Н а 11 май православният свят отбелязва паметта на светите Солунски братя Кирил и Методий. Първите свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.
Празненство в Солун по случай Кирил и Методий, 11 май 1906 г.,
Нaчалото
Официално е прието, че за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Във възрожденските източници известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Още през 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на просветителите да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград заедно със служба и за свети Иван Рилски. На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – 1862 г., във Варна – 1863 г. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов. Така постепенно 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
През 1863 г. 11 май се установява вече официално като църковен ден на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението той става училищен празник. През 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия в Русе, написва "Върви, народе възродени", а през 1901 г. Панайот Пипков композира музиката към текста.
Символ
По време на борбите за църковна независимост през XIX век датата е символ на противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия и е силно политически натоварен. След 1878 г. честването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България то се ограничава до училищен празник. В Македония и Тракия, които остават в Османската империя, той запазва ролата си на демонстрация против османското управление и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Календар
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май. През 1968 г. Българската православна църква въвежда Новоюлианския календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата отново на 11 май. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.
Заповед на околийския управител на Куманово за отпразнуване на Св. Св. Кирил и Методий на 24 май 1916 г.
По света
В другите православни държави паметта на братята се отбелязвала поотделно, в дните на тяхната кончина - на свети Кирил на 14 февруари, а на свети Методий на 6 април. През 1863 г. Руският синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на светите братя взема решението „да се установи ежегодно 11 май като „църковен празник на преподобните Кирил и Методий“. След това той се чества на тази дата и в други славянски страни.
Знаме
През вековете Кирил и Методий стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан-Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“.
Чехия
Особено тържествено двамата братя се честват в Чехия. Денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а на витраж в катедралата „Свети Вит“ е пресъздадено делото на светите равноапостоли.
Паметникът на българските просветители на Карловия мост в Прага.
За Ботев това е денят на революцията
За политическото значение на празника през Възраждането свидетелства статията на Христо Ботев, публикувана във вестник „Знаме“ на 9 май 1875 г.: „В продължението на страшните и нечуените исторически страдания на нашият народ памятта на Кирила и Методия се избърса...и достгина до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществованието на българският народ. Няма повече от 20 години, откакто тая памят се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 майя празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.11 майя скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.“
