Г одината започна с нови обвинения срещу една от най-четените писателки - за пореден път Дж. К. Роулинг е атакувана с измислени тези, че подрива „светоусещането” на трансжените и ги дискриминира. Нормално състояние за хора, които не знаят кои са – да търсят себеизява, като се конфронтират с известни личности.
Дж. К. Роулинг няма проблеми с търсенето на идентичност. Тя е най-влиятелната жена на Острова. Най-платената писателка в историята. Една от най-богатите представителки на артистичните среди. Към днешна дата животът на Джоан Роулинг, позната още като Майката на Хари Потър, изглежда като магия. Но ако питате нея, това не е реално: „Съжалявам, че ще ви разочаровам, но аз не вярвам в магията”.
Изречено от устата на авторката, която е измислила цял вълшебен свят с негови си обитатели, правила и заклинания, това звучи почти еретично. Ето защо писателката уточнява: „Аз вярвам в магическата сила на любовта и в човешкото въображение”. Но пак си настоява на своето: „Много бих искала да вярвам в магията, но... не мога!”.
Кой би повярвал, че тази симпатична и земна жена, която изобщо не се е самозабравила от славата, някога е била на ръба на отчаянието и даже е мислила за самоубийство?
Нагласа
Ако биографията на Джоан трябваше да се напише в приказна форма, то началото просто би трябвало да се измисли отново, защото иначе се получава много тъжен увод. Когато си на 30 години, а зад гърба си имаш тежка раздяла, безработица и мизерно съществуване с невръстно дете – животът съвсем не прилича на приказка. Но фактите са си факти: именно с такива изходни данни посреща 30-те си години Джоан Роулинг – писателката, създала най-добрата приказка на ХХ век. “Всички хора искат животът им да е удобен – казва Джоан. - Но първата от четирите велики истини на Буда гласи: „Животът е страдание!”. На мен много ми харесват тези думи. Защото животът не е длъжен да бъде удобен. В това намирам успокоение – за себе си и за всеки, който се е объркал в живота си. Ще намерите изход”.
Има теория, че всеки персонаж е късче от автора. Ако това е вярно, Джоан Роулинг с нейните над 200 герои е доста интересна личност. Но тя си остава преди всичко Майката на Хари Потър – момчето, на което се възхищават и на което симпатизират малки и големи. По какъв начин този малък вълшебник успя да покори целия свят, къде е тайната? В безкрайната вяра на човечеството в победата на доброто над злото, в притегателната сила на непознатото, тайнственото и вълшебното? „Във вярата и упоритостта” - казва авторката и смята тези думи за свой девиз. Оказва се, че тайната е много елементарна! Просто прави това, което обичаш, от което не можеш и не искаш да се отървеш. Просто намери своята ниша – нещо, което никой друг освен теб не може да направи. „Бъди самия себе си и ще постигнеш всичко”, съветва Хари добродушният великан Хагрид.
Спънки
Първият човек, който узнал за Хари Потър, била нейната по-малка сестра Даяна. Когато Джоан й разказала за него, тя се смяла със сълзи. Тогава Джоан се решила. Напечатала ръкописа на старата си машина, купена евтино от една разпродажба, и го изпратила на един литературен агент и едно издателство. И от двете места получила отказ. После неведнъж чувала следните коментари: твърде сложно за децата, или твърде дълго, или „нещо подобно вече сме чели някъде”...
Детството на самата Джоан не било особено радостно. „Родена е на 31 юли 1965 година в Чипинг Содбъри, Великобритания. Всичко било чудесно, докато семейството не се пренесло близо до Уинтърборн. Джо била на четири тогава. Истински шок изпитала при вида на учителката си, която тя по-късно нарича в интервюта „същински дракон”. Класната стая била разделена на две зони – за умни и за глупави деца. В началото учителката подложила Джо на изпит и когато видяла, че не се справя изобщо с дробите, я запратила в половинката на изоставащите. Само след няколко месеца тя си променила мнението за нея и я преместила при умниците, но това оставило у нея горчив спомен. „Може да се каже, че твърде рано започнах да получавам тъжни уроци от живота. И първият от тях беше: „Не бъди толкова умна, иначе ще си изгубиш всички приятели”, спомня си Роулинг.
Джоан от малка обичала да си измисля фантастични истории. На 6 години написала своя първи разказ за заека, който се казвал... Заек. Та заекът Заек се разболял от шарка и приятелите му, сред които госпожица Пчела, му идвали на гости... Сестра й Даяна била очарована и я гледала в захлас, докато й разказвала за заешките приключения. „Дадох го и на мама, а тя каза: „О, колко мило!”. Тя винаги говореше така. А аз стоях и си мислех: „Това трябва да го публикувам”. Знам, че изглежда странно на шест години да те занимават такива неща, но си мислех точно това”, спомня си Джоан Роулинг.
После съчинила още много ръкописи, които мъкнела със себе си от град в град. Училищните й дружки също обичали да слушат нейните небивалици, затова пухкавата девойка с очила с много дебели стъкла навсякъде ставала популярна. В училище и в колежа, благодарение на любовта си към писането, тя неизменно получавала отлични оценки по английски, но на нито един от нейните работодатели, странно защо ли, не му се харесвало това, че мис Роулинг, вместо да изпълнява секретарските си задължения, постоянно драска нещо в тетрадката. И независимо от перфектния й френски била уволнявана.
През 1990 г. Джоан била на 25 години. Тя живеела в Лондон, но редовно се размотавала с влака до Манчестър при своя приятел. В продължение на няколко часа пред очите й се откривал еднообразен английски пейзаж - поля, зелени хълмове, крави. Но веднъж, когато във влака нещо се счупило и се наложил престой, станало нещо странно. Джоан погледнала отегчено през прозореца, без надежда да види нещо по-различно от обикновено. И тогава във въображението й възникнал ясен образ на чернокосо момче с кръгли очила и с белег на челото. Тя още не знаела откъде се е взел този белег, но затова пък веднага разбрала, че това момче е вълшебник, което той даже и не подозира, но много скоро ще го поканят в училището за магии и всичко ще започне...
Прибирайки се у дома, тя веднага седнала зад бюрото. Но това не било началото на успеха. Напротив, чакали я големи неприятности.
През 1990 г. от множествена склероза умряла майката на Джоан, която била само на 45 години. Малко след това крадци обрали апартамента й в Манчестър, където се била пренесла, за да е по-близо до своя приятел. Отишла при него, но съвместният живот не им понесъл. И след поредния скандал тя си събрала багажа и отишла в малък хотел. Стаите били ледени, но затова пък тихи и Джоан можела да пише спокойно.
От онази първа среща във влака Джоан и момчето с кръглите очила били неразделни. Тя го нарекла Хари, защото... ами просто това било любимото й мъжко име. Фамилията се родила впоследствие. Когато била на пет години, най-добрите й приятели били Ян и Вики Потър, брат и сестра. Джо им завиждала – такава благозвучна фамилия, при това не се римува с нищо, докато към нейната непрекъснато добавяли по нещо и се заливали от смях. Най-после Джо можела да открадне от тях тази забележителна фамилия.
Блато
Независимо от интересния си вътрешен живот, Джоан продължавала да затъва в блатото на житейските неуспехи. През 1991 г. се отправила към Португалия, за да преподава там английски език. Студентите й били от 8 до 62 години. В паузите между уроците Джоан отивала в кафенето, поръчвала си голяма чаша и дописвала своята книга. А когато студентите се разотивали по домовете си, отивала с приятели в някой бар. През март 1992 г. по време на една такава разпивка до нея се приближил симпатичен млад португалец. Оказало се, че новият й приятел Жорж Арантес учи във факултета по журналистика, обожава да чете и тъкмо бил приключил романа „Разум и чувства” на Джейн Остин. Джоан за първи път срещала мъж, който да е изкарал докрай тази в общи линии женска книга. Скоро се събрали заедно в двустаен апартамент. Една вечер се отбили в любимия си бар. Джоан забелязала, че Жорж липсва поне от десет минути. Потърсила го и го намерила – стоял преспокойно в другия край на заведението и бил погълнат от разговора си с някакво момиче. Джо се затичала натам, хванала го за ръката и го помъкнала към улицата. Там й прилошало. През нощта я откарали в болницата. Била получила спонтанен аборт.
На 16 септември 1992 г. Жорж и Джо се оженили. Тя отново била бременна. На сватбата пристигнала сестра й Даяна с мъжа си, свекъра и свекървата. Скоро Жорж бил извикан в запаса и отсъствал няколко месеца. През това време Джо успяла да напише първите три глави на „Хари Потър и Философския камък“.
Джесика се появила на бял свят на 27 юли 1993, а през септември, след поредния скандал, Жорж буквално изхвърлил Джоан на улицата. Било 5 часа сутринта, на ръцете й спяла тримесечната й дъщеричка. Отивали при сестра й Даяна.
Всяко гостоприемство си има граници. Джоан решила, че е време да заживеят отделно с Джесика. Нанесли се в малка къща, където си съжителствали с мишки. Невинаги имало пари за памперси. За приличен обед – също. Всеки ден Джоан разкарвала количката с малката Джесика по улиците на Единбург, докато тя не заспи. А после сядала с чашка кафе на някоя маса в неголямото кафене „Никълсън”. Тук можела да седи колкото си поиска, без да поръчва нищо, освен кафе и вода – мъжът на нейната сестра бил един от собствениците на това заведение.
Един път, когато дъщеря й вече била заспала, а по пода топуркали мишките, Джоан се замислила колко черен е животът й. Именно тогава въображението й нарисувало мрачния образ на затвора Азкабан, изцеждащ от хората радостта и надеждата.
Жорж отново се появил на хоризонта след няколко месеца и поискал да се съберат отново. Но на Джоан не й било до него. Тя вече била измислила сюжет за седем книги за Хари Потър – по една за всяка година от неговото обучение в училището Хогуортс.
Нова страница
През 1995 г. неин агент става Кристофър Литъл. Той отнася „Хари” на книжната борса във Франкфурт и скоро издателството „Блумсбъри” изплаща на Джоан аванс – 2250 долара. През 1997 г. тя получила премия от 12 000 долара и най-после си купила компютър. Първата книга видяла бял свят през юни 1997 г. Американците купили правата за издаването й за 110 000 долара. А през лятото на 2000 г. първите три книги вече били продадени в тираж за над 35 милиона и преведени на 35 езика (впоследствие ще станат 60). Джоан вече не можела да си стои незабелязано в кафенето. Репортерите я преследвали непрекъснато, интересували се коя е, какво прави, с кого е свързана. Издирили и Жорж Арантес. Той току-що бил изписан от клиника, където се лекувал от наркозависимостта си, и без много уговорки се съгласил на интервю, в което признал, че е изхвърлил Джоан на улицата с малкото им дете. Прочитайки вестника, Джоан въздъхнала с облекчение. Вече било време да обърне страницата. Сега била напълно свободна. В този ден тя отишла в един бижутерски магазин и си направила подарък. Не гледала цената. Избрала това, което й грабнало окото – пръстен с огромен аквамарин с цвета на очите й. Когато го видял, нейният нов приятел (и бъдещ съпруг) д-р Нийл Мъри възкликнал: „Леле, с това можеш да оставиш на нечие лице огромен белег”. Джоан потъркала камъка: „Този пръстен ще ми напомня за това, че никой никога повече няма да ме унижава!”.
Когато я питат кой е нейният любим персонаж в книгите, Джоан отговаря: „Обичам Хари, Рон, Хагрид, Дъмбълдор. А ако можех да се срещна с някого, бих избрала професор Ремус Лупин. Той много ми харесва”.
„Писането не е трудно и страшно – разказва писателката, чието състояние още през 2008 г. беше оценено от Forbes на 1 млрд. долара. - По-страшна е първата реакция на читателите. Аз помня чудесно как отидох в книжарницата тайно, за да видя как се продава първата ми книга. И видях двама купувачи. Те вероятно се бяха озовали случайно там. Стояха и прелистваха страниците. Така се изплаших, че редовете на моята собствена книга започнаха да подскачат пред очите ми”.
Единственият персонаж, който е заимстван от реален човек, е Гилдерой Локхарт. „Може би няма да разберете за кого става дума, но ви уверявам, че оригиналът е много по-лош от персонажа – казва Джоан Роулинг. - Той беше ужасен човек. И е описан „от-до”. Говоря толкова смело, защото предполагам, че никога няма да се досети. Но аз и досега се страхувам, че ще се сблъскаме очи в очи. Той е от тези хора, които сте познавали в миналото, но последствията са за цял живот. Представям си как някой ден, докато раздавам автографи, ще цъфне насреща ми и ще каже: „Здрасти, Джо”.
Това, което липсва на Джоан Роулинг най-много, е... свободното време: „Когато не пиша книга или не се занимавам с децата, аз чета и спя. Ако трябва да съм откровена – в момента най-любимото ми занимание на света е сънят. Знам, че не звучи интересно, но това е истината”.
Когато потъват в света на Хари Потър, хората често си казват: „Ех, как хубаво би било да имаше магии наистина, за да побеждаваме с тяхна помощ враговете си”. „Това не бива да се случва в никакъв случай – казва Роулинг. - Не трябва да се разрушават законите, по които е построен нашият живот. Иначе светът ще полети към бездната.”
През 2016 г. Джоан Роулинг заяви, че е приключила с Хари Потър. Светът не й повярва. Че коя майка приключва с децата си? Тя винаги ще бъде зад тях и край тях. Междувременно тя вероятно бърка в котлето си нови магии. Никой не знае какво ще поднесе на читателите. Даже и тя. Някой ден, когато най-малко го очаква, може да погледне през прозореца и да види главния герой на бъдещата си поредица. Той е някъде там, далече на хоризонта, и я чака да го съзре.
Кристи Петрова
