С проповедта в Неделя 15 след Въздвижение, която тази година се пада на 29 януари, започва подготовката за Великия пост. Текстът от Свети Лука, 19 глава, разказва как Иисус веднъж влиза в Йерихон, сподирян от много хора. Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат Месията, е и богатият началник на местните митари Закхей, превърнал се в световен символ на разкаялият се грешник. Той е единственият човек в Библията, който носи това име. То е еврейско, произхожда от корена „зак“ (zak), който означава “чист”. Скверното поведение на Закхей обаче е в пълна противоположност със смисъла на името му. Градът, в който той живее - Йерихон, е прокълнат в Библията (Иис. Нав. 6:25) и до него върлуват разбойници (Лук. 10:30).
Комплекси
За този митар Евангелието казва “някой си Закхей”. Явно този човек не е известен извън Йерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина негови съграждани го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него, никой не го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата “митар” винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието също уточнява, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж за доминиране над хората. А примери в историята колкото искате - от Наполеон до Путин. Закхей явно е спадал към този тип хора. Затова той сътрудничи доброволно на римските завоеватели, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци и да експлоатира хищнически своите бедни сънародници.
Репутация
Евангелието обаче пренебрегва лошата репутация и незаконното имане на Закхей и подхожда към него само като човек. Именно това често правил и Иисус, който виждал миналото, настоящето и бъдещето на човека, неговата душа и често откривал неща отвъд социалните етикети, основани на външен вид, пол, етническа принадлежност и обществен статус.
Обикновено хората поставят на първо място в живота си външния успех, земната слава, спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: “Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича “престъпник” и “грабител”, не му отрежда участ с дявола. Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в себе си стремеж към възвишеното и божественото.
Без страх
От струпаната по пътя тълпа дребният Закхей не може да съзре пътуващия Христос. Хората толкова мразят митаря, че при всеки негов опит да застане най-отпред той е блъскан и изтласкван назад. Тогава митарят се оглежда и вижда една голяма стара смокиня, на която са увиснали като гроздове деца. Закхей се покатерва при тях. Той не се поколебава да направи това, въпреки че е възрастен и неговите съграждани биха могли да му се присмеят. Дребният Закхей напомня за друг случай с децата, които искат да видят Иисус, но си спирани от възрастните (Лук. 18:15-17).
Спасен
Той е движен от най-обикновено любопитство и сигурно се чуди как да разпознае Христос, Който външно не се отличава от другите. Но точно когато Иисус минава под дървото, Той вдига поглед нагоре. Без някога да е чувал за Закхей или да е говорил с него, Божият син произнася името му и го подканя да се подготви, защото ще му гостува. Подобно на самарянката, която е смаяна от прозорливостта на Спасителя, началникът на митарите остава потресен от всезнанието на божествения Проповедник. Сцената с Христос и Закхей в смокинята повтаря сцената хиляди години по-рано в Едем, където съгрешилият Адам надзърта плахо сред шумата, а Бог го търси, за да предизвика неговото покаяние (Бит. 3:8).
Промяната
Ние никога няма да узнаем какъв разговор водят Богочовекът и митарят, но е ясно, че в душата на Закхей настъпва коренна промяна. Той застава пред Христос и Му обещава, че ще раздаде половината от богатството си на бедните, а ако е обидил някого, ще му върне четворно. Последните думи са в съгласие с Мойсеевия закон, според който открадната овца трябва да се върне в четворен размер (Изх. 22:1). Самият Закхей е заблудената овца, която доброволно се връща в стадото.
Възрадван, Христос казва, че днес настъпва спасението на целия този дом, защото и Закхей е син на Авраам, а Синът Човешки е дошъл, за да потърси и спаси погиналите: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние“ (Лука 5:32).
Да служим безкористно на ближните
В много случаи Христос се проявява като божествен Чудотворец. Той изцерява болни, възкресява мъртъвци, прощава грехове. Закхей също е изцелен; душата е умъртвена, но е обновена; греховете са натрупани, но заличени. Без да се отказва от длъжността си, този човек решава да й придаде нов смисъл и значение. Закхей, което означава “чист”, решава да води живот, отговарящ на името си.
Така в историята той остава не със своето сребролюбие, а със своято вътрешна промяна, която му носи докосването до божественото. По този повод духовници казват така: дано Бог просвети и нашите сърца подобно на Закхей, за да разберем, че ще угодим на Бога и ще имаме истински успех в живота само ако служим безкористно на Църквата и ближните.
