З а да получи подкрепата на Министерството на оръжията, Röchling трябва да представи на министъра на въоръжението Алберт Шпеер проект на оръдие, способно да обстрелва Лондон от Па дьо Кале.
"ЧУДО ОРЪЖИЯТА" НА ВЕРМАХТА: Танкоубийците на Хитлер!
Проектът планира обстрелът да е от батареи, които да смажат Лондон с над 140 kg снаряди за час. Адолф Хитлер е информиран за проекта през май 1943 г., след като RAF (Кралските ВВС) бомбардират ракетния център Пенемюнде на 17 август с. г., Хитлер се съгласява с предложението на Шпеер оръдието да бъде построено без повече тестове.
Оръжията на Вермахта: ДЕБЕЛИЯТ ГУСТАВ и другите свръхоръдия!
Полигон
Аугуст Коендърс конструира тестово оръдие на полигона Хилерслебен в края на 1943 г., но се натъква на сериозни проблеми както при основния принцип на оръдието, така и при създаването на снарядите. Дори когато всичко е готово, началната скорост е малко над 1000 m/s, което не е дори близо до обещаното. Въпреки това е направено предложение да се построи едно пълноразмерно оръдие със 150 метрова цев в Misdroy на балтийския остров Wolin край Щечин (сега в Полша). Основната локация на оръдията е село Mimoyecques (Франция). Офисът за снабдяване с оръжия на Вермахта поема контрола над проекта през март 1944 г. Коендърс става един от инженерите, работещи по трите основни проблема: дизайн на снаряда, затваряне и задействане на вторичните заряди.
Чертеж на източната част от комплекса в Mimoyecques (Франция)
Проблемите с уплътняването на цевта са решени чрез уплътняващо бутало между снаряда и първоначалния заряд, което пречи на пламъка от заряда да изпревари снаряда и решава проблема с контрола на инициирането на вторичните заряди.
Изпитанията са проведени в Misdroy на 20-24 май 1944 г. с далечина на полета до 88 km. На 4 юли 1944 г. оръдието в Misdroy е тествано с 8 снаряда, като един от тях е с дължина 1,8 m и далечина на полета 93 km. Цевта се пръска и тестовете спират.
Задачата
Майор Бок от 27-и инженерно-сапьорен полк на 15-а армия, по това време базиран в района на Диеп (Северозападна Франция), получава задачата да намери подходящо място за батериите HDP. Проучване в началото на 1943 г. заключва, че хълм със скална сърцевина би бил най-подходящ, тъй като оръдейните тръби могат да бъдат поставени в наклонени тунели, а поддържащото оборудване и боезапасът да са в съседни тунели. Оръжията ще бъдат неподвижни и ще бъдат постоянно насочени към Лондон.
Избрано е варовиков хълм на 5 km северно от кариерите Hidrequent, близо до Mimoyecques в региона Па дьо Кале, зад нос Gris Nez, където са стартовите площадки за ракетите V-1 и V-2, които са в процес на изграждане. Мястото е на 8 km от морето и на 165 km от Лондон. Обектите са с кодови имена Wiese (Ливада) и Bauvorhaben 711 (Проект за строителство 711). Организацията Todt, строителна корпорация на Третия райх, използваща почти изцяло труда на концлагеристи и пленени войници, започва строителството през септември 1943 г. с изграждането на довеждащи железопътни линии и изкопите на оръжейните шахти. Комплексът в завършен вид трябва да има общо 50 цеви, насочени срещу Лондон. На първия етап се строят 2 паралелни съоръжения на около 1 km едно от друго, всяко с по 5 HDP оръдия. И двете съоръжения се обслужват от подземен железопътен тунел и подземни галерии за съхранение на боеприпаси.
Източният комплекс се състои от 5х5 цеви, наклонени под 50 градуса, с дължина 105 m. Те се подават от върха на хълма през бетонна плоча с размери 30х30 m и дебелина 5,5 m. Всяка от цевите има специален брониран люк. Обширни тунели и асансьорни шахти поддържаха оръдията. В завършен вид комплексът ще се обслужва от 1000 войници от Artillerieabteilung 705 и поддържащи части. Artillerieabteilung 705 е сформиран през януари 1944 г. под командването на подполковник Георг Бортшелер, за да управлява оръжейния комплекс Wiese.
Плановете са първата батарея от 5 оръдия да бъде готова до март 1944 г., а целият комплекс от 25 оръдейни тръби да е готов до 1 октомври 1944 г. След провала на полигона Misdroy през април 1944 г. само след 25 изстрела проектът допълнително е съкратен от 5 на 3 цели на комплекс въпреки започналите изкопи.
SS
Обектът е изваден от експлоатация на 6 юли 1944 г., месец след десанта на Съюзниците в Нормандия, когато бомбардировачи от 617-та ескадрила, известните Dambusters, на Бомбардировъчното командване на RAF го атакуват с 5400 kg бомби Tallboy с дълбоко проникване, предизвикващи истинско земетресение.
Проектът за гигантските оръдия в крайна сметка попада под контрола на SS и техният генерал Ханс Камлер нарежда новият комплекс да бъде готов за действие в края на 1944 г. Дейността е подпомагана от артилерийския офицер Валтер Дорнбергер, шеф на програмата за ракетите V-2. Конструирана е батарея от две по-къси оръдия V-3 с дължина 50 m с 12 зарядни камери. Съоръжението е предадено на Artillerieabteilung 705 под командването на кап. Пациг. То е разположено в гориста клисура на река Рувер в Лампаден, на около 13 km югоизточно от Трир (Германия).
Двете оръдия са насочени на запад, опирайки се на 13 стоманени опорни конструкции под наклон от 34 градуса. Град Люксембург (който е освободен от Съюзниците през септември 1944 г.) е на разстояние около 43 km и е обозначен като цел №305. Между двете оръдейни тръби са построени бетонни блокове, както и 10 по-малки бункера за снаряди и метателни заряди.
Възстановка на оръдието в музея в Mimoyecques
Монтирането на оръдията съвпадна с последните приготовления за Арденската офанзива. Проблем е доставката на боеприпаси поради състоянието на германската железопътна мрежа. Времето не стига и е решено да се използва 150 mm стабилизиран бронебоен снаряд с изхвърлящ се пръстен, тежащ 95 kg с 8 kg взривно вещество. Метателният заряд е с тегло 5 kg (основен) и 24 спомагателни заряда с общо тегло 73 kg.
Офанзивата в Ардените започва на 16 декември 1944 г. и ген. Камлер получава заповеди от Западното германското армейско командване да започне стрелба в края на месеца. Първата цев на оръдието е готова за действие на 30 декември 1944 г. Първоначално, в присъствието на генералът от SS Ханс Камлер, са изстреляни 2 загряващи снаряда, а след това последователно 5 фугасни. Началната скорост е приблизително 935 m/s
Втората цев е готова на 11 януари 1945 г. и до 22 февруари 1945 г. изстрелва общо 183 изстрела с 44 потвърдени попадения в градската зона на Люксембург. От 142-те снаряда изстреляни срещу града общите загуби са 10 убити и 35 ранени.
Съдба на бракуване
Едно от двете оръдия е демонтирано на 15 февруари 1945 г., а стрелбата с второто е прекратена на 22 февруари, когато частите на американската армия са на 3 km от Лампаден.
Друга батарея от голямокалибрени оръдия е построена през януари 1945 г. в Бул, насочена е към Белфорт в подкрепа на офанзивата Nordwind (в превод „Северен вятър“) - последната военна офанзива на Вермахта през Втората световна война (от 1 до 25 януари 1945 г.). Едно оръдие е монтирано точно преди провала на офанзивата Nordwind да изложи мястото на риск. Оборудването е премахнато, преди да започне стрелба.
Останалите 4 HDP оръдия са изоставени в завода Röchling във Wetzlar, а Artillerieabteilung 705 е трансформирано в конвенционално артилерийско подразделение. Разглобените оръжейни тръби, резервните части и останалите боеприпаси са заловени от американската армия и изпратени в САЩ, където са тествани и оценени на полигона Абърдийн (Мериленд) и са бракувани там през 1948 г.
Димитър Ставрев, военен експерт
