Н а 26 декември се почита земният баща на Иисус - св. Йосиф Обручник. От векове християните му се молят срещу нападения на грабители и крадци. Той е закрилник още на дърводелците, тъй като в земния си живот е практикувал този занаят.
Дева Мария
За Пресветата майка на Божия син - Дева Мария, се знае, че тя е надарена с неизмерими за нашия ум възможности и дарби да помага във всеки един момент (със слово на знание, на мъдрост, дарби за лекуване, чудодействия, пророчества и др.). Тя се смята още за ходатайка на човека пред Бога. Свети отци казват, че каквото грешният човек не може да измоли от Господа, това го могат светиите начело с Богородица. Разбира се, както тя, така и всеки светия при определени обстоятелства може да помогне за всичко, стига то да е полезно за нашето телесно или душевно спасение.
Първомъченик
Друг от декемврийските светии, който честваме около Рождество, е Първомъченик св. Стефан (почитан на 27-и). Знае се, че той съдейства дори при безнадеждни ситуации, пази хората от инциденти и вражески сили, помага при болести на кръвта и при парализи. Той още дава пророчески и целителни дарби. Това поне приживе твърдеше Дядо Влайчо, който казваше, че св. Стефан му помага от духовния свят да лекува и пророкува.
Св. Василий Велики слага началото на новата година. Той помага при стартиране на нови проекти, когато човек планира да построи нова сграда, помага на изпаднали в нужда, родители да му се молят, ако децата им не се учат добре.
Чудесата на малкия Иисус
Назарет бил някога малко, но китно градче в Галилея. Околностите му били живописни. Финикови, нарови и смокинови горички покривали заобикалящите го планински хълмове. Ниви и градини пъстреели, а по слоговете и край пътищата ухаели полски цветя. Съвсем близо, под хълма се намирал единственият бистър извор, от който със стомни на глава жените носели вода.
Сред гъсто разположените къщи правела впечатление една ниска спретната къщичка. Ред и чистота царели в нея, а в малкия двор ухаели свежи цветя. Птички в ранно утро заливали с песни клоните на старата смокиня. Толкова било тихо, че се чувало жуженето на пчелите. Само от време на време проехтявал удар на чук от дърводелската работилница. Там живеела светата Дева Мария със своя сродник и покровител - старият дърводелец Иосиф. Там растял и Малкият Иисус.
Само Светата Дева и старецът Иосиф знаели и пазели тайната за Неговия божествен произход. А всички от градчето виждали в него само необикновено добро дете.
Малкият Иисус помагал вкъщи. В свободното време обичал да се разхожда из околностите на градчето. Една привечер тръгнал сам. Като излязъл от дома, видял, че едно цветче, прекършено от буря, вехнело. Той го погалил с ръчичка и то веднага се освежило и разперило листенца. О, колко чудно е това! То не би учудило никого, ако хората знаеха, че той е Божият син.
Като излязъл от градчето, срещнал две жени, които носели вода от извора. Поздравил ги любезно и отминал, а те заговорили.
- Това дете е много добро. Друго като него няма в Назарет. Като го срещна, и само като повдигна поглед, нещо олеква на душата ми. Добрината и особено детската, много ободрява и успокоява - казала едната, а другата добавила:
- Баща ми разказва, че веднъж много се ядосал на съседа, който му откраднал едно агне. В гнева си решил да отиде и да го набие. Тръгнал, а срещу него детето Иисус. Още като срещнал погледа му, усетил, че сърцето му омеква. Разкаял се за решението си и дори намислил да му подари агнето, след като съседът му признаел, че го е взел.
Добрината на детето Иисус правела впечатление и на други хора, но никой не се досещал, че Той не е обикновено дете.
Малкият Иисус навлязъл в горичката. Като останал далече от хорските погледи, решил да се помоли на своя небесен отец. Молитвата му била толкова пламенна и чиста, че осветила всичко наоколо.
Долитали птици и кръжели над него. Идвали и диви животни, които ставали кротки като агънца. Горският поток запявал най-звънката си песен. Светът наоколо се преобразявал.
След молитвата той събирал плодове. С две пълни торби с нарове и смокини тръгвал по обратния път. Раздавал на всеки срещнат. Научили за това стари бедни хора и го чакали в края на града.
С плодовете той раздавал светла радост. И децата го обичали. С него в игрите те не стигали до викове и разправии. Мир разнасял Малкият Иисус, откъдето минел.
Само майка му разбирала това и си спомняла песента на ангелския хор, който пеел над Витлеемската пещера. Тази песен вестяла мир на земята и обич между хората.
* Разказ на монахиня Валентна Друмева (1934-2021)
