У тре се отбелязва паметта на Йосиф Ариматейски - един от загадъчните библейски персонажи, с които се свързват апокрифни легенди на Св. Граал. Малцина обаче подозират, че неговата гробница в Йерусалим дълго време е била огласяна от български молитви. Причината е, че след построяването на храма над Божи гроб частта, в която се е намирала гробницата, е била под контрола на Българската православна църква от времето на цар Симеон Велики.
Монах
Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., пише, че в голямата църква, издигната над Божи гроб, „различни народности и езици“ са имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите със свои параклиси при Божи гроб монахът поставя българите на второ място веднага след гърците.
През ХVI в. един руски дипломат нарича параклиса "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Това идва от устата на Трифон Коробейников, който става пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх. Коробейников също разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила.
Литургия
Трудно е днес човек да си представи божествената литургия, отслужвана тук на български език. Или как на Пасха българските монаси са се присъединявали към множеството, което е чакало слизането на Благодатния огън, а с него после са палили тези кандила - символ на вярата на българския народ във възкръсналия от мъртвите Христос.
Голи стени
Днес това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. Планът на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим сочи, че българският храм е бил точно зад гроба Господен. И по-точно от западната му страна, където в библейските времена са били изсечени в скалата гробовете на св. Никодим и св. Йосиф Ариматейски - едни от първите Христови последователи.
Според някои туристически справочници сега параклисът се стопанисва от Антиохийската патриаршия в Сирия. Реално обаче святото място се обгрижва от Якобитската монофизитска униатска църква, а сирийците имат само право да служат тук в неделни и празнични дни.
Евангелието разказва, че Исус е погребан набързо в скална гробница, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Библейският текст реди, че след разпятието на Христос Йосиф отива при Пилат Понтийски, прокуратор на римската провинция Юдея, и моли да му бъде разрешено да погребе тялото на осъдения. След като получава разрешението, той го полага в пещера гробница, негова собственост.
Теолозите разпознават в лицето на Йосиф от Ариматея пророчеството от Стария завет в Книгата на Исая, гл. 53:9:
И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.
Никодим
В апокрифно евангелие на Никодим се говори, че еврейските старейшини се разгневили задето Йосиф – богат и влиятелен човек тогава, е погребал тялото на Христос. За назидание го затворили, а той им рекъл: „Синът Божий, когото разпнахте на кръста, може да ме избави от ръцете ви. Цялото ви зло ще се върне върху вас.“ Те го затварят, а на вратата слагат печат. Той обаче изчезва от затвора необяснимо и се появява в дома си в Ариматея. После йерусалимските първенци го викат вече по-миролюбиво с цел да разберат как се е спасил, а той описва следното: „Около десетия час ме затворихте и аз останах там цяла събота. А когато настана полунощ, докато стоях и се молех, на мястото, където ме затворихте, в очите ми проблесна светлина. И паднах на земята треперещ. Тогава някой ме вдигна, изля върху мен обилно количество вода от главата до краката, обля ме с аромат на чудесен мехлем и разтри лицето ми със самата вода, сякаш ме миеше, целуна ме и ми каза: Йосифе, не бой се, но отвори очите си и виж кой ти говори. И като погледнах, видях Исус; и ужасен, помислих, че е призрак... И му казах: Ти ли си свети Илия? А той ми каза: Не съм Илия. И аз казах: Кой си ти, Господи мой? А той ми каза: Аз съм Исус, чието тяло ти поиска от Пилат и го пови в чисто платно; и ти сложи кърпа на лицето ми, и ме положи в новия си гроб, и търкулна камък до вратата на гробницата. Тогава казах на този, който ми говореше: Покажи ми, Господи, където те положих. И той ме поведе и ми показа мястото, където го положих, и ленените платове, с които го бях покрил, и кърпата, с която бях увил лицето му; и аз познах, че това беше Исус. И той ме хвана за ръка, постави ме в средата на къщата ми, въпреки че портите бяха затворени, и ме сложи в леглото ми, и ми каза: Мир ти! И ме целуна и ми каза: Четиридесет дни не излизай от къщата си, защото, ето, отивам при братята си в Галилея“.
Свързват името му със Светия Граал
Интересно е, че на Стария континент легендата за Светия Граал нахлува най-вече чрез апокрифното евангелие на Никодим, според което Йосиф Ариматейски събира скъпоценната кръв на Исус, течаща от раната, нанесена му на кръста. Този мъж, верен последовател на Спасителя, издейства разрешението на римския управител, петия прокуратор на Юдея Пилат Понтийски, да вземе тялото му и да го погребе според обичая. Заради малкото време, с което разполага до идващия празник, го полага в собствената си семейна гробница.
Според преданието, след като Спасителя му се явява, той му предава чашата на изкуплението и му разкрива голямата тайна за единение с Божественото. Някои у нас дори твърдят, че Йосиф Ариматейски е предтеча по Божи тайни на богомилите.
