О т тази седмица започнаха великденските пости. Те обхващат дните от 18 март до 5 май. В днешно време обаче този период се схваща по-скоро като една модерна пролетна диета, с която се отказваме от месото и млечните продукти плюс яйцата, с цел вталяване и пречистване на организма и кожата. Не, че това не е вярно, защото натрупаните токсини през зимата е желателно да бъдат изхвърлени от тялото ни, което неминуемо се отразява на по-сияйния и добър външен вид. Има обаче и други по-опасни духовни токсини, които тровят душите ни и помрачават разсъдъка ни, тласкайки ни ежедневно към греховни мисли и постъпки с непредвидими последствия.
Хармонизация
Открай време хармонизацията между дух, душа и тяло и намирането на божията пътека се е случвало именно с отказ от блажна храна. Като това са осъзнали не само християните, но и представителите на други религии, предимно от Изтока. Само в православието обаче подобен хранителен подвиг не е достатъчен, ако не върви ръка за ръка с едно духовно пречистване и обновление. А то се случва с молитви, покаяние и приемане на църковните тайнства изповед и причастие.
Страсти
Като за начало по времето на поста е добре вярващите християни да се въздържат не само от блажни храни, но и от пороци и страсти, да се молят да им бъдат простени греховете. Те трябва да се стремят да вършат и мислят добро и да гонят лошите помисли и състояния като завист, ревност, гняв, обида или съблазън. Изкореняването на лошотията от сърцето и душата обаче не е лесно дело за никого, дори за някогашните свети отци и пустинници. Именно те съветват, когато правим нещо, да се питаме то за кого е угодно, за бога или за дявола.
Битува и мнение, че пост е дори ако се преборим с един вреден наш навик, с някаква страст. Например има хора, които стават и лягат с мисълта с каква изкусна манджа да наградят тялото и небцето си. Други не могат без цигари, трети без алкохол, четвърти – без плътски ласки. Всичко обаче това са изкушения, съблазни, които имат за цел да поставят в центъра на живота на човека насладата, животинския повик на тялото, греха, а не духовното усъвършенстване, търсенето и даването на прошка, вършенето на добри и душеспасителни дела.
Именно затова от апостолско време светата Църква е отредила няколко периода за тъй нареченото говеене (пост). Те имат за цел да подготвят духовно човека за предстоящ голям християнски празник, като го откъснат от ежедневния ритъм, в който неминуемо мнозина изгубват истинския смисъл и житейската си посока, защото са влошили връзката си с бога. С поста, с четенето на молитви и духовна литература, с посещаването на литургии, образно казано, обхватът на телефона ни се засилва и в живота ни неминуемо идват добрите и чудни вести - раждането на деца, намирането на добър партньор, подобряването на здравословното състояние на нас или някой близък. Защото в православната практика човек може да пости и в името на доброто на някой друг.
Заговезни
Великият пост (както и другите през годината) е свързан и с така наречените Заговезни. Вече минаха Местните (след които се изключва месото) и Сирните заговезни (изключващи млечните храни и яйцата), които имаха за цел постепенно да подготвят тялото ни за преминаване на по-лек хранителен режим.
Според църковния устав от началото на тази седмица се забранява блажна храна - месо и млечни продукти. Консумацията на риба се разрешава само на Благовещение (25 март) и на Връбница (Цветница - 28 април). В дните на най-строг пост (първата и последната седмица) не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и такава, приготвена с растителна мазнина. Това означава, че може да се приема растителна храна, но без олио и вино. Първите три дни от първата седмица могат да се прекарат в тримирене. Това е доброволен пост от най-високата шеста степен, при който се забранява приемът на храна и вода. Безгръбначни животни (охлюви, миди, скариди, октоподи и др.) също се считат за постни храни.
В най-общия случай болните, бременни, малките деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим. Все пак желателно е постът да е благословен от свещеник, който да даде съответните насоки и напътствия. Ако на някого здравето не позволява да пости, то неговият подвиг в името на Възкресение Христово може да бъде от друг характер.
Но великденските пости са отказ не само от блажна храна, но и от зрелища и забавления, а също така и от секс, дори за брачните двойки. Венчавките, около които се случват шумните сватбени тържества, също не се допускат от църковния канон. Великият пост е установен, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
Бог тества праведниците по 40 дни
Великденските пости са най-продължителните и най-строгите в православното християнство. Наричат се още Четиридесетница, защото продължават в седем седмици или 40 дни. Това е установено от християнската църква в памет на 40-дневния пост на Исус Христос в пустинята. В Стария завет има още много примери за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божи заповеди на планината Синай.
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Той се е хранил с корени на растения и със скакалци. Така че всички праведници са се подлагали в малка или по-голяма степен на този телесен и духовен подвиг.
