Н а 30 януари православната църква отбелязва празника Три светители - Василий Велики (330-379), Григорий Богослов (329-390) и Йоан Златоуст (+407). Ето какво свидетелстват древните хроники.
По време на царуването на византийския император Алексий Комнин (1081-1108) между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители, живели по едно и също време. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите двама, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж с твърд нрав, непрощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли Йоан Златоуст, тъй като той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно - възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние, и затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая трети пък стояли зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост. Така едни възвисявали свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между тях и те започнали да се наричат съответно йоанити, василиани и григориани.
Явление
Тези спорове били прекратени от самите трима велики светии. Те се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, и при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан(+1095), дълбок познавач на елинската мъдрост, който се бил прославил и с добродетелния си живот. Те му казали с едни уста:
Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога. „Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име.
Решение
Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите духовници. През 1084 г. той установил празника „Свети Три светители“, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество. Той мъдро забелязал, че през януари се чества паметта и на тримата: На първи - на Василий Велики, на 25-и - на божествения Григорий, а на 27-и - на свети Златоуст.Император Алексий I Комнин потвърдил това решение.
Император Алексий I Комнин утвърдил решението за общия празник на Тримата светители.
От 30-те години на ХХ век денят се чества и като патронен празник на духовните училища, институти и богословски факултети, а самите велики архиереи като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи.
Явление
Тримата светители са благословили аязмото в димитровградското село Добрич. Историята му започва преди повече от век - през далечната 1971 година. Тогава Василка с други поклонници била в Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима мъже с ореоли, които приличали досущ като онези, които виждала по стенописите на църквите. Те й се представили един по един със своите имена - свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий Богослов“.
Баба Василка ни напусна на 100-годишна възраст.
„Рекоха ми - там, където живея в къщата си в село Добрич, е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име - "Свети Три светии". Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, спомняла си баба Василка. Тя взела да се чуди как сама ще копае за водата. Ала сякаш светците в този момент прочели мислите й: "Ние ще ти изпратим човек да помогне".
Съратник
Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново Димо Георгиев получава ясни указания свише да помогне на една жена от село Добрич. Без помайване човекът се стегнал за път, облякъл ватенка, надянал гумени ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа.
Чепинският манастир Три Светители е сред най-старите в България.
Любопитните комшии пък само надзъртали какво прави този непознат мъж в двора на вдовицата. Василка и Димо се стараели да не дават излишни обяснения, защото в ония времена на атеизъм са щели да имат доста неприятности. Димо копаел почти денонощно, а Василка изхвърляла пръстта с една кофа. Не след дълго Димо ударил на яка скала. Същата нощ на него пак му се присънили светиите. Те му казали да продължи, защото това е каменната плоча, покриваща извора. Така точно на 30 януари 1971 г., на шест метра и половина дълбочина бликнала вълшебната вода.
Тайни
Същата нощ тримата небесни покровители пак се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на свети Василий Велики. В средната част се явявала силата на свети Йоан Златоуст - той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучурът бил зареден със силата на свети Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек с вяра в Бога се полее и пие и от обединената сила на трите води, нямало болест, която да не може да се изцели, включително онкологични проблеми и безплодие.
Баба Василика съветвала хората да се лекуват с водата, като пият от нея или правят поливки. Водата обаче не бивало да изтича в канала, тъй като била свята. Човек трябва да се полива над някакъв съд и с остатъка да полива цветята.
Груда Славова обгрижва лечебния извор след кончината на майка й баба Василка.
Баба Василка си отиде през 2020 г. на библейската стогодишна възраст. Сега нейната дъщеря Груда Славова е поела нейния кръст да обгрижва извора и хората, които идват да дирят помощ. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че както винаги не липсват скептици, хора от цялата страна вече знаят за чудотворното аязмо и идват да търсят лек за болките си.
Тумор изчезва след молитва
За уникален случай свидетелства през 2009 г. Галина Доколякова от Благоевград. Животът й протичал съвсем нормално между работата и грижите за семейството. Докато един ден заради често замайване отишла на доктор. А там вместо ниско кръвно й открили аденом (тумор) на хипофизата. Единственото лечение, което официалната медицина предложила, било много сложна операция с цел отстраняване на тумора, но никой не й давал гаранции, че ще се възстанови или ще вегетира в леглото си до смъртта си. Изправена пред тази мъчителна дилема, Галина случайно научила за лековития извор в Добрич. Отишла със съпруга си на 22 март същата година. „Измихме се с водата и посетихме мястото още един път, защото моят съпруг сънува сън, в който баба Василка ни викаше пак да отидем. Втория път посетихме мястото на 8 април. Докато се молех, почувствах много голяма топлина по цялото тяло и главата. Сега предполагам, че именно тогава е станало моето изцеление.“ На другия ден Галина имала час за изследване с ядрено-магнитен резонанс. Снимката й била абсолютно чиста. Сякаш мозъчният тумор се бил изпарил. „И не само това, а нямаше никакви засегнати полета. Всичко това мога да докажа с експертизите от направените ми изследвания“, разказва преди време жената.
Три шишенца спасяват бъбрек
Историята на Галина стигнала и до ушите на пенсионера инженер Димитър Велинов. Пак в същата година той имал болки в левия бъбрек заради намалена пропускливост. Докторите подозирали камък или някакво сериозно запушване, откъдето вероятно идвало задържането на урината. Направили му няколко снимки, всички възможни изследвания и със сонда бъркали. Лежал 10 дни в болницата, като накрая му заявили, че не знаят какво му е точно, но ще го режат, разказваше самият Велинов. Като чул това, хванал първия влак за Пловдив, а после с автобус до Димитровград и маршрутка до Добрич. Още от прага баба Василка ме попита - "Вярваш ли в Бога". Отговорих без колебание "Да, още от дете!". Казах си една молитва, прекръстих се и ми поля да се измия с лековитата вода, която идваше от един кладенец в двора й. Там имаше три чучура. Заръча ми да си налея от всичките в три шишенца. Обясни ми вкъщи да я пия точно една седмица. Ако ми остане, да не я хвърлям, а да се мия с нея над леген и после, което се е събрало, да поливам с него цветята. Всичко, което чух, изпълних и се излекувах", свидетелства столичанинът.
