
Разбира се, има още толкова много актьори с емблематични роли – поне на това страната ни е изключително богата.
Георги П. Димитров
