Н а 25 март Православната църква отбелязва големия християнски празник Благовещение. Това е денят, в който Дева Мария разбира, че ще роди непорочно Божия син. От стотици години скулптори и зографи се опитват да изобразят изумителното чудо. Благата вест е съобщена на Богородица от Архангел Гавриил така: „и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“.
Диалог
От най-ранните векове на християнството диалогът между Мария и Гавриил, предсказал раждането на Христос, мястото на срещата им, визията на Девата и небесния пратеник, е в центъра на вниманието на теолози и проповедници. Мигът на Благовестието може да бъде открит тук-там в раннохристиянски катакомби, учебници, мозайки и пана. Шифърът на неговата композиция и детайли варират през вековете и школите. Така Девата може да се появи на трон, в лоджия/балкон, в спалня или на открито, като често е изобразявана да преде или чете. До нея като човек стои или се рее във въздуха с крила архангелът. През ранното Средновековие Гавриил е изобразяван с меч или скиптър в ръцете, които указват, че е пратеник и вестител на Бог. По-късно той държи Лилия, символизираща чистотата на Мария. Гълъбът указва присъствието на Бог или Светия Дух.
Вдъхновение
Въпреки че преданието е било разпространено доста рано, то в християнското изкуство на IV-V век изображенията на Благовещението са доста редки. Самите творци обаче са черпили вдъхновение не само от каноничното описание според Евангелието на Лука (Лука 1:26-38), а и от апокрифите. Сред тях водещо място заема Протоевангелието на Яков. Това е може би най-ранният текст, удостоверяващ почитта към Св. Богородица и представящ я като новата по-съвършена в духовно отношение Ева. Обикновено датиран от едва II век сл. Хр., апокрифът разказва за детството и ранните години от живота на Богородица и събитията около раждането на Христос. Там ангеловестието е описано по следния начин: „Тя взе един съд и отиде да почерпи вода. И чу се глас, който й каза: „Радвай се благодатна, Господ е с тебе, ти си благословена между жените!“. Тя се огледа надясно и наляво, откъдето дойде гласът, и обхваната от страх, влезе вкъщи. Постави съда, взе червеното и като седна на стола, запреде. Но застана пред нея Ангел Господен, който й каза: „Не бой се, Марийо, защото ти намери благоволение пред Всемогъщия и ще заченеш…“ (11:1-4).
Завеса
Според това предание след жребий на Богородица се паднала честта да изпреде от пурпурна прежда завесата на храма в Йерусалим. Вестта я застига именно докато прави това. Червената нишка се възприема като символ на нейната непорочност. А това е същата тази завеса, която в момента на Христовата смърт се раздира на две („А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две отгоре до долу.“ Марк 15:37-38).
Всичко това присъства в празничната иконография. А заради апокрифа най-ранните артефакти са наричани „Благовещение при извора (кладенеца)“.
Дура Европос
Една доста смела теория гласи, че най-ранният артефакт, свързан с Благовещението, се намира и в най-ранната църква в света. Тя бе открита в древния град Дура-Европос в Сирия. Фрагмент от рисунките от баптистерия там вероятно представлява сцената на „Благовещението на Мария при кладенеца“. А като се има предвид датирането на храма от около 235-250 г., това би направило тази композиция и най-ранно изображение на Дева Мария въобще в изкуството. За сравнение 1000 г. по-късно подобни икони и пластики се появяват и по нашите земи. Такива от олово или бронз са открити в района на Шумен и Стара Загора.
Швейцария
Едно от най-ранните възпроизвеждания на този сюжет се открива и върху копринен плат. Той се пази в швейцарския музей на текстила в Бернските Алпи. Четирите запазени композиции, датиращи от 400 г. сл Христа, са: „Мария в храма пред първосвещеника“, „Изборът на Йосиф“, „При извора“ и „Рождество Христово“. Тези фрагменти най-вероятно някога са били част от скъпоценна дреха, вероятно туника.
В „Благовещение при извора” Богородица се появява в характерна поза, коленичила пред извор, разположен вдясно. До нея на земята има кана, приготвена за вода. Зад Мария се вижда мъжка фигура, представляваща ангел, към когото тя извръща глава, обезпокоена от неговия поздрав.
Интересното е, че „При извора” тук се появява наравно със сцената „Рождество Христово” и по същество замества традиционното „Благовещение”.
Саркофаг
Друг пример за т. нар. водно Благовещение бе открит върху капака на така наречения Аделфийски саркофаг от музея в град Сиракуза, датиращ от IV век. Върху тесен хоризонтален фриз там са подредени една след друга четири композиции, всяка от които включва фигура на Богородица. Историята се развива отляво надясно и започва със сцената на Благовещение при извора, който е представен като поток вода, изтичащ от малка планина.
Водното Благовещение от съкровищницата на Миланската катедрала.,
На върха му се вижда глава на брадат мъж, очевидно представляващ алегория на река или водоизточник. Мария, коленичила, поставя каната под бликащата от планината вода, чиято изящна форма е старателно пресъздадена от майстора. Зад нея се вижда ангел, представен без крила, но с жест adlocutio (за привличане на внимание преди реч), показващ пряката реч, отправена към Богородица. Що касае ранните одежди на Богородица, тук роклята й е стегната на талията с колан, а косата й е оставена на видно място, а не скрита под воал.
Част от саркофага от Аделфи показва ранната благовещенска сцена - Богородица при извора, VI век.
Цикълът обаче продължава с две доста необичайни сцени. В първия от тях Мария е показана изправена, придружена от две момичета, които, хващайки я за ръце, сякаш насочват нейната стъпка надясно. Следва уникална композиция, в която Мария е с глава, покрита с плащ, седнала на трон, заобиколена от няколко женски фигури, със скръстени в молитвен жест ръце и сякаш слушащи думите на Богородица.
Катедрала
Едно от най-добре запазените раннохристиянски възпроизвеждания на апокрифния сюжет е сцената, намираща в съкровищницата на Миланската катедрала. Пластиката вероятно е част от корица на книга. Според последните изследвания Благовещение при извора датира от 460 сл. Хр.
Тук Мария е облечена в скъпи дрехи, а по раменете й се виждат скъпоценни камъни. Роклята й е пристегната с колан, а косата й е прибрана на кок. Подобна иконографска сцена може да се намери от едната страна на така наречената кутия Вердюн в колекцията на музея Виктория и Албърт в Лондон. Тя се счита за каролингско копие на оригинал от V век.
Но най-важният пример за съществуването на Благовещението при кладенеца е глинен съд в колекцията на катедралата на град Монца, Северна Италия. Предполага се, че той е с палестински произход, а самият предмет обикновено се датира от VI век.
Изследователи градят хипотеза, че идва от родното място на светото семейство - Назарет, който се превръща в център на поклонничество още в ранния християнски период.
В извод може да се каже, че през първия етап на апокрифното Благовещение (продължил най-малко до VI век), предпочитание е дадено на изображението на извор, което отразява по-прецизно придържане към текста. По-късно обаче Девата и архангелът започват да се изобразяват край кладенец. Особено внимание трябва да се обърне на сакралното значение на водата в тази композиция, което може да се свърже както с темата за Кръщението, така и с идеите за християнското учение като източник на жива вода.
Средновековие
По-късно през Средновековието този сюжет продължава да се развива. Някои фрески показват две срещи: Мария потапя стомната си в кладенец, докато се обръща, за да чуе посланието на Гавриил; после тя се приближава до къща, където ще приеме ангела за втори път. По-динамична версия на сцената с кладенеца се появява в късновизантийска мозайка от началото на XIV век в манастира „Хора“ (Христос Спасител) в Истанбул. Композирана високо в основата на един от куполите, тя позиционира ангела като пърхащ посетител, който се приземява по извитата траектория, за да поздрави Мария, докато тя се люлее над кладенеца отдолу.
Апокрифно Благовещение от манастира Хора в Истанбул.
Други култури с тесни връзки с византийските традиции също възприемат образа на най-ранното Благовещение. Сцената се появява сред мозайки от XII век в трансепта на църквата „Сан Марко“ във Венеция, както и в арменския ръкопис от началото на XIV век, известен като Гладзорските евангелия.
Гавриил донася цвете и благата вест, икона на банскалията Молера.
От XII в. в сцената на Благовещение Дева Мария започва да се изобразява със Св. писание. Архангелът държи цвете или палмова клонка. Така е изобразен през XIX век от Тома Вишанов-Молера. Банска иконописна школа.
Празнува храмът с Бързата Богородица
Храм „Св. Богородица Благовещение“ в Асеновград е един от многото у нас, които идния вторник ще честват своя празник. В него се намира една древна икона, наричана Бързата Богородица. Името й идва от милостта и експресната помощ, които тя оказва на хората, дошли да се помолят пред нея за едно или друго нещо. Поклонници споделят, че реликвата помага за очни и нервни заболявания, но и не само. Не са един и два случаите, при които бездетни родители са се сдобили с рожби подир молитва.
Дева Мария балансира греха на Ева
Благовещение се разглежда като първия акт в християнската история на изкуплението, в което послушанието на Дева Мария уравновесява непослушанието на Ева, посегнала към ябълката – забранения плод в Райската градина. Именно заради първородния грях на своите предци човеците са били захвърлени на Земята да страдат – мъжът да изкарва прехраната си с пот на челото, а жената да ражда в мъки своите чеда.
Благовещение от Гладзoрските евангелия, от библиотеката на Калифорнийския университет.
С идването на Спасителя грехът, който дошъл на света чрез човека, щял да бъде изкупен в лицето на Божия син Иисус Христос. Божията майка обаче се явява най-голямата застъпница на човека пред Бога. Светите отци разкриват, че тя е на земята между хората, за да носи утешение, да слуша болките на човеците и техните молитви и да ги пренася пред своя Син, застъпвайки се за тях. С този извор на благодат някои изследователи обясняват мистерията с появата на странните икони, наречени „Благовещение при кладенеца или при фонтана“. Според други това е символ, че често Бог помага чрез лечебни извори.
Любомир Старидолски
