К оледният пост вече стартира и хиляди хора у нас преминаха на растителна храна с отказ от животински продукти. „Телеграф Чудеса и Вяра“ в пореден брой продължава да публикува беседи на духовници, свети отци и богослови за традициите и смисъла на дните в чест на Рождеството на Богомладенеца Исус Христос. В тази връзка ви предлагаме (с известни съкращения) становището на богослова доц. Костадин Нушев, дадено пред Радио Фокус.
Старобългарски
Нашата славянска дума от старобългарски за пост означава, че ние стоим на духовен пост, нашата душа, нашият ум внимателно наблюдава нашите действия. И внимава за това да не попаднем под влиянието на някакви разточителства, на някаква безгрижност...
Въздържането от по-обилна храна, да речем от животинската храна, в съвременните нагласи на консуматорството, на съвременното преизобилно консумиране на нас ни се струва, че е много трудно. Но всъщност, ако се замислим, постната храна, храната от растителен произход е често много по-здравословна. Тя не е по-малко калорична или по-малко полезна за тялото, а обратно, може да се окаже и това може да се констатира при едно внимателно разглеждане на тези практики и феномени, че когато ние се храним с по-здравословна, растителна храна, то ние възстановяваме здравето и на тялото.
Съвременният човек иска да бъде здрав и виждаме колко усилия полага за изразходване на излишните калории. Така че тази духовна дисциплина на поста, на умереното хранене, на въздържането от преяждане не е някакво мъчение или тежко ограничение, а може да го разглеждаме като една духовна дисциплина или една здравословна програма за здравословно хранене, за здрав дух и за здраво тяло.
История
Този пост, както и другите големи постни периоди през годината в църковния календар, има значение за подготовката на християните за посрещане на някои от големите Господски празници, в случая празника Рождество Христово. И според древната традиция на църквата преди такъв голям празник е отредено в продължение на 40 дни тази духовна дисциплина на поста да бъде като средство за молитвено вглъбяване, за съсредоточеност в молитвата, за една духовна подготовка, за да може християните да посрещнат по един подобаващ и достоен начин, а именно с чисто сърце, с радост, с духовен трепет предстоящия празник. И всъщност да изпитат това благодатно тържество, след като са преминали през този период на поста.
Значение
Той има и духовно значение за едно самообладание, за едно възстановяване на духовните сили на човека и за това естествено ръководство на душата над тялото... Много често умората, стресът ни поставят в някаква такава ситуация, че ние сякаш загубваме тази вътрешна съсредоточеност, вглъбеност, духовната сила. И тъй като самата тази добродетел на въздържанието може да бъде разглеждана и като сила на духа, като самообладание, затова и мотивите, мотивацията на всеки човек, в зависимост от неговото духовно, а също и психическо състояние, може да бъде различна. Например за боледуващите хора постът е облекчен и те не бива да се самонатоварват с по-тежка дисциплина, отколкото могат в съответния момент да спазват.
Икономии
Когато започнем да се стремим, да речем по-скромно да се храним през дните на поста, можем да видим колко излишни средства ние ежедневно разпиляваме за неща, за които така по-внимателно и съсредоточено се замисляме по време на поста. И се оказва, че те не са ни необходими и са едно разточителство, един лукс в нашето ежедневие. А ето тук, от тези спестени средства, които са нашите скромни дори средства за издръжка, може да се окаже, че ние бихме могли да подпомогнем някой човек, който е гладен, който се нуждае и който има доста по-оскъдни възможности за прехрана през този период. Християнската църква винаги свързва поста, особено този преди Рождество Христово с това, да извършваме добри дела на милосърдие.
Радост
Тоест ние да докажем пред себе си, че сме радостни, благодарни на Бога за всичко, което имаме, че бихме могли в израз на почитание към Бога да живеем малко по-скромно. Но със средствата, които сме получили от Бога като дар, или които сме изработили с нашия честен труд, ние бихме могли да зарадваме някой наш ближен, бихме могли да подкрепим гладния, да подкрепим нуждаещия се. И всъщност ето това са духовните дела, духовните плодове на поста, които издигат пред Бога, пред Божието лице това наше духовно усърдие и го превръщат в едно истинско християнско добро дело, истинска добродетелност, за която пък и ние заслужаваме Божията награда и Божието благословение.
Много е важно обаче всеки християнин да се допитва до своя духовен наставник, до своя енорийски свещеник за това как е подходящо за него да спазва този пост. А иначе, както се казва в Евангелието, постът не е нещо, което трябва да ни доведе до някакво духовно изтерзаване, до някакво мрачно настроение. А обратно, Спасителят казва, че постът трябва да ни доведе до една духовна радост, до една вътрешна лекота.
