Зимните празници вече започнаха и чак до празника на Свети Трифон Зарезан ще има много поводи за сядане край трапезата, на която централно място сред напитките е отредено на традиционното за българина червено вино. То присъства неизменно в народния фолклор, но отдавна е надхвърлило същността си на обикновена алкохолна напитка. То е придобило сакрално значение за християнската религия, за което свидетелства и Светото Писание. В следващите редове ви предлагаме някои библейски моменти, които доказват божествения произход на тази напитка.
Райска градина
Според библейската легенда Ной намира лоза, която е изхвърлена от райската градина. На стъблото й има гроздове и след като вкусва от тях, праотецът пожелава този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява само за един ден. Ной прави вино и пие от него. Друга легенда, заимствана и от исляма, разказва, че дяволът склонява Ной да садят лозата заедно. Той излива върху корена й кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които символизират промените в поведението на човека според градацията на неговото опиянение.
Корени
В Палестина евреите са заобиколени от народи, които се прекланят пред лозата като свещено дърво, като дърво на живота и почитат виното като питие на боговете. Траките са го почитали под името Загрей. За египтяните лозата е дърво на Озирис, за гърците и римляните – на Дионис и Бакхус, за шумерите и семитите – на Тамуз и Ваал. Ханаанските езически обичаи са бегло описани в Съдии (9:27), където се разказва как жителите на Сихем правят вино и пият “в дома на своя бог”.
Пророк Исайя бичува заблудените, които с пълни чаши принасят възлияния на богинята орисница Мени (65:11).
Гроздето и виното на почитащия идоли народ са смъртоносни като змийска отрова (Втор. 32:32-33). Далечно ехо от езически култ се долавя в една притча за избор на цар от дърветата, разказана в книгата Съдии. Там се твърди, че виното весели и боговете (9:13).
Предсказание
Мелхиседек, “свещеник на Бога Всевишни”, посреща победоносния Авраам с хляб и вино и го благославя (Бит. 14:17-24). Според християнската традиция извършеното от Мелхиседек е сакрален код, който предобразява тайнството Евхаристия, основано по-късно от Христос. Спасителят е “свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Пс. 109:4; Евр. 5:6; 7:17).
Виното се е употребявало по време на празнуването на Пасха и след това се използва от Иисус и апостолите на Тайната вечеря – (Мт. 26:27-29). А заедно с житото и елея, е означавало всяко привременно продоволствие (Пс. 4:7; Ос. 2:8; Йоил 2:19.). Формулата “жито, вино и дървено масло” се превръща в синоним на прехрана, ситост и благоденствие (Втор. 11:14).
Радост и утеха
„Виното е радост за сърцето и утеха за душата”, възкликва Иисус син Сирахов (31:32-33). Псалм 103:15, който се чете на всяка православна вечерня, подчертава, че виното весели сърцето на човека. Пиенето на вино носи празнична атмосфера и се съпровожда от музика (Сир. 40:20). Еврейската мъдрост сравнява старото приятелство с добре отлежало вино (Сир. 8:13).
То влиза и в състава на даровете, принасяни в жертва от евреите в скинията, а по-късно и в храма. Виното се схваща като божествено благословение и небесен дар (Втор. 7:13; Осия 2:8). То е синонимно на знанието и мъдростта. Божията премъдрост предлага на малоумните и неразумните да ядат от хляба и пият от виното й (Прит. 9:5). Тя сама се сравнява с “лоза, която ражда благодат” (Сир. 24:20). В Обетованата земя божественото вино и мляко се купуват без сребро и без плата (Ис. 55:1). Там виното ще се лее в изобилие (Йер. 31:12). “От планините вино ще капе” (Йоил 3:18) и “от всички хълмове ще потече” (Амос 9:13).
На планината Сион Господ ще сложи за всички народи трапеза с най-чисти вина (Ис. 25:6). В това време стойностите ще се преобърнат и скромните дотогава моми ще бъдат въодушевени от вино (Зах. 9:17). Месианският блян за мир и изобилие в древността е всеки да притежава своя лоза и своя смоковница (Мих. 4:4) и да кани другите на гости под тях (Зах. 3:10).
Осъждане
Злоупотребата с напитката обаче строго се осъжда от Божието слово. Грях и срам са свързани с първото споменаване на виното в Библията, както и след това (Бит. 9:21, 19:31-36; 1 Цар. 25:36-37; 2 Цар. 13:28; 3Цар. 20:12-21; Ест. 1:10-11; Дан. 5:23; Отк. 17:2). То се описва като „хитър присмивател“ (Пр. 20:1), „причинител на бедствия“ (Пр. 23:29-35) „на горести“( Ис. 5:22) „заблуждения“( Ис. 28:1-7) и „нечестива лудост“(Ис. 5:11-12, 56:12, Ос. 4:11) В някои книги пиенето на вино изрично се забранява (Лев. 10:9; Чис. 6:3), а в други то е отличителна черта на нечестивите (Йоил 3:3; Амос 6:6). На много места в Свето Писание се казва да се пазим от него (1 Цар. 1:14; Пр. 23:31, 31:4-5; 1 Тим. 3:3). Библията жестоко проклина онзи, който изкушава някой друг да пие вино (Ав. 2:15). Даниил и рихавците счели за добро да се въздържат от вино (Ер. 35:14; Дан. 1:8)
Възход и падение
Древните мъдреци правилно са разбрали, че от една страна виното стимулира въображението и творчеството, издига човешкия дух на по-висше ниво, в което той изпитва екстаз и се съприкосновява с божественото. Но ако бъде премината границата на разумната консумация, напитката става причина за рухване на по-нисше ниво, където отпадат моралните задръжки и се развихрят животинските инстинкти. Опиването на праотеца Ной е свързано с неговото разголване – едно не само битово, но и сакрално състояние, често срещано в обредите на езическите религии и отхвърлено от синовете му. Благодарение на виното става възможно кръвосмешението между Лот и двете му дъщери след бягството им от Содом (Бит. 19:31-38).
Умереност
Затова Старият завет отхвърля
прекомерната консумация на вино. Особено тревожно е предупреждението на автора на Притчи Соломонови: “Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее; отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида” (23:31-32).
Пророк Исайя с отвращение описва свещениците и пророците, които не поучават и не съдят правилно, защото са победени от вино и обезумели (28:1-7). А пророк Осия пряко свързва пиянството с идолопоклонството (4:17-18). Бог нарежда буйните младежи алкохолици, които не спазват обществените норми, да бъдат публично убити с камъни (Втор. 21:18). Но въпреки мнението на мнозина протестантски богослови, Свещеното Писание като цяло не подкрепя задължителната трезвеност, а я изисква само за някои категории хора с определена мисия. Когато основава старозаветния култ, Бог заповядва на първосвещеника Аарон и синовете му да не пият вино и силни напитки, за да не умрат (Левит, 10:9). Тази забрана има за цел да гарантира тяхната ритуална чистота.
Кана Галилейска
Христос извършва първото Си чудо на сватбата в Кана, като превръща водата във вино, за да продължи тържеството (Йоан 2:1-11). Християнските богослови са единодушни, че този акт предобразява причастието. Когато говори за нуждата от обнова на духа, за да се приеме Благовестието, Спасителя си служи с образа на новото вино, наливано в стари мехове (Мат. 9:17). Преди да бъде заловен и убит, на Пасхалната вечеря Иисус основава тайнството Евхаристия, в което вярващите се приобщават с Неговото тяло и кръв, като пият вино и ядат хляб, осветени в Неговото име. Христос развива старозаветната тема за месианския пир, който задължително включва и пиене на вино, като предсказва, че ще дойдат мнозина от четирите посоки и ще насядат на трапеза в Царството Божие (Мат. 8:11; Лук. 13:29). На кръста римските войници поднасят на Христос вино, ароматизирано със смирна, но Той отказва да пие, за да посрещне смъртта с будно съзнание (Марк 15:23).
Пияници
За виното говори и Свети апостол Павел. Той дава изрични указания относно изискванията към духовенството. Кандидатите за епископи в ранната Църква не трябва да са пияници, а дяконите – пристрастени към вино. Жените им също следва да бъдат трезвени (1 Тим. 3:3,8,11). Понякога апостолът е още по-краен. Той категорично забранява на християните да контактуват с пияници и заявява, че пристрастените към вино няма да наследят Царството Божие (1 Кор. 5:11, 6:10).
На Петдесетница Духът се излива изобилно над апостолите, които в екстаз проговарят на чужди езици. Тълпата в Йерусалим им се подиграва, понеже смята, че те са се напили със сладко вино (Деян. 2:13). Имайки предвид това уникално събитие, св. ап. Павел увещава ефесяните да не се опиват с вино, което води до разврат, а да се изпълват с Дух (5:18). Но от друга страна, опирайки се на лечебния ефект на виното, той съветва ученика си Тимотей: “Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“ (1 Тим. 5:23).
Забраната му в исляма е въпрос на тълкувание
Забраната за употребата на вино и въобще алкохол се смята едва ли не за главната битова разлика между исляма и християнството. В самия Коран обаче има текст, заради който употребата на виното в ислямския свят остава дълго време открит. Ето какво гласи Сура 16 „Ал- Нахл“ („Пчелите“) в своя 67 ает(стих):„И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.“ Посланието е ясно и напълно кореспондира с юдейските и християнски разбирания - просто трябва да се пие с разум. На друго място Пророк Мохамед казва, че първата капка вино унищожава човека. И така е оставил отворена вратичка за любителите на божествената напитка сред мюсюлманите. Те потапяли пръста си във виното и я изтръсквали. И тъй като за останалата част от виното Пророкът нищо не е казал, хората спокойно са го употребявали в Сирия и Палестина, Египет и Месопотамия. Дори сушавият Йемен е произвеждал отлично вино. А в шиитска Персия (Иран) въпросът дали да се пие или не дълго време изобщо не е стоял.
През късната античност виното е било на почит в цяла Арабия. Наричало се „хамр“, а кораби, пълни с амфори потегляли от Газа на север. Лингвисти изтъкват, че арабската дума за търговец („таджир”) всъщност произхожда от арамейската дума за „търговец на вино”. Не случайно едни от най-великите поети в света, възхвалявали виното, са персийците Омар Хайям и Шамс ед Дин Хафез.
Само любовта е по-сладка от него
В Стария завет виното и лозата са употребявани и като еротични алегории. В „Песен на песните“ героят и героинята изповядват, че милувките на другия са по-сладки от вино (1:1, 4:10). Гърдите на Суламит са подобни на гроздове, а коремът й – на блюдо, в което не свършва ароматното вино (7:3,8). Запознаването с тайните на любовта се описва като влизане в “къщата за пируване” (2:4). Еротичен подтекст се долавя и в Псалми, че жената на този, който се бои от Господа, ще бъде “като плодовита лоза”. (127:3). Тази алегория е пренесена в изкуството. Западната иконографска композиция “Почивка при бягството в Египет” представя как Богородица кърми Младенеца до лоза, чиито узрели гроздове загатват за гърдите й.
