М истичната вяра във вещици, магьосници, гадателки и нечиста сила винаги е била много силна в Англия. Дълго време магьосничеството там се е смятало за престъпление. Но както добре знаем, всяко действие поражда противодействие, така че напук на забраните вещиците в мъгливия Албион се множат. Една от най-ярките им представителки е Патрисия Кроутър, която на 14 октомври направи 95, но никой не може да й даде годините.
Бъдещата вещица и върховна жрица се ражда през 1927 г. в Шефилд, графство Йоркшир. Бащината й фамилия е Доусън и като малка й предричали блестящо актьорско бъдеще. Рижавото момиченце запомня с лекота дълги стихотворения и с удоволствие ги декламира пред публика, ходи на уроци по танци и събира овации с участията си в детски балове и спектакли. Но кръвта вода не става. Прабабата на Пат Доусън – Британи, била известна лечителка (церяла болните с помощта на билки) и ясновидка, предсказваща бъдещето на карти и на ръка. Съседката на семейство Доусън – хиромантката Мелба, била категорична, че момичето е наследило дарбата на прабаба Британи. Но родителите на Патрисия не искали и да слушат за това. Те се сърдели, че комшийката пълни главата на детето с глупости и поощрявали артистичните й изяви.
Външно Пат приличала поразително на баба си Елизабет (Тизи) Мичън, която била ниска и дребничка, откъдето й дошъл прякорът Феята. Заради голямата прилика започнали да наричат така и Патрисия.
Предишен живот
На 13 години Патрисия е на представлението на един хипнотизатор, който кани някой от публиката да се качи на сцената. Без да се замисля, тя вдига веднага ръка. Под хипноза се пренесла в 1670 г., където видяла стара жена във вехта роба, заобиколена от черна котка, козел, жаба и кокошка. Патрисия запомнила името на старицата – Поли, а благодарение на феноменалната си памет по-късно възпроизвела и няколко древни заклинания, които някак неусетно усвоила, докато била в нейната кожа. Когато сеансът приключил, Пат вече била открила призванието си на вещица.
Следващият знак на съдбата се появил през 1954 г. В един театър в Бирмингам Доусън се запознала с ясновидец, който й предсказал среща по вода с бъдещия й съпруг на име Арнолд. След две години, докато била на екскурзия из остров Уайт, Патрисия срещнала Арнолд Кроутър – сценичен маг и кукловод. Когато научил за увлечението на Пат към всичко свръхестествено, той я завел при своя наставник Джералд Гарднър. Той бил уникална личност. В родословието му фигурирали няколко вещици, с което Гарднър много се гордеел. Грисел Гарднър била изгорена по обвинение в магьосничество през 1610 г. в Нюбърг. Дядото на Гарднър пък се оженил за жена с такива способности. Самият Джералд прекарал продължително време в Далечния изток, в Цейлон, в Малайзия и Сингапур, където попивал местните религиозни вярвания и обичаи. По-късно станал автор на няколко романа за древните култове и езическите вярвания. Завръщайки се в родината си, Гарднър посветил остатъка от живота си на създаването на окултна група. Нейните членове се смятали за потомци на английски вещици и магьосници. Гарднър не пропускал възможност да влее свежа кръв в групата и се зарадвал на Патрисия. На 6 юни 1960 г. тя била посветена във вещица. Това станало на остров Ман. Там Гарднър имал къща, в която имало специално оборудвана „магическа стая”, в която се провел и обредът по инициация. Отстрани това изглеждало странно: няколко голи жени застанали, подредени в редичка, а Патрисия пропълзяла измежду краката им. Мнозина смятали Джералд Гарднър за особняк и били убедени, че е някакъв изперкал старец. Но Патрисия била във възторг, когато Учителя я нарекъл Велика богиня и й подарил ритуални вещи и коралова огърлица.
Семеен бизнес
На 8 ноември 1960 г. Патрисия се омъжва за Кроутър и приема фамилията му. Ден преди официалната церемония двойката е бракосъчетана и в тесен вещерски кръг. Ритуала води неуморният Джералд Гарднър. Няколко жени образуват кръг и си прехвърлят една на друга сребърни пръстени, на които са изписани магьосническите им имена. След това двойката започва да се съвокуплява пред очите на всички. Застаряващият Гарднър, който вече не е способен на сексуални подвизи, уверява членовете на своята общност, че съзерцанието на половия акт му доставя острота и енергия.
Новото семейство, придружено от цял отбор вещици и магьосници, се заселват в Шефилд. На 14 октомври 1961 г. Патрисия става върховна жрица на своето графство. Тя води активен вещерски PR, не отказва интервюта, пише и сама статии за различни издания. В едно интервю й задават въпроса дали би искала още вещици да се присъединят към нейния орден. Утвърдителният й отговор дава заглавие на интервюто: „Вещица набира симпатизанти”. Отвсякъде валят писма към нея с кандидатури, тя не връща никого, посвещава кандидати наред. Заедно със съпруга си пускат и серия от радиопредавания под наименованието „Очарованието на вещерството”. Премиерата е на 6 януари 1971 г. Семейство Кроутър измислят и собствена методика за изгонване на бесове и демони с помощта на музика и поезия. Освен с проповядване и разпространяване на уичкрафта Феята Пат продължава да се изявява и като актриса и кукловод, но огромната й популярност се дължи на модерния образ на вещицата, който изгражда и налага.
Патрисия Кроутър наследява способностите на прабаба си Британи и прякора на баба си Тизи.
Учителя Джералд
Джералд Гарднър коронясва Патрисия Кроутър като Кралицата на Сабат. Той живее 80 години.
Мнозина от съвременниците му го описват като отявлен садомазохист, на когото бичуването доставя удоволствие. Обича да воайорства. Сред коронните му номера при произвеждането във вещерски чин е да разсъблече група жени или да чифтоса двойка пред погледите на всички. Но някои от последователите му, сред които е и Патрисия Куотър, превръщат Учителя Джералд в свой кумир.
Джералд Гарднър се ражда на 13 юни 1884 г. в заможно семейство, близо до Ливърпул. Баща му е съдия, семейството е с шотландски корени и натрупва богатството си от търговия с дървени трупи.
Джералд е средният от трима синове и страда силно от астма. Неговата бавачка Жозефина Бакомби убеждава родителите му да й разрешат да пътешества с момчето зимно време, за да облекчи състоянието му. Тя странства из Европа, а младежът запълва свободното си време с четене. Когато се омъжва за човек, живеещ в Цейлон, Джералд я последва там, като започва работа в чаена плантация. По-късно заминава за Борнео, а след това и в Малайзия. Хобито му извън това да изучава вещерските и езически обичаи е да колекционира ритуални ножове и кинжали. От 1923 до 1936 г. работи за британското правителство като инспектор в каучукови плантации, митнически служител и др. Успява да задели средства, което му дава възможност да се занимава и с археология. Продължава да пътува много. В Кипър открива място, което е виждал в сънищата си. Това го убеждава, че в някой предишен живот е бил там. След като се пенсионира, отдава цялата си енергия и време на окултното.
В една от книгите си Гарднър пише: „Вещерството е било и продължава да бъде култ, който не е за всеки. Ако нямате интерес към свръхестественото, усещане за тайнство, за възможността да се изплъзнете за няколко мига от делничния свят в света на вълшебствата, магията би била безполезна за вас.”
В годините, когато вещерството в Англия още е незаконно, основава Клуб на нудистите, за да може да събира членовете на Ордена си далече от любопитни очи. Законът срещу магьосничеството е анулиран през 1951 г. и това развързва ръцете му. Популярността му стига дотам, че пресата му приписва титлата „Главен маг на Британия”, а трудовете му го превръщат в такъв авторитет, че се появява цяло течение, известно като Гарднърианска традиция или Гарднърова Уика. Гарднъровите ковъни се оглавяват от Висша жрица и имат три степени, близки до масонските. Почитат Богинята и Рогатия Бог. Празнуват осем сабата, а Законът на Уика им е водещ принцип.
Кристи Петрова
