В моята прекрасна рубрика искам да ви запозная с един уникален човек с голямо сърце и душа, който дава частица от времето и себе си, за да помогне на животни инвалиди и да осигури по-комфортен и добър живот за тях!
Кой е той?
Животът ни срещна още в детските ни години, когато започнахме да учим в училище с разширено изучаване на биология. Запознахме се в класа и до ден днешен сме неразделни приятели. Заедно бяхме на един чин, заедно бяхме в казармата, заедно сме и днес като приятели и споделяме всички радости и тревоги! Заедно решихме да кандидатстваме ветеринарна медицина с мечтите на деца за успех и безброй излекувани пациенти.
Явихме се на изпит, изкарахме страхотни оценки над 5,50, но мен ме приеха, а него не. Това е Радослав Златков, приятелят от моето детство, който и до днес е същият! Избра да поеме пътя на автомонтьор и се реализира успешно, но любовта му към животните остана и до днес.
Как започна всичко?
В клиниката дойде приятелка, на която кученцето по стечение на обстоятелствата е инвалид и има проблем с придвижването. Поради заболяването се налага крачетата да са постоянно превързани, за да не се нараняват при ходене, а походката вследствие на заболяването е нестабилна, несигурна и изискваща нужда от постоянна помощ. По време на един от прегледите Радослав беше в клиниката и видя страданието на куче Мини.
Попита ме: Няма ли никакъв шанс да му се помогне, да се облекчи страданието му?
Отговорих: Никакъв с лекарства, освен ако някой не осигури инвалидна количка за по-лесно придвижване, която до голяма степен би облекчила страданията на трудноподвижната животинка и същите на стопанката, която полага неимоверни усилия, за да облекчи страданията му! След около минута мълчание последва въпрос.
А има ли инвалидни колички за такива животинки в нужда?
Отговорих: Да, вероятно, но ние не знаем къде. Обикновено знаем, че се изработват с подръчни средства, къде успешни, къде не толкова.
Радослав каза, аз бих могъл да изработя такава, за да облекча страданията му.
Отговорих му: Това е трудоемко и индивидуално за всяко куче в нужда. Изисква размери, познаване на заболяването, изисква средства и материали, които не знаем как се набавят.
Отговорът беше: Аз ще направя, само нека вземем размери на кучето. Взехме необходимите размери и след 4 дни получих обаждане: „Готов съм“! Останах с няколко секунди мълчание и казах, как го направи? Какво те мотивира? Отговори ми: Обичта към животните и мисълта, че страда.
Съдба
Оказа се, че няколко дни се е лутал из сайтове, платформи и варианти, в които има описани случаи на направени инвалидни колички за кучета. Събрал мнения, модификации и опит на хора с подобен проблем и само за няколко дни успял да направи инвалидна количка по размери на куче Мини.
Споделям тази история с вас, за да покажа, че добрите хора са навсякъде, стига да се огледаме около нас, а аз съм истински щастливец, че животът ми ме е срещнал с човек като него, защото знам, че моята мисия е да помагам на животни в беда, а съдбата ме е срещнала и продължава да ме среща с хора, с които да се гордея, че са мои приятели и че правенето на добро е част от техния живот! Какво по-ценно от това да си помогнал и да видиш усмивката на благодарността!
Той обещава, част от мисията на неговия живот е да помага на животни в беда и да изработва подобни колички и в бъдеще, с които да облекчава страданията им и да улеснява живота им!
А аз съм щастлив, че доброто е около нас, стига да се огледаме за него!
*Автор на статията: Д-р Евгени Евтимов
