Б абуините адаши Джак и Джаки са живото доказателство за произхода на човека от маймуната. Джак е назначен за стрелочник-сигналист на жп гара край Кейптаун, дават му заплата, става талисман на железниците. Адашът му Джаки е герой в Първата световна война, получава Орден за храброст и чин ефрейтор.
Не, това не са измислени истории, плод на болни фантазии, достигнали до наши дни. Съществуването на двата бабуина адаши Джак и Джаки е доказано от официалните архиви на железниците в Южна Африка от края на XIX век, както и от архивите на Първата световна война. Те са живото доказателство за произхода на човека от маймуната. А бабуинът е последният, преходният етап.
Влакове
Историята с Джак започва през далечната 1877 година, когато пътуващите във влаковете в Южна Африка все по-често забелязвали игрив бабуин по пътя си. Животното скачало от земята в движещия се влак, с лекота преминавало от вагон във вагон, качвало се на покривите им, а когато му омръзвало забавлението, се връщало на земята, за да си поеме дъх. В очакване на следващия влак. Докато един ден Джак прави погрешния скок и попада под колелата на влака. Приютява го Джеймс Уайт, стрелочник-сигналист на малка гара край Кейптаун. Наскоро той е загубил и двата си крака при злополука на релсите и се придвижва с инвалидна количка. Джеймс поема грижите за Джак и много скоро бабуинът прохожда – стопанинът му направил подходящи патерици, които бабуинът след месец захвърля.
Стрелочник-сигналист Джак на малката гара край Кейптаун.
Той става незаменим помощник на железничаря, който го научава да бута инвалидната му количка. Скоро Джак показва, че е способен на много повече. С времето започва да отваря вратите, да носи ключове, да помага в градината и най-забележителното – да управлява железопътните сигнали. Джеймс му показва кой лост за коя линия отговаря и не след дълго Джак започва сам да върши всичко. През всичките години, в които работи на малката гара в Уйтенхаге, Джак не допуска нито една грешка. Бабуинът става атракция за цяла Южна Африка. Пътникопотокът във влаковете осезаемо се увеличава, защото много хора пътуват специално до малката гара, за да се уверят в способностите на странния железничар. И да се забавляват с него, разбира се. Жалко, че тогава малките фотоапарати още не са били изобретени, за да си направят селфи с уникалния стрелочник-сигналист.
Завист
Да, но се появяват завистници, които изразяват недоволство, че бабуин управлява цяла гара. Те подават жалба и един ден на гарата цъфва комисия от експерти, за да проверят дали наистина маймуна работи по-добре от човека. Пред техния поглед началникът на гарата Джеймс Уайт дава сигнал и всички наблюдават как Джак отива до стрелата и променя вярно посоката. Докато се придвижва, бабуинът не изпуска от поглед машинистите, за да разбере в каква посока искат да се движат. През целия ден на проверката комисията от специалисти не откриват нито един пропуск. Не само че не го уволняват, а Джак е вписан в официалните документи като служител, започват да му плащат по 20 цента и половин бутилка бира на ден, която той поглъщал след работно време. За 9 години на гарата бабуинът не допуска нито една грешка. Отличаван е дори за служител на месеца! Служи вярно до смъртта си. Джак се разболява от туберкулоза и е освободен от служба, впоследствие умира. Черепът му е запазен и е изложен в специална витрина в Музея на железниците на Южна Африка.
Пехота
Друг един бабуин, адаш на Джак, пък се прославя в Първата световна война. Зачислен е в 3-та Южноафриканска пехотна дивизия. Неговият живот започва като домашен любимец на фермера Албърт Мар. Човекът го открива като много малък във фермата си и решава да го вземе и дресира. Няколко години двамата прекарват под един покрив, а домашният любимец расте на воля, ширейки се из цялата ферма. Става любимец на мало и голямо в района.
През 1915 г. фермерът Албърт е мобилизиран в Първата световна война и готов да замине на фронта. Той не иска да остави своя питомец сам и решава да го вземе със себе си. Макар и да не вярва, че животното ще намери място в редиците, командирите на 3-та Южноафриканска пехотна дивизия се съгласяват, само и само войнските редици да се попълнят. Джаки бързо е обучен и да борави с пушка! Като всеки друг войник бабуинът получава униформа, знаците на пехотата и го зачисляват на котлова храна.
На фронта Джаки дори се научава да поздравява офицерите, изправяйки се и козирувайки. Пали цигарите на офицерите, когато ги види да търсят огънче – ориентира се по аромата на тютюн. Скоро става талисманът на ротата. Прекарва доста време в окопните войни във Франция.
Шрапнел
По време на артилерийски огън Джаки е ранен, когато строи каменна стена за отбрана от шрапнелите, но един шрапнел го удря в десния крак. В лазарета става ясно, че кракът на този войник трябва да бъде ампутиран. Лекарят не знае колко точно хлороформ да сложи и не смята, че Джаки изобщо ще се събуди, но след няколко дни Джаки е отново на крака. За своята смелост бабуинът получава медал за храброст и е повишен от редник в ефрейтор!
Малко преди края на войната бабуинът и собственикът му са демобилизирани и се завръщат обратно във фермата си в Кейптаун. След войната собственикът му Албърт Мар получва военна пенсия на името и на ефрейтор Джаки. Следващите няколко години двамата живеят спокойно във фермата, където ефрейтор Джаки умира през 1921 година. Той остава в историята като единственият бабуин в света, произведен във военен чин в Южноафриканската пехота, както и единственият участник като такъв в Първата световна война.
Най-краткото описание на бабуина, или още жълт павиан (Papio cynocephalus), е, че е вид примат от семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae). Видът не е застрашен от изчезване. Разпространен е в Ангола, Демократична република Конго, Етиопия, Замбия, Кения, Малави, Мозамбик, Сомалия и Танзания.
Румен Жерев
