О соговската планина се издига югозападно от Кюстендил. Tам преди 1000 години е бродил един от големите праведници и отшелници Св. Йоаким Осоговски. Заедно с Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински той е един от четиримата български подвижници, оказали най-силно влияние върху благочестието на българския народ, утвърждаването на християнството и особено на монашеството. Българската православна църква чества паметта му на 16 август.
Македония
Едно от местата, където се е подвизавал преподобният Йоаким, се намира сега в Северна Македония. Там на 3 км източно от гр. Крива Паланка се издига манастир в негова чест, основан край гроба му. Мощите му обаче изчезват, след като през Средновековието пред тях се кланяли крале, императори и султани. Някой от тях е решил да ги вземе за благословия на своите военни походи. Има версия, че са били скрити в горите наоколо заради мародери иноверци. Каква е истината, и до днес остава мистерия.
Праведникът е живял в XI-XII век. Родното място на светеца не е известно, но се знае, че е дошъл "во область осоговскую" и първо се спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Градец е и днес съществуващо село в Паланешко, през Средновековието е било седалище на местната жупа, за което напомнят останките на отдавна разрушена крепост. Князът дал прибежище на чужденеца и му посочил места по Сарандапорската река (Крива река), където може да се установи. Пустинникът си избрал една пещера в местността Бабин дол и там прекарал остатъка от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по-късно.
Св. Йоаким помагал на ловците да се изхранват, като им казвал къде има дивеч. Затова той се счита за покровител и на авджиите, но само на онези, които не убиват за удоволствие, а за прехрана на семействата си.
След като Йоаким умрял, тялото му било намерено от ловците. Именно те го погребали до пещерата и от време на време посещавали целебния гроб на светия отец, докато и те след дълги години се поминали.
Съновидение
Сведения за живота на Св. Йoаким и основаването на манастира черпим от житието на светеца, чийто най-ранен препис, известен досега, е от XV в. По времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор от овчеполското село Усран дол (Осмидол) с монашеско име Теофан се заселил по тези земи. Една нощ той сънувал Св. Йоаким, който му казал, че е бил монах като него, но е дошло време да открие за света мощите му, като му казал къде са. Теофан ги открил до една пещера, а после основал и манастира на днешното му място, където погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца. В по-нататъшната история на Осоговския манастир се споменава за посещението на българския цар Калоян (1196-1207). Има легенди, че той е решил да пренесе мощите на праведника (или част от тях) в Търновград.
Стенопис в манастира показва предреченото на св. Йоан Богослов Конниците на Апокалипсиса и идването на Антихриста.
Житието на Св. Йоаким Осоговски свършва с упоменаването на някакво чудо, което станало по времето на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 - 1254). В края на царуването си Ватаци присъединява към империята голяма част от територията на средновековна България, в това число и земите на днешна Северна Македония. Той също идвал до манастира.
В 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спира на молитва в манастира преди битката при Велбъжд (Кюстендил) срещу българския цар Михаил Шишман.
От по-късни сведения става ясно, че в края на XIV в. Осоговският манастир е даряван от тогавашния владетел на тези земи войводата на Велбъждското княжество (1371-1395) Константин Драгаш.
Военен поход
След като манастирът влиза в границите на Османската империя, той е посетен и от турския султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) в 1436 г., по време на военен поход за завладяване на Босна. Според предания той също се поклонил на гроба на светията.
Манастирът е бил отпечатан върху османска пощенска картичка.
През втората половина на XV век манастирът запада и обеднява, тогава монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Според запазено свидетелство от 1474 г. дубровнишкият съвет дарява 20 перпера (жълтици) "милостиня на българския монастир Св. Йоаким" (...elemosinam monosterio Sancti Joachim partium Bulgarie).
След разрушително земетресение през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, игуменът на манастира Гервасий, Кюстендилският митрополит Висарион и йеромонах Стефан от Билинския манастир заминават за Русия, за да търсят финансова помощ от цар Теодор Иванович за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. След това прошение манастирът е бил въздигнат, братството се увеличило, а благосъстоянието се закрепило.
Турският географ
Турският географ Хаджи Калфа посещава манастира в първата половина на XVII в. и споменава: "На височините на Осоговска планина има манастир и край него под едно кубе положени телата на ктитор и ктиторка, кивотите били покрити със златотъканен покров".
Известният турски историк и пътешественик Евлия Челеби, който спохожда тези краища през 1661 г., пише, че манастирът бил стар, голям и цветущ.
В 1686 г., след като Осоговският манастир е вече в диоцеза на Печката патриаршия, той е посетен от ипекския архиепископ Арсений III Черноевич.
Към средата на XVIII в. обителта е изоставена по неизвестни причини. Оказва се, че мощите на свети Йоаким са изгубени за поколенията. Като съвременник на това говори самият Паисий Хилендарски.
Възстановяване
Османските власти дълго време не допускали светата обител да бъде възстановена, въпреки че разрешавали на християните да отбелязват храмовия празник. Едва през 1847 г. със спомоществователството на хаджи Стефан Бегликчията от Крива Паланка започва изграждането на голямата манастирска църква, посветена на свети Йоаким Осоговски. Тя е осветена през 1851 г.
През втората половина на XIX век в манастира не винаги има постоянно пребиваващи монаси, а към 1900 година там живее един монах.
Днешният манастирски комплекс се състои от голямата манастирска църква "Св. Йоаким Осоговски", от малката до нея средновековна църква "Св. Богородица" и няколко жилищни сгради (конаци) наоколо.
Цар Калоян дарил пари за черквата
Малката манастирска църква "Рождество на Света Богородица" се предполага, че първоначално е изградена в края на XII век от първия строител и игумен на манастира Теофан. Има предположение, че дарение за това е направил българският цар Калоян, който посетил обителта в чест на своя сънародник. В днешния си вид е вероятно от XIV в., когато голям ктитор и възобновител на манастира е бил велбъждският деспот Константин Драгаш. Храмът за пореден път е бил обновен през втората половина на XIX век.
Църквата е изградена във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по-малък купол над притвора. От най-старите стенописи са запазени само фрагменти от орнаментика на северната стена в олтара. Интериорът на църквата днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров, основоположник на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор - аязмо със светена вода.
Голямата манастирска църква е монументална каменна сграда, представлява трикорабна базилика с открита нартика и с куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов - Зографски от рода Рензовци от Дебърско и е завършен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г. заедно с иконописците от с. Тресонче Григорие Петров, Аврам Дичев и Мирон Илиев от Дебърската школа.
Любомир Старидолски
