И дната неделя в православните храмове у нас се чете притчата за изцелението на слепеца от Йерихон. Ето как Свети Евангелист Лука разказва за поредното чудо, извършено от Иисус Христос:
„А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. И като чу, че минава народ, попита какво е това. И казаха му, че Иисус Назарянина минава. Тогава той извика, казвайки: Иисусе, сине Давидов, смили се за мене!
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
И тъй, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
Иисус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.“(Лук. 18:35-43)
Страдание
За човека няма нищо по-ценно от очите и по-тежко от слепотата, изтъкват в проповедите си духовници. Защото слепият живее в голяма мъка, не можейки да вижда красотата на света и всеки час за него е смърт. Дори да е богат, известен и от благороднически род, е готов да дава всичко само и само да прогледне. Но нека, който е сляп душевно или телесно, да не скърби, защото Иисус Христос може да ни изцери с една дума, стига да Му се молим с вяра, като Йерихонския слепец Вартимей, сина Тимеев.
Милосърдие
Ден след ден Вартимей разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка. Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей чул шум от хората, минаващи покрай него. Слепецът попитал „Какво е това?”. По-напред дошлите покрай него му обадили, че Иисус Назарееца минава. Той знаел, че пророците са предсказали, че Христос ще се роди от Девица, която ще бъде от Давидовото коляно. И понеже вярвал, че Той е Син Божий, не казал: „Помоли се на Бога да оздравея“, а рекъл: Сине Давидов, помилуй ме. И колкото повече му се карали, за да мълчи, той толкова повече викал. За това и получил изцеление. Защото, когато Христос го попитал какво иска, той рекъл: Да прогледам. И веднага прогледнал. Не че Христос не знаел какво иска слепият, но го попитал, за да чуят евреите и да не кажат, че слепият иска едно, а Той му дал друго. Попитал го той сам да каже и за да проличи вярата му. Защото, щом рекъл: „Господи искам да прогледам“, Христос веднага му отворил очите заради горещата му вяра, както и му рекъл: „Твоята вяра те изцери“. А той славел Бога и тръгнал след Христа, понеже бил разумен и благодарен.
Чудесата
В днешно време навсякъде около нас можем да чуем думи за вярата, за множество чудеса, постигнати чрез вяра, вяра, която е истинска, непринудена и най-вече искрена. В много от словата на Светите Отци на Църквата можем да срещнем мисли за духовната слепота, за тази страшна духовна болест, която ни пречи да видим нещата такива, каквито са в действителност. Истинска трагедия е, ако придобием духовна слепота, но още по-голяма е, ако не я усещаме и не я разбираме. Днес много от хората страдат от тази коварна духовна болест, покоряваща не телесните, а по-важните – духовни очи. Така и ние трябва да бъдем благодарни и търпеливи като слепия. И когато не получаваме онова, което просим, да не отпадаме духом и да не преставаме, а да продължаваме да се молим. А когато получим това, което просим, да бъдем благодарни на Бога. Така трябва да сме усърдни в молитвата и ако някой ни забранява, да не го слушаме, а да се молим на Бога, докато Го умилостивим да приеме молбите ни и да изцери греховете ни. Както самовластно изцери очите на днешния слепец, защото не ги изцери с молитва, както правеха апостолите и светиите, а щом каза самовластно: „Прогледай!“, той веднага прогледнал.
Св. Николай Велимирович: Някои няма да виждат и в другия свят
В свое тълкувание на този библейски епизод видният сръбски духовник, богослов и светец Николай Велимирович изтъква, че Иисус Христос нито един слепец по тяло, който е излязъл пред Него, никога не е нарекъл слепец. Но е нарекъл така народните старейшини, духовните водачи и книжниците, които са имали очи, но не са виждали нищо (Мат. 13:15). А след като отишъл от Йерихон в Йерусалим, Господ Иисус бил убит от духовните слепци, от Ирод, Пилат, Каяфа и от една сляпа маса първосвещеници и книжници.
Но който е сляп с телесните очи, той е сляп само временно и в този свят, а който е сляп духом, той е сляп и за двата свята, и за този, и за онзи, и временно, и вечно. Телесната слепота е само бледа сянка на духовната и ясно предупреждение към духовните слепци, които не виждат нито Бога, нито Божието царство, да дойдат на себе си и да се лекуват, докато още има време. Чрез телесните слепци Бог иска да открие слепотата на духовните слепци. Слепотата на очите не идва от Бога, а, както всички останали недостатъци и болести – от човешкия грях. Ако нямаше духовна слепота у хората, за един миг и всички телесни слепци биха прогледнали. Но докато има духовни слепци, които духом не виждат Бога, дотогава Бог ще изобразява тяхната слепота върху затворените очи на телесно слепите, казва св. Йоан Велимирович.
