Н а 28 ноември православната църква почита паметта на Свети Стефан Нови. Той се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил подстриган за монах в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза и се съгласил да бъде избран за игумен на обителта.
Ерес
В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Императорите Лъв Исавър (717-741) и синът му Константин V Копроним (741-775) яростно преследвали почитателите на светите икони. От църквите и домовете изнасяли светите икони и ги изгаряли или ги секли, трошали и тъпчели с нозе свещените съдове.
Влахерна
Църквата "Света Богородица" във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на Света Богородица, забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици. Манастирите запустели, а монасите били затваряни в тъмница.
Диспут
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал с думите: „Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина!“ Тоя отговор разярил владетеля. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това българи и араби нападнали империята, и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.
Тормоз
Щом приключила войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самият след тежки изтезания заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът отново го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
- Нима мислиш, че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?
Стефан, като показал на царя една монета с царско изображение, запитал:
- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказание?
- Разбира се! Най-строго ще бъде наказан оня, който хули царското изображение.
- А какво наказание заслужава оня, който хули изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?
След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крак.
Затвор
Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. Там мъченикът намерил повече от триста затворници, затворени за почитане на иконите. Всички били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.
Арестът на Свети Стефан още повече повдигнал духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кънтяла от молитви и псалмопения, превръщайки я в Божий храм. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало през 767 година.
Спор за ябълки погубва
На същата дата Църквата отбелязва и мъченическата смърт на Христо Градинар Българин. Той бил родом от земите на днешна Албания, но напуснал родината си и дошъл в Цариград и там станал градинар. Един ден, продавайки ябълки на пазара, започнал пазарлък с един турчин, но Христо в крайна сметка не се съгласил с цената, която му давал турчинът. Той, за да си отмъсти, наклеветил Христо, че обещал да приеме исляма. Затова го повлякъл към съдилището, където веднага се появили лъжесвидетели, че наистина Христо е обещал да се потурчи. Съдията попитал мъченика истина ли е това. Но той с голяма смелост отговорил, че си е християнин и че такава дума не е казвал и че по никакъв начин няма да смени вярата си, пък ако ще това да му струва хиляди страдания. Тогава кадията заповядал да го бият и го хвърлили в затвора. По това време там бил преподобният Кесарий Дапонтес, който написва по-късно това житие на мъченика. Христо му дал брус (точилник), който имал в пояса си, като помолил да го даде, където трябва, за да отслужат няколко литургии подир смъртта му. След това извели мъченика от затвора и на 28 ноември 1748 г. го обезглавили.
