Ч удовищното земетресение в Турция и Сирия внесе смут сред много християни.
За това как трябва да укрепваме вярата си при подобни изпитания разказва Морфоският митрополит Неофит от Кипърската православна архиепископия. Текстът, публикуван в портала Двери. бг, е откъс от книгата на архиерея „Пламенни слова за вярата“.
Зов за помощ
Покани ме на гости едно приятелско семейство. По време на вечерята ми се обади един свещеник от Гърция, където беше станало земетресение, и ми казва: „Отче, Ваше Високопреосвещенство, помоли се за нас. Моите хора са навън на студа, увити с всякакви одеяла. Някои възрастни хора са в палатки, други са в колите, изпълнени със страх, краката ни се клатят, сградите ни също. От деня, когато започна това земетресение, всеки ден имаме вторични трусове – 4-та степен по скалата на Рихтер, 5-а, 5.5-а степен. Много голяма е силата на земетресението. Хората са наплашени. Не ни стигаха другите лоши неща, както и управниците, които имаме, и мълчанието на владиците ни, които не ни подкрепят, та си рекох да ти се обадя на тебе“…
И преди да успея да му дам благословията си, човекът започна да вика: „Ето, сега, докато говорим, владико, се тресе цялата къща“. Ставаше поредният вторичен трус в момента, в който говорехме, а по-късно научихме, че е бил 5,.8-а степен по скалата на Рихтер. И го чувах как реагираше. Всички млъкнахме, секнаха и песните, и песнопенията, и хубавото ядене.
Душата
Какво, мислите, казваше добрият отец? Чувах: Господи помилуй! Господи помилуй! Господи помилуй този Твой свят и нас! Чувате ли? В трудни моменти само две думи намира душата да каже: Господи помилуй! или Света Богородице! Нищо друго не казва православната душа! Но за да ги намери и каже в такъв момент и за да получи закрила, човек трябва, когато няма земетресения, войни, глад, болести, да напълни душата си със запаси от търпение и вяра.
Разбирате ли какво означава запас? Означава да напълним „склада“ на душата си с търпение и молитва, с често причастяване, с изповед и покаяние.
Благословия
В същия момент спря земетресението, но си бях казал, че няма да приключим разговора, докато не се успокои свещеникът от тази тревога. И му казвах: „Отче, благославям те! Отче, прекръствам те!“. И го прекръствах отдалече, защото свети Порфирий ни казваше: „Силата на епископа, на владиката е да благославя!“. В нашите ръце е. И го благославях от Астромерити, където бях, та чак до Лариса, където беше той. А когато се поуспокои, отецът се разплака и ми каза: „Владико, виждаш ли колко е хубаво, че сме заедно?“.
Свети Елпидий
А последното, което ми рече, беше: „Кажи ми една добра дума, една молитва, подходяща за това изпитание, което преживяваме, за земетресението“.
Тогава си спомних за свети Филумен и за неговия брат близнак, също светец, отец Елпидий. Когато стана земетресението през 1981 г., всички блокове в Атина се напукаха. Земетресението и тогава беше много силно. Отец Елпидий беше жив, почина през 1983 г. Когато станало земетресението, хората слезли от блоковете. Излезли всички на площадите, на открито, също и племенниците му, и сестра му, при която живеел тогава, а отец Елпидий спял. Племенникът му Емилиан отишъл при него и му казал:
- Дядо, ставай, стана земетресение!
- Усетих го, чедо, не спя, моля се.
- Няма ли да слезеш долу?
- Не, чедото ми.
Но вторичните трусове, дядо, са по-опасни!
Племенникът на светеца бил прав. Действително вторичните трусове са по-опасни, защото къщата може да не се срути по време на „главното“ земетресение, но да падне при последващите трусове, тъй като вече са се появили пукнатини.
Заръка
Отец Елпидий му рекъл:
- Вие слизайте, а аз ще остана тук да се моля. И те моля да отидеш да напишеш на блока ни това, което е казвал свети Йоан Златоуст на християните, когато станали големите земетресения в Антиохия. Тогава свети Йоан бил още свещеник. Той препоръчал на християните:
- Идете и напишете върху стените: Христос е с нас, стой здрава!
Това означава: Христос е с нас, заповядвам ти, къщата ми, да стоиш здрава!
Там, където християните повярвали на свети Йоан Златоуст, а преди това и на свети Симеон Нови Стълпник, който им казвал същото, когато ставали земетресения, ничия къща не се напуквала. А домовете на тези, които им се подигравали, падали.
И казах на добрия отец от Лариса да каже на хората да се молят и да напишат на къщите си: Христос е с нас, стой здрава!, и ще дадете сила на стените.
На вярата се крепи цялата Вселена
Не желязото и бетонът, а вярата ни дава сила, продължава разказа си митрополит Неофит. Тази вяра, която укрепи Вселената, не само къщите ни, но и самата Вселена. Казвам ви ги тези неща, защото не се знае какво ни носи утрешният ден. Нека ние да имаме запаси от вяра, за да можем да казваме: Христос е с нас, стой здрава!
