У никална в световен план триизмерна икона привлича поклонници от близо и далеч в китното село Самораново в полите на Рила планина. В сумрака на селската черква „Свети Георги“ тя смайва с благодатта, която излъчва, но и не само. Погледната от различни ъгли, показва трите лица на Бога. Ако стоите точно пред нея, пред вас оживява Светият дух под формата на гълъб, слизащ от небесата. Щом човек мине отдясно, пред него се явява божият син Иисус Христос, седнал на трон, облечен със своя хитон, държащ Евангелие в ръка. Отдясно пък ни гледа строго Бог Саваот с триъгълния си ореол, символизиращ триединството на нашата Вселена.
Никой не знае кой е авторът на иновативната за времето си творба. На нейния гръб е записана само датата 8 декември 1881 година. Дали тогава е дарена или е рисувана пак не се знае.
Техниката, с която е изпълнена, вероятно е източна, напомняйки на ветрилата и китайските щори, дивят се туристи.
Според преданието навремето са били направени четири подобни икони в периода 1865-1870 година, дело на зографи от Самоковската школа. Следите на три от тях обаче се губят във времето. Предполага се, че са притежания на колекционери у нас и в чужбина. Засега е оцеляла само тази, може би защото никой доскоро не подозирал за съществуването й. Има обаче и друга теория. Според нея иконата е донесена от чужбина.
Чудеса
Миряни разказват, че реликвата има неземна сила да добротвори. „Дали защото в себе си пази три икони в една, или защото е била рисувана от много свят човек, но саморановската „Света троица“ много помага“, хвалят се местни жители.
В района се разказва, че молитвите пред иконата умилостивяват старо 95-годишно проклятие, нанесено на землището заради сторен грях.
През далечната 1929 г. жителите извършват едно от най-потресаващите убийства, което още се помни. В самият храм е посечен свещеникът Михал Саморански по време на служба. Освен всичко друго кървавата трагедия се разиграла по време на великденските празници, а жертвата е била посечена мъченически в расо.
Свидетел
Баба Койна сподели преди време подробности около случката. Отец Михал бил изпратен да служи „у техното село“. Там се оженил, а Господ го дарил с дванадесет деца. Там той се грижел за църквата и обслужвал хората, които отивали при него и от близките села за съвет, за кръщене, сватба или погребение на роднина. Бил уважаван от своите съселяни. Ала дяволът не бездействал и завидял на усърдната му служба. Поп Мишо започнал много гласно да изказва мнението си по актуални политически теми, което в онези години било доста опасно.
Баш по това време най-големият попски син Григор (местните му викали Глигор) се завърнал след участие срещу сърбизацията на Македония, провеждана от Кралска Югославия. Лютият войвода решил да защитава баща си в назряващия конфликт с местните.
Спор
Един февруарски следобед в кръчмата избухнал спор, стигнало се до бой и стрелба. Както си бил пийнал, Григор опушкал двама земляци, между които неговият противник Спас Клисарски, който според сведенията от онова време нарочно го провокирал. Има и друга версия, според която само един пада мъртъв, след като синът на попа стреля във въздуха, ала подир рикошет куршумът поразява Клисарски.
Синът на отец Михал се изплашил и тръгнал да бяга, но поради студеното време се върнал обратно в селото. Бащата много се ядосал заради сторения тежък грях и го пратил да се предаде сам в полицейския участък в Горна Джумая (старото име на Благоевград - б.а.).
Точно на Умни петък дошъл екзарх Стефан да помирява селото. Той призовал в храма всички присъстващи към мир и опрощаване. Всички уж обещали в началото да простят по християнски, но после се отметнали. Тъкмо екзархът си тръгнал, и отец Михал бил нападнат от разбесняла се тълпа, водена от родовете на покойниците. Разигралата се драма станала око за око, зъб за зъб по старозаветния Моисеев закон.
Синът на починалия Спас – Костадин, забил отзад нож в гърдите на свещеника. В полутъмнината на салона последвали още удари към отеца. Брадата и косата му били оскубани, расото раздрано. Свещеникът бил облян в кръв и едва излязъл в двора на черквата, където Софийският митрополит тъкмо си тръгвал. Последните думи на отеца към него били: „Боже, убодоха ме! Убодоха ме, владико свети! В твоите ръце, Господи, предавам душата си!”.
Камбанарията на черквата е в идеално състояние
В това време висшият духовник гледал безпомощен. Според местното предание ужасен и уплашен той хвърлил анатемата върху селото, после се качил в автомобила и си тръгнал.
Криминална хроника
Случайно или не, но оттогава сякаш Божията закрила е оттеглена и дяволът вилнее, коментират възрастни хора. В резултат убийствата се редуват с обесвания и нещастни случаи. Криминалната хроника е доста по-красноречива. Само в първите години на новото хилядолетие две сестри, на 16 и 17 години, подали жалба в РПУ-то, че собственият им баща ги изнасилвал в период от пет години. През 2010 последвал друг злокобен случай.
Дядо Михаил, адаш на някогашния поп, е заклан по идентичен начин, докато бил на гости, от своя домакин. Само няколко дни по-късно обаче се разбрало, че нападателят е убил преди години и своя баща.
През години има много подобни случаи - млади хора се бесят или се убиват. Едно момче пожарникар също си сложи въжето, нарежда млада жена.
Все пак в последно време случаите са понамалели, като някои отдават това на горещите молитви на християни към чудотворната икона.
Отец Георги Паликарски:
Няма година без някой да не се обеси
Отец Георги Паликарски
Че дяволът върлува в селото, е убеден и архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Той потвърди, че анатемата не е мит, а е напълно реална, хвърлена от екзарх Стефан след убийството на отец Михил. Според него само друг владика може да отмени 95-годишното християнско проклятие.
„Там няма година без някой трагичен случай. Я някой ще се обеси, я нещо друго - това го няма в другите населени места“, кръсти се свещеникът. А на въпрос за историята на триизмерната икона отговаря пред „Телеграф: Чудеса и Вяра“:
„Тази икона не е българска, както някои мислят. Донесена е от руските земи, като е дарена на черквата от моряци“.
Има предположение, че това е корабна икона, която е пазила морските съдове от бурии и от торпедата на вражески подводници.
Църквата Св. Георги в иначе китното подпланинско село
Църквата “Св. Георги” е изградена през 1848 г. от майстор Миленко. Значително по-късно – през 1882 г., е построена църковната камбанария, която е паметник на културата от местно значение. Върху източната й страна е вграден монументалният барелеф “На прощаване” на скулптора Димо Лучианов, който е един от най-вълнуващите военни паметници.
Любомир Старидолски
