Т ази събота в доста населени места хората ще почетат Трифон Зарезан по стар стил на 14 февруари вместо на първи. Древния код на празника разкри пред „Телеграф“ Горан Стефанов, етнолог и главен уредник на Аладжа манастир.
Знамение
„Единият ми дядо, който е от ямболското село Роза, разказваше, че първият лозар било магарето. Според прастарата легенда веднъж св. Трифон отишъл на лозето си с магарето. Вързал го и легнал да си почине. Добре, ама не щеш ли магарето се отвързало и започнало да яде от лозовите пръчки. Когато св. Трифон се събудил, видял, че то е изгризало всички пръчки. Светецът много се ядосал и теглил един пердах на животното. Учудването му било голямо, когато на следващата година лозето родило изобилна реколта. Тогава Трифон започнал по примера, даден от магарето сякаш Свише, всяка година да реже лозето, и научил и хората да го правят. Затова св. Трифон се рисува по иконите с косер (инструмент за рязане на клони) в ръка“, обясни Стефанов.
Дионис
Подобна легенда обаче имало и в античния свят.
БОГОВЕ ЛЕЯТ ВИНО В ОГЪН: Зарязваме Трифон три седмици
„Струва си да се спомене един от тракийските митове, в който се разказва за митичния цар на тракийското племе едони, Ликург. Той забранил на своите поданици да почитат бог Дионис и дори прогонил бога от страната си. Обиден, Дионис проклел Ликург и го наказал със слепота и безумие. Веднъж в пристъп на лудост Ликург си отрязал едната ръка, докато си мислел, че подрязва лоза“.
Обичаи
Горан Стефанов описа и обичаите, практикувани на днешния ден: зарязване и избиране Цар на лозята.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Лозари и стоматолози черпят през февруари
„Независимо на коя дата се празнува Трифоновден почти в цяла България се прави обичаят по зарязване на лозето. Това е мъжки ритуал, в който жени нямат право да участват. Рано сутринта стопаните обличат новите си премени, взимат шарена торба с храна, включваща специален обреден хляб, варена кокошка, сланина, туршия, бъклица с вино, и отиват на лозята си. След като стигне дотам, лозарят се обръща към слънцето, прекръства се и казва молитва: - Бог напред и аз подире! След това той полива косера си (лозарската ножица) с вино, отрязва три пръчки от три различни кютюка (лозници), от които свива венец.
Венец
Венеца лозарят закичва или на калпака си, или през рамо, а трите кютюка полива с вино, като ги благославя да родят много грозде. Всички мъже се събират и правят обща трапеза от донесената храна, която разполагат върху черги, постлани направо върху земята.
Реколта
Накрая си избират Цар на лозята. Това обикновено е човек, който предходна година е бил Цар, а лозята са дали изобилна реколта. Изработват му корона от лозови пръчки и венец, който той носи през рамо. Във венеца се вплита по една пръчка от всяко лозе. Цялото шествие, предвождано от гайда и тъпан, се отправя към селището. Там царят и свитата му обикалят всички къщи, домакините ги посрещат и гощават с вино. На места поливат Царя на лозята с вино за берекет, а той пожелава: - Виното да се прелива през прага на домът!“, описа етнологът обичаите на старите българи.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Любомир Старидолски
