В малкото градче Фонтанеле, провинция Тревизо, църквата на улица „Папа Джовани XXIII“ е на път да смени предназначението си. Енорията „Сан Пиетро Апостоло“ обяви, че ще продаде малката религиозна сграда на строителна компания, а на нейно място може да изникне жилищен комплекс със зелени площи и паркинги. Решението, макар и трудно, е продиктувано от суровата реалност: празни литургии и непосилни разходи за поддръжка.
Реалности
„Ако имаше истинска привързаност към тази църква, щяхме да я видим чрез присъствието на литургиите. Но такова няма“, коментира енорийският свещеник дон Ецио Сегат пред вестник „Газетино“. Според него намаляването на вярващите, високите сметки за електричество и отопление, както и скъпата поддръжка правят сградата неустойчива. Решението беше обявено на две публични срещи с енориашите, където възраженията останаха малцинство. Преговорите с купувача – строителна компания – са в напреднала фаза. Парцелът е привлекателен заради централното си, но спокойно местоположение, близо до общината и провинциалния път Кадоре-Маре. Проектът предвижда жилищен комплекс, който да се впише в урбанистичните норми на района.
Случаят във Фонтанеле не е изолиран, а отразява нарастващ проблем в цяла Италия, където много църкви остават празни поради намаляващото присъствие на вярващи и високите разходи за поддръжка. В Рим има над 900 църкви, но само около 600 са редовно функциониращи, като много други са затворени или се използват за културни събития. В Неапол, известен като Града на 500-те купола, има около 448 исторически значими църкви, но над 160 от тях в историческия център страдат от тежки структурни проблеми, а много са изоставени или затворени от векове.
Алтернативи
В Неапол местните власти и енории често прибягват до алтернативни решения, като предоставят изоставени църкви на културни асоциации и артисти. Пример за това е младият неаполитански скулптор Яго, който превърна изоставената църква „Сант’Аспрено аи Крочифери“ в свое ателие и музей, създавайки там провокативни съвременни скулптури. Подобни инициативи, подкрепяни от организации за опазване на културното наследство, целят да вдъхнат нов живот на тези пространства, но често се сблъскват с липса на финанси и бюрократични пречки.
Трансформации
Случаят във Фонтанеле е симптом на дълбока трансформация в обществото и в Италианската църква. Празните храмове и променящите се общности принуждават енориите да преосмислят ролята на религиозните сгради, балансирайки между духовни и икономически нужди. Докато някои църкви се превръщат в жилища или културни центрове, други, като тази в Неапол, стават убежище за изкуство, показвайки как миналото може да се адаптира към настоящето.
Ватиканът дава църкви на православните
Проблемът с обезлюдяващите се енории не е само италиански. Подобна е ситуацията и в други западноевропейски страни и не засяга само Католическата църква. Същевременно миграционни потоци след падането на желязната завеса през 1989 г. формираха нова „карта“ на вероизповеданията в Стара Европа. По понятни исторически причини появилата се нова значителна румънска и българска диаспора нямаше свои храмове – за разлика от гърци, руснаци и сърби. И в търсенето на решение за съдбата на застрашените от пълно запустение храмове Ватиканът щедро разреши безвъзмездното им ползване за православни богослужения.
Класически пример за това бе църквата „Санти Винченцо е Анастасио“, разположена зад една от римските забележителности – фонтана „Ди Треви“, сдобил се със световна известност покрай филма „Сладък живот“ на Федерико Фелини. В навечерието на своето посещение в България през 2002 г. папа Йоан-Павел II лично обяви, че го дарява на БПЦ.
„Санти Винченцо е Анастасио“ се намира на мястото на средновековна църква, в непосредствена близост до Квириналския дворец, за който служила като енорийска църква. На това място се съхраняват сърцата на 25 папи – от Сикст V до Лъв XIII. През 1650 г. тя е възстановена и реконструирана в бароков стил по заповед на кардинал Мазарини от архитект Мартино Лонджи-младши. На централната фасада са представени гербът на Мазарини и кардиналската шапка. Смята се, че неговата племенница, Мария Манчини, също е изобразена на фасадата. До 1820 г., църквата е позната като Папска енория. През 2016 г. старинният храм бе затворен за дълъг основен ремонт. Веднага обаче Ватиканът ни предостави църквата „Сан Паоло ала Регола“. Този храм също е уникален, защото е изграден около дома на апостол Павел, където той е проповядвал християнската вяра на римляните, преди да бъде съсечен.
*Автор: Красимир Иванов
