П рез юни Светата ни църква почита паметта на двама славни български светци – Прокопий Варненски и Давид Български.
Пазар
Прокопий се родил в края на XVIII век в село край Варна. Когато бил на 12 години, заедно с неговия баща пътували за града, където имало пазар. По пътя Прокопий казал, че иска да се научи да чете, за да знае повече за Бога и неговите деяния. Бащата отговорил, че в селото им няма ни училище, ни църква. С такива разговори те стигнали във Варна. Още като спрели на пазара, видели един монах. Баща и син се отправили към него да ги благослови. Заговорили се и монахът им казал, че е от Зографския манастир в Света гора. Като разказал каква голяма църква има там и как монасите четат, пеят и се молят на роден български език, Прокопий пожелал да отиде с него. Бащата се натъжил за предстоящата раздяла, но не спрял сина си.
Подвиг
В Атон Прокопий бил настанен в един малък скит край манастира. Там той поел по пътя на отшелническия подвиг пред монашески живот в обителта. Този скит, посветен на свети Йоан Кръстител, според Левкийски епископ Партений е бил основан през 1380 г. от българина преподобни Дионисий, родом от село Корица (Горица), Костурско, чиято памет също се чества на 25 юни.
След преминаването на изпитателния срок младият Прокопий бил постриган от наставника си в монашество, на което отдавна копнеел да се посвети. По природа той бил кротък и незлобив, украсен с особена простота на нравите, и всички се удивлявали на неговата благост и доброта, на безпрекословното му, безропотно послушание към стареца, на упоритостта и търпението му в трудностите на аскетическия живот. И скоро старецът посветил младежа във великата схима на монашеството.
Немощ
Hе след дълго обаче Прокопий изпаднал в немощ. Тъгувал за родното място, за близките и приятелите. Не издържал и напуснал Света гора. Но не се завърнал в българските земи, а заминал за Цариград, а оттам в Смирна (днес Измир, Турция). Там започнал да размишлява върху своята постъпка и изпаднал в отчаяние. Житията му редят, че един ден несъзнателно отишъл при кадията на града. Охраната го запитала да не би да има някакво дело или да иска да стане мюсюлманин. Той отговорил: „Да.“ Кое от двете неща разбрали, не е ясно, но го повлекли и го представили пред съдията с думите: „Този човек, който е християнин, иска да стане мюсюлманин; така че днес имаш да извършиш едно добро дело.“ Така и станало.
Разкаяние
Още на другия ден след обрязването Прокопий осъзнал какво е сторил и съвестта започнала да го измъчва. Нямал покой ни ден, ни нощ. Тогава потърсил духовник и в изповед разкрил своя грях. Разкаял се от цяло сърце, но пак не му олеквало. Тогава решил да умре за Христа. На 15-ия ден от отричането той се явил в турското съдилище. Хвърлил чалмата и заявил, че е християнин. Започнали да го заплашват, но той не се уплашил. Предлагали му богатства и почести, отново не го склонили. Единственото нещо, за което жадувал, било да умре за Исус Христос. В крайна сметка го осъдили на смърт, но когато дошло време да бъде обезглавен, никой от поробителите не се осмелявал. Едва намерили един престъпник, който го екзекутирал. Tова станало на 25 юни 1810 г. Днес жителите и гостите на Варна имат възможност да се черкуват в осветения през 2011 г. храм „Св. Прокопий Варненски“, където има съхранени мощи на мъченика. Той се смята и за покровител на морската ни столица.
Народът канонизира брат на цар Самуил
На 26 юни БПЦ споменава, наред със свети пророк Давид, и свети Давид Български. Той е най-големият от братята Комитопули – синовете на комит Никола, управлявал Охрид и оглавили борбата на българския народ срещу византийското завоевание. Това се случва след падането на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт през 971 г. и пленяването на цар Борис II и брат му Роман. Тогава българските боляри избрали за наместници четиримата Комитопули Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Така през 976 г. Комитопулите преминали в решително настъпление срещу Византия.
Свети цар Давид Български. Стенопис в Рилския манастир от 1845 г.
Давид ръководел направлението към Солун. За нещастие той загинал още в началото на кампанията. Това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (днес Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от Солунско там той бил коварно нападнат и убит от скитници власи. В памет на най-големия си брат Давид и на родителите си Никола и Рипсимия през 993 г. българският цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от X век при село Герман до Преспанското езеро. Свети Давид е един от типичните примери за народна канонизация, призната впоследствие и от Църквата. Негови образи се срещат в десетки храмове още през XIX век.
