0

В ъв високосните години като настоящата православната църква почита на 29 февруари паметта на преподобния Йоан Касиан Римлянин. Но освен него християните тачат и един непопулярен праведник пак с името Йоан, наречен Варсанофий.

Цариград

Първият високосен светия произхождал от Рим и бил син на знатни родители. След като получил добро образование, напуснал Рим. Отишъл в Цариград при свети Йоан Златоуст. Като придобил от него нови знания и като се научил на добродетелен живот, той се оттеглил в скит, а после пътешествал по света в ролята на събирач на мъдрост от монаси, живеещи в пусти места. После пише 24 събеседвания с отците, в които се съдържат беседи на пустинните отци за различни духовни предмети. В 13 събеседвания разсъждава за благодатта.

Като се запознал с житията на мнозина велики отци и като изучил различни видове монашески подвизи, свети Касиан основал два манастира - мъжки и женски. А накрая написал 12 книги с поучителни слова за монашеския живот и за спасението на душата. Свети Касиан се представил в Господа на 23 юли 435 г.

Палестина

По същия начин – на 29 или 28 февруари – християните тачат и паметта на преподобния Йоан Варсанофий. Той е родом от Палестина и живял през втората половина на V век. Като станал на осемнадесет години, се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава, особено в поста. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Йоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск и отишъл в Александрия, където се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил в Нитрийската планина, разположена в северозападната част на Египет. Монасите се поселвали тук за най-строго уединение и ненарушимо безмълвие. Игуменът го приел и светецът започнал ревностно да служи на монасите. Един от монасите обаче, човек с малък разум, започнал да тормози светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това. Така той избавил брата от наказание. След време праведникът отишъл в Египет. Тук той проявявал пророчески дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли, и така върнал в лоното на Църквата много еретици.