Л екар, любител на билките, открива лечебната сила на цветето кокиче и извлича от него изключително ценното за медицината вещество нивалин. И макар днес името на откривателя да не се знае дори от по-голямата част от лекарите, използващи неговото откритие, нивалинът се използва за успешното лечение или за поддържаща терапия на много сърдечни и мозъчни заболявания.
Д-р Димитър Пасков е роден на 18 октомври 1914 г. в българското село Горно Броди, Сярско, намиращо се днес на територията на Република Гърция. През 1927 г. след като селото окончателно е присъединено към южната ни съседка, родителите на бъдещия медик с многочелядното си семейство се преместват да живеят в България и се заселват в Пещера. Там бащата Спас Пасков започва работа като майстор зидар. Синът Димитър завършва образование в Пещера и Асеновград, а след това и Медицинския университет в София и започва работа като участъков лекар в брациговските села Козарско и Бяла. В средата на 40-те години на ХХ век е назначен за околийски лекар в Пещера. Участва като военен лекар във Втората световна война в освободените земи в Македония и за проявената храброст е награден с два ордена. Освен тях обаче той получава и не по-малко важното звание „Общ любимец на войници и офицери, оказващ помощ всекиму“.
Доверие
След падането на монархията и идването на власт на правителството на ОФ през 1945 г. Димитър Пасков започва работа като асистент в Медицинския университет в София. През периода 1957-1959 г. му е гласувано доверие, като е изпратен на обучение и на специализация в Ленинград, където защитава докторска дисертация. След завръщането си в България д-р Пасков става доцент в катедрата по фармакология и едновременно с това е и зам.-директор на Института по експериментална медицина.
През 1961 г. става професор по медицина, а две години по-късно оглавява Катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София, на който пост остава чак до 1977 г. Спокойно би могло да се каже, че именно д-р Пасков е основоположникът на българската фармакологична академична школа в България. Всъщност защитата на професурата на д-р Пасков е свързана с направеното от него през 1959 г. медицинско и фармакологично революционно откритие, което през следващите години ще способства за лечението на много заболявания. Откритието му е свързано с едно от веществата, съдържащи се в листата и цветовете на цветето кокиче. И както много велики неща на този свят, откритието на проф. Пасков също е случайно.
Интуиция
Един от пациентите на д-р Димитър Пасков е младо момиче, болно от детски паралич. Момичето по погрешка изпива водата във вазата, поставена на нощното шкафче до леглото му в болница, в която вода, преди това е имало натопен букет с прясно набрани кокичета. След това докторът с изумление забелязал, че състоянието на пациентката му започва да се подобрява и непогрешимата му лекарска интуиция правилно го насочва към водата, която детето е изпило от вазата.
Това го амбицира и той започва да прави изследвания на цветето кокиче. В процеса на изследванията докторът постига успех, като успява да екстрахира от листата и цветовете на блатното кокиче един алкалоид, който нарича галантамин. Всъщност за първи път този алкалоид е извлечен през 1951 г. от съветски учени от луковиците на т.нар. кокиче на Воронов. През 1956 г. Пасков в сътрудничество с колегата си Л. Иванов успява да извлече въпросния алкалоид и от обикновеното широко разпространено в цялата ни страна пролетно кокиче. През 1958 г. лекарственият продукт с основна съставка въпросния алкалоид става популярен под името нивалин. От 1959 г. у нас започва индустриалното фармацевтично производство на въпросното лекарство.
Панацея
Лекарството на д-р Димитър Пасков идва точно навреме като панацея. През 50-те години на ХХ век в целия свят избухва пандемия от детски паралич, за която няма лек. Страшното заболяване отнема хиляди детски животи, а онези, които оцеляват, остават инвалиди за цял живот. Болестта е истински бич и в нашата страна. И точно тогава първо у нас, а след това и в целия свят гръмва новината за откритото ново лекарство от българския учен фармаколог. Всеизвестно е, че нивалинът е лекарство за лечение на сърдечносъдови заболявания. В действителност обаче заболяванията, към лечението на които е насочено това лекарство, са тези, свързани с дейността на главния мозък и периферната нервна система.
Лекарството се използва за лечение на деменция на Алцхаймер, полиомиелит, заболявания на периферните нерви на гръбначния стълб (неврит, радикулит, полиневрит, полиневропатии), дистрофия на мускулите. Изписва се и при проблеми с умственото развитие на децата. Галантаминът, който е основната съставка на нивалина, спада към групата лекарства ацетилхолинестеразни инхибитори.
Интересът на д-р Пасков към луковиците на блатното кокиче са още от началото на 50-те години на миналия век. Когато е в СССР, той прави изследвания за възможността за лечение на различни по вид парализи с лекарство, чиято основна съставка е извлек от кокичета. Откритото лекарство обаче е присвоено най-грубо от съветската страна, която обявява, че щом то е изнамерено на нейна територия, то няма никакво значение националността на неговия откривател – патентът за лекарството си остава съветска собственост.
Контра
Тъй като българската държава по това време, разбира се, не си мърда пръста да защити откритието на д-р Пасков, той е принуден да се примири с фармацевтичната кражба на неговото лекарство от страна съветската държава. Дори нещо повече. След завръщането си в България, вероятно под давление на съветската страна, д-р Пасков е обвинен от българските си колеги учени в плагиатство и е уволнен от длъжността ръководител на Института по експериментална медицина. А акад. Атанас Малеев, брат на съпругата на Тодор Живков Мара Малеева, се обявява против това на д-р Димитър Пасков да бъде присъдено званието „Лауреат на Димитровска награда”. За разлика от отношението на колегите в родната България, в чужбина медицинските и фармацевтичните среди посрещат новината за откритието на българския лекар с еуфория като за едно истинско революционно откритие, което ще промени представата за нелечимостта на ред сериозни заболявания към този момент.
През 1961 г. в Неапол, Италия, д-р Димитър Пасков получава „Оскар за наука”. Същата година отново на Апенините българинът получава и международната награда Eni за постижения в областта на различните науки. През 1962 г. в Болоня е издаден първият труд на д-р Пасков по темата: „Фармакология и клинично приложение на нивалина”. След всички тези международни успехи, за да заличат срама от отправените обвинения в плагиатство, в България откривателят на нивалина най-накрая е обявен за носител на званието „Заслужил лекар на републиката”. Въпреки това обаче д-р Пасков до края на живота си се оказва недолюбван от българските си колеги.
И особено от всесилния по това време академик Малеев, който спъва опитите му за професионално развитие. След като благодарение на академика Пасков е свален от поста ръководител на Института по експериментална медицина, до края на живота си той работи в Базата за внедряване и развитие към фармацевтичното предприятие „Софарма”. Едно истинско унижение за смачкване на медицинския гений. Откривателят на нивалина умира на 19 април 1986 г. в София на 71-годишна възраст. На погребението му присъстват стотици хора, а гробът му е покрит с истинско бяло море от кокичета. През 2019 г. проф. д-р Димитър Пасков е обявен за личност на ХХ столетие на град Пещера.
Иван Георгиев
