П реди няколко броя започнахме разказа за германските Wunder waffe („чудо оръжия“), силно прехвалени от Гьобелсовата пропаганда.
Още тогава подчертахме, че отвъд пропагандата зад това общо название седят десетки реални проекта за различни оръжия, създадени с една-единствена цел - да донесат бърз прелом в изоставането във военната област спрямо съюзниците.
Могъщият Карл
600 mm германска самоходна обсадна мортира Karl-Gerät (известна и като „Могъщият Карл“) е проектирана и произведена от Rheinmetall. Нейният най-тежък бетонобоен снаряд е с диаметър 600 mm и тегло 2170 kg, а най-лекият й бетонобоен снаряд е с тегло 1250 kg и далечина на стрелбата над 10 km. Всяко оръдие е придружено от кран, тежък транспортен комплект от два жп вагона и няколко модифицирани корпуса от танкове Panzer IV, носещи 4 снаряда. Общо 6 мортири са използвани в бойни действия между 1941 и 1945 г., а седмата се използва за тестове. Поради почти занаятчийското им производство всяка мортира Karl-Gerät се различава леко от следващата. Те носят собствени имена – Адам, Ева (преименувана на Wotan), Тор, Один, Локи и Зиу. Тестовата мортира не получава собствено име.
Мортирите Karl са използвани за обстрел на съветските крепости Брест и Севастопол; за унищожаване на укрепленията на полските бойци по време на Варшавското въстание; участват в Арденската офанзива - кодово име на една от последните офанзиви на Вермахта (на германски Wacht am Rein, в превод: „Стражата на Рейн“, на английски Battle of the Bulge, в превод: „Битката при издатината“), както и в опита да се разруши мостът Ludendorff над река Рейн край град Remagen на Западния фронт. Мортирата Ziu е пленена от Червената армия и под името Adam е в музея в парка „Патриот“ край Москва.
Тежкият
Schwerer Gustav (в превод: „Тежкият Густав“) е германско 800 mm железопътно оръдие. Разработено в края на 30-те години на ХХ век от Krupp като обсадна артилерия с цел унищожаване на фортовете на френската линия „Мажино“. Напълно сглобеното оръдие тежи почти 1350 t и може да изстрелва снаряди с тегло 7 t на разстояние от 47 km. Толкова е голямо, че използва за придвижване двойна жп линия. Gustav е най-голямокалибреното нарезно оръжие, използвано някога в битка и е най-тежкото мобилно артилерийско оръжие, създавано някога. Изстрелва най-тежките снаряди в световната история.
За съжаление на Вермахта не е готово за действие, когато Германия стартира офанзивата през Белгия, която бързо заобикаля и изолира линията „Мажино“. Тя е обстрелвана с по-конвенционални тежки оръдия до капитулация й. Тежкото оръдие Gustav за първи път е използване при обсадата на съветската военноморска база Севастопол. Там то постига уникално постижение - негов снаряд прониква в склада за боеприпаси на съветска 305 mm батарея „Максим Горки“, разположен дълбоко в каменистия терен, на около 30 m под морското равнище, и напълно унищожава батареята. След превземането на града оръдието е преместено край Ленинград. Gustav е унищожен от германците през 1945 г., за да не бъде пленено от Червената армия.
Анти-Лондон
е многозарядно германско голямокалибрено оръдие, предназначено да обстрелва Лондон от територията на Франция. Използва множество метателни заряда по дължината на цевта, които детонират зад снаряда, увеличавайки неговата скорост. Трябвало е да изстрелва дълъг снаряд със стабилизатори, които да му позволят да прелети 185,2 km. Известно е като V-3 (Vergeltungswaffe 3 - в превод: „Оръжие за отмъщение 3“). V-3 е известно и с кодовото име Hochdruckpumpe (HDP) (в превод: „Помпа за високо налягане“), предназначено да скрие истинската цел на проекта. Разположено е в тунели в 2 големи бункера в района на Па дьо Кале (Северна Франция) и е постоянно насочено към Лондон. Местоположението им е разкрито и е бомбардирано от съюзническата авиация преди завършването им.
Принцип
Оръдието използва няколко заряда, разположени по дължината на цевта, за да осигурят допълнителен тласък. Те се възпламеняват от горещите газове, които задвижват снаряда, докато минава покрай тях. Цевта и страничните камери са проектирани като идентични секции, за да се опрости производството и да се позволи подмяната на повредени секции. Оръдието се състои от множество свързани такива секции. Гладкоцевното оръдие изстрелва стреловиден стабилизиран снаряд, който зависи от аеродинамичните, а не от жироскопичните сили, за разлика от конвенционалните нарезни оръжия, които придават на снаряда въртеливо движение.
Корени
Основната идея на многозарядната концепция е, че в традиционното еднозарядно оръжие налягането в цевта има пик при възпламеняване на заряда и след това намалява, докато снарядът се движи по цевта, а изгорелите газове се разширяват. Това изисква традиционното оръжие да бъде много по-дебело в задната част, за да удържи налягането. При увеличаване на калибъра, нараства и налягането, което трудно се удържа. Концепцията за много заряди позволява първоначално изстрелване с относително ниска мощност и добавянето на нови заряди, докато снарядът се движи по цевта, което води до много по-постоянно налягане. Това снижава пикът на налягането и нуждата от дебел заден край.
Произходът на многокамерното оръдие датира от 19 век. През 1857 г. американският изобретател Азел Сторс Лайман получава патент за „Подобряване на ускоряващите огнестрелни оръжия“. Той построява прототип през 1860 г., който се оказва неуспешен. След това Лайман модифицира дизайна в сътрудничество с Джеймс Ричард Хаскел, който от години работи по същия принцип. Многозарядното оръдие Lyman-Haskell има двойки зарядни камери, наклонени назад под ъгъл от 450. Тествано е неуспешно край Филаделфия през 1880 г. Пламъкът от началния заряд заобикаля снаряда и преждевременно възпламенява спомагателните заряди и те реално забавят снаряда. Най-високата скорост е 335 m/s, по-ниска от тази на конвенционален заряд за 178 mm оръдие на Армстронг от същия период. Френският инженер Louis-Guillaume Perreaux получава патент през 1864 г. за многокамерно оръдие.
Опашка
През 1918 г. френската армия има планове за многокамерно оръдие с много голям обсег в отговор на германското оръдие Paris, конструирано от Krupp AG, което бомбардира Париж от 125 km. Проектът не достигна дори етапа на прототип. Той е прекратен, плановете са архивирани, защото германските армии отстъпват и примирието слагат край на бомбардировките.
След капитулацията на Франция през 1940 г. Вермахтът заграбва плановете на това оръдие с голям обсег. През 1942 г. те стигат до Аугуст Коендърс, разработчик на голямокалибрените бронебойните снаряди Röchling и главен инженер на заводите Röchling Stahlwerk. Според него постепенното ускоряване чрез поредица от малки заряди, разпределени по дължината на цевта, може да бъде решението на проблема с оръдията с много голям обсег. Предлага електрически активирани заряди, за да се елиминира проблемите на оръдието Lyman-Haskell. Коендърс строи прототип на многокамерно оръдие, използвайки цевни тръби за 20 mm ПВО оръдие Flak 38.
*Следва продължение
Димитър Ставрев, военен експерт
