Н а 21 май православният свят почита паметта на Св. св. Константин и Елена. В историята на Църквата има много примери как цели семейства са просияли като мъченици за вярата. Но без съмнение, император Константин Велики и майка му Елена са изиграли най-голяма роля за победата на християнството и разпространението му в цял свят.
Българските земи
Владетелят има особена връзка с българските земи. Има легенда, че той донася парченце от Кръста на Иисус, което е било скрито нейде под Кръстова гора в Родопите - зона със знамения и чудни изцеления.
Владетелят, който превръща християнството в официална религия на Римската империя, още през IV век възкликва „Сердика е моят Рим” . Той превръща днешна София за дълго време в своя резиденция заради лечебните минерални извори, в които е обичал да плува. Установено е, че неговият дворец се е намирал в центъра на българската столица. Това става ясно в средата на миналия век при строежа на днешния хотел „Рила“. Комунистическата власт е решила да поразкопае терена, за да види какво друго ще изскочи. Така се разбира, че дворецът на Константин Велики се е намирал на площ от 400 кв. м с вътрешен двор. Бил е ограден от колонада.
Залите били свързани с дълги коридори, водещи до кръгли и осмоъгълни стаи. Палатът е разполагал с уникална система за подово отопление (хипокауст).
При строежа на хотела са открити още тайни подземни тунели. Те са свързвали резиденцията с булевтериона (градската управа), която се е намирала в днешния двор на Президентството при ротондата "Св. Георги" . Идеята е била императорът да стига бързо до управниците на Сердика, вместо да излиза на улицата и да трябва да се среща с простолюдието.
Дворецът на Константин Велики е имал таен тунел до мястото на ротондата Св. Георги.
Около ротондата се е намирала церемониалната зала, в която владетелят е приемал официалните си гости. Там е раздавал и правосъдие. Заради това в древността целият архитектурен комплекс е наричан Константинов квартал.
Триумфална арка, каквато е имало и в Солун, е извисявала снага между палатите на Константин Велики и сердикийския форум под днешния пл. "Света Неделя".
Семейството
Флавий Валерий Аврелий Константин, бъдещият император на Римската империя, е роден през 272 г. в провинция Мизия, в Найсус, както се е наричал днешният сръбски град Ниш. Пътят му е предопределен от факта, че баща му - Констанций Хлор, е цезар (съуправител) на западната част на империята, която с титлата Август се управлява от двама императори - Диоклециан и Максимиан.
Констанций Хлор е популярен сред народа и армията като скромен човек, справедлив управник и способен военен командир. След като умира по време на поход през 306 г., Константин е обявен за император от легионите в Британия, близо до днешния град Йорк.
Статуята на Константин Велики в Йорк.
За това звание обаче претендират и други. Подкрепян от армията и гражданите, както и заради репутацията на баща си, Константин успява да се наложи и да установи мир в империята. През 312 година той отстранява съперника си Максенций в битката при Малвийския мост.
Знамението
Именно тук той получава съгласно църковното предание знамение от Бог. Преди сражението той вижда на небето кръст с надпис „Под този знак ще победиш!“.
При битка на императора се случило кръстно знамение в небето.
Той заповядва на легионерите да начертаят кръстове върху щитовете си. След тази победа той издава през 313 г. прочутия Милански едикт, с който се слага край на жестоките гонения срещу християните.
Император Константин държи Миланския едикт.
Новата религия не само получава официално признание, но й е отредена първостепенна роля. Поддържането на езическите храмове е забранено, а Константин заповядва да се махнат неговите статуи от тях.
Събор
На Константин Църквата е задължена най-много, защото той свиква Никейския събор през 325 година и на него е приет основополагащ документ, наречен Символът на вярата. Именно тук са записани всички догми, на които се гради религията. Този събор се явява първи Вселенски събор, на който е формулирана една от най-важните доктрини на християнството - тази за Светата Троица, и то във вида, в който ни е позната и днес.
Арианството е осъдено като ерес и така се пресича пътят за разцепление на още неукрепналата религия. Реално този събор се смята за начало на съвременното християнство. Благодарение на всички действия на Константин по време на управлението му числото на християните нараства толкова бързо, че те вече съставляват една десета от населението на империята, а сред войниците са дори повече като процент.
Подкрепа
Императорът подкрепя и финансово християнството, като строи базилики, християнски храмове и назначава християни на висши постове, връща собствеността, отнета от християни при гоненията на Диоклециан. Между най-значителните му проекти в строителството са църквата „Възкресение Христово“, построена на мястото, където според преданието е погребан и после възкръсва Иисус Христос, както и базиликата „Свети Петър“ в Рим.
Константин е първият император, който определя себе си като отговорен пред Бог за духовността на своите поданици и смята, че негов дълг е да подкрепя активно вярата. Той се грижи за почитането на Господ, но как да се прави това, се решава от Църквата. Църковните дела за първи път се дават на представители на църковната институция, а ролята на владетеля е да прилага на дело техните решения. Самият император Константин приема християнството малко преди смъртта си.
Константинопол
Едно от най-значителните постижения на император Константин е построяването на Константинопол, наречен на негово име.
Константин избира внимателно мястото за новата престолнина. На брега на Босфора, на мястото на древния град Византион, точно на границата между двата континента. Новият престолен град е предвиден да контролира пътищата между Азия и Европа. Императорът лично проектира крепостната стена, която е била непревземаема за цяло хилядолетие по-късно. Самата столица поразявала с пищните си строежи и великолепието си. Огромните богатства на Константиновия град се дължат на енергичното и добре образовано население, събрало най-добрите представители на древната мисъл и изкуство. Градът се превръща бързо в световна християнска столица, където се създават образците на християнското изкуство и религия. В продължение на 1000 години Константинопол е столица на Източната Римска империя, а превземането му от османските турци през 1453 година се смята за край на Средновековието.
Константин Велики умира през 337 година. След смъртта му тялото му е пренесено в столицата и погребано в църквата „Светите апостоли“.
Майката
Зад всеки велик мъж стои една жена, гласи един стар афоризъм. В случая с Константин Велики това е майка му Елена (250 -330) .Около семейния й произход витаят много легенди. Според някои от тях е дъщеря на гръцки ханджия, но определено е била от нисък произход. Нейният син император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, Мала Азия, на Хеленополис в нейна чест. Това довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град. Първоначално е била наложница на Констанций Хлор. Според някои изследователи тя се омъжва за него след раждането на Константин, но по политически причини се развежда през 292 г. Тогава императорът се жени за Флавия Максимиана Теодора, доведената дъщеря на император Максимиан. След като Константин става император на Римската империя, Елена получава титлата августа, майка на цезаря.
Знае се, че е била ревностна християнка и се смята, че е повлияла до голяма степен за приемането на законите, прекратили гоненията срещу християните.
Мисия
На преклонна възраст Елена тръгва начело на мисия за събиране на християнски реликви. Тя пропътува повече от 2000 км от Рим до Йерусалим. Градът все още се преустроява след разрушаването му от предишния император Адриан, построил храм на Венера на мястото на гробницата на Иисус, в близост до Голгота. Според легендата Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките. Те довели до изкопаването на 3 кръста, включително Светия кръст и гвоздеите от разпятието на Иисус Христос. Затова Св. Елена се смята за първия археолог и е обявена за покровител на тази професия.
Знак
Според преданията обаче било трудно да се разбере кой от трите кръста е този, на който е разпънат месията. Православната традиция разказва как това станало по един чудодеен начин. Откритите кръстове са били три, а е известно, че заедно с Иисус са били разпнати и двама разбойници. И когато по молба на Света Елена безнадеждно болен човек последователно се допирал до кръстовете, той мигновено оздравявал, щом докоснал един от тях.
Св. Елена открива Кръста, фреска на Аньоло Гади, 1380 г,, от базиликата Санта Кроче във Флоренция, Италия.
Това било знак, че именно това е Честният кръст Христов. Царица Елена се завръща в Рим, където умира в присъствието на своя син Константин. Реликвите, които донесла, са складирани в двореца й в Рим, който по-късно е превърнат в манастир „Санта Кроче“. Католическата църква тачи паметта й отделно на 18 август.
Венеция пази главата на царицата
Света Елена е била погребана в гробницата зад Аврелиевите стени, построена за Константин Велики. От църквата „Свети Маркелин и Петър“ през IX век част от мощите са предадени на абатството Овийе близо до Реймс, Франция. Те там се намирали до 1871 г., когато били пренесени в Париж , където се пазят в криптата на църквата ,,Сен Лю и Сен Жил ". Друга част по времето на папа Инокентий II (1130-1143) били пренесени от църквата „Свети Маркелин и Петър“ в храма „Санта Мария ин Арачели" на Капитолийския хълм в Рим.
Друга част от мощите, включително част от черепа, се намират във Венеция в църквата ,,Сан Марко“.
Черепът на Света Елена днес се пази във Венеция.
Те идват тук през 1261 г., когато кръстоносците напускат Константинопол. През 1929 г. мощите били подложени на изследване. Заключението на комисията потвърждава, че останките са на жена, която е живяла през IV век и е починала на възраст 80- 85 години.
* По материала работиха Константин Събчев и Любомир Старидолски
