С калата на Св. Серафим Саровски лекува дори рака. Това сподели пред „Чудеса и Вяра“ религиозният гид Любчо Караджов от Бобошево. Благодарение на него се е оформил нов култов обект на няколко километра над Рилския манастир. „Скалата на Св. Серафим се намира на стария път за пещерата на Св. Иван. Срещу нея има кухо дърво, подобно на онова, в което се е молил Св. Серафим. На оброка често поставям икони, паля кандило, водя туристи и поклонници. Едно семейство от Варна след молитва ми съобщи, че се е излекувало от рак. Подариха ми икона в знак на благодарност“, свидетелства Караджов. По думите му светецът помага за справяне с различи болести, в това число и бича на нашето време - онкологичните заболявания. Небесният ангел усилвал волята на човека и за справяне с различен тип дяволски зависимости - алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене.
Има много случаи, при които е избавял хора от набези на крадци и разбойници. Малко след като са се помолвали на негови иконки, светията се е явявал в цял ръст и е отблъсквал душманите.
Под игото
На 2 януари (15-и по стар стил) се навършват 190 г. от успението на Св. Серафим Саровски. Той помага от Небесата за спасението на България от турското робство. Караджов обясни, че светията се е явил при боевете за Шипка. Много от воините руси, украинци, беларуси са му се молили. Българите пък се уповавали на Св. Иван Рилски Чудотворец. Общо взето, бойците изричали в най-съдбоносните мигове следната кратка молитва: “Преподобни отче Серафиме/Иване, моли Бога за нас/мен грешния!” По спомени на белогвардейци при решителните боеве на Шипка се е случило чудо. На 11 срещу 12 август през 1877 г. на върха се явява покровът на Богородица. От едната му страна е стоял Свети Серафим, а от другата Св Иван Рилски.
„Това знамение реално обръща хода на войната и България се освобождава“, разказва възрастният мъж.
Благодат
Другите места у нас, носещи благодатта и спомена за светията, са храмовете, пазещи неговите мощи. Най-популярен сред тях е патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Мощи на светеца има и в Ресиловския манастир „Покров Богородичен“, както и в храм "Св. Георги" в Пловдив.
„Саровски е предал Богу дух на 2 януари 1833 г. Преди това той е написал пет писма, като последното е било за бъдещия цар Николай II. В него Св. Серафим описва събитията, които предстояли през 1917 г., Октомврийската революцията, болшевиките и бездуховната червена вълна в създадения петилетка по-късно СССР. Св. Серафим е призовал царят да не бяга в Канада, а да остане и да умре като мъченик“, разказва Караджов.
Прохор
Саровският чудотворец е роден 37 години след преподобни Паисий Хилендарски - на 19 юли 1759 г., в руския Курск със светското име Прохор. Като малък боледувал много. На 10 години тежко заболяване го заплашвало със смърт. Тогава Богородица му се явила насън и му казала, че скоро ще оздравее. И това се случило. Малкият Серафим е запазен по чудо и когато случайно пада от 10 -метрова камбанария на храм. Започва с финансовата подкрепа на покойния си баща - заможен търговец.
Приживе казвал, че всичко, от което имаме нужда, Бог може да ни го даде, защото дори целият свят е направен от нищото. Веднъж в неговата отшелническа колиба дошъл един владика. Св. Серафим го поканил да влезе, но тъй като нямал нищо да го почерпи, сторил едно невероятно чудо, наричано материализация. В един момент в ъгъла на колибата на отшелника посред зима от нищото изникнал малинов храст, отрупан с плодове. Чудотворецът откъснал няколко плода и ги дал на своя високопоставен гост със следните думи: „Яж, отче, яж! Не се смущавай. От Бог има много. И чрез убогия Серафим по неговите молитви и по Неговата милост неизречена Той всичко може. Ако имаш вяра колкото синапено зърно, и в планината да кажеш “Премести се в морето!", тя ще се премести. Просто не е нужно да се съмнявате, отче. Яж, яж!“
Архиереят години по-късно свидетелства за случилото се. Защото Св. Серафим му казал да не разкрива това, което е видял, до неговата кончина.
Той притежавал и големия дар на прозрението. Много често получавал писма и знаел за съдържанието им, без дори да отваря плика. Има свидетелства, според които Св. Серафим хранил диви мечки в гората, които му се подчинявали като домашни любимци.
Гробницата му е в Дивеевския манастир
Мощите на Св. Серафим Саровски се съхраняват в Троицкия храм на основания от него Дивеевски манастир. Там монахините казват, че всичко, което старецът е казал или е посъветвал някого, се сбъдвало точно. Когато се появила холерата, преподобният открито казвал, че тя няма да дойде нито в Саров, нито в Дивеево - и тези предсказания се сбъднали с точност. Той предрича и своята кончина, като дава наставления как да бъде погребан. Дава и средства на монахините да продължат строителството на Дивеевския манастир.
Любомир Старидолски
