Т радицията повелява мъжът да е минал през казарма, а жената да е раждала, за да се каже, че са пораснали. И двете са свързани с изпитание, след което се приема, че от деца са станали възрастни. Какъв ще бъде преходът за новото поколение, което не ходи в казарма – на този въпрос се опитва да намери отговори етнологът Илия Вълев.
Той е куратор на изложбата „Когато момчето става мъж…” Казармата през „онези” 45 години” в Националния етнографски музей. Целта на Вълев, който е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, е да представи по един по-достъпен начин пред младото поколение темата за казармата.
Темата го вдъхновила още през 2011 г. До степен, че я избрал за тема на докторантурата си във Великотърновския университет. Обикаляйки като докторант страната, хората му дарявали свои предмети, които той сега показва в изложбата. В експозицията има и вещи на покойния му баща. Негови приятели също са му предоставили свои предмети за изложбата. А научната му ръководителка от Великотърновския университет проф. Мария Иванова му подарила целия набор за бойна готовност на починалия си вече съпруг.
Димитровград
Изложбата се открива за първи път през 2021 г. Започва като пътуваща експозиция, тръгвайки от родния град на Илия Вълев - Димитровград. Представянето й пред софийската публика е десетото, юбилейно издание на тази изложба. „Вече над 15 хиляди човека са я видели“, казва Вълев и допълва, че вижда, че хората се вълнуват от тази тема. След представянето в Етнографския музей заминава за Тутракан и Бяла черква. „До края на годината е ангажирана, дано и след това да проявят интерес колегите от други музеи“, казва пред БТА етнологът.
Откриването на изложбата в Националният етнографски музей бе и повод да се обяви, че музеят обявява кампания за събиране на предмети и материали за наборната служба – предмети, вещи, снимки, разкази.
„Аз не съм служил в казарма и имах доста въпроси. Като етнолог ме интересуваше и още една тема. През Възраждането, през така наречения доиндустриален период момчетата са пораствали чрез обичая Коледуване. След известно време този обичай придобива по-атракционен формат и се зачудих в съвременността кой ще е този обичай, който на практика ще прави границата между света на момчето и света на възрастните. Оказа се наборната военна служба“, разказва Вълев.
Ритуал
„Изложбата разглежда казармата на две нива – като нормативна система със строги правила и норми, и като ритуал на преход, според традицията и вярванията на българите“, споделя гл. ас. д-р Илия Вълев.
В експозицията може да бъде видян манекен на новобранец, върху когото са поставени почти всички отличителни белези на новобранеца – петолевки, поставени като пагони – хем символ на военната служба, хем даровете, които роднините са давали на „изпращането“ на момчето. До пушката е закачена играчка зайче, символизираща плашливия характер на младежа, тръгнал на военна служба, а и показващ връзката му с детството, пояснява етнологът.
Показани са символи и знаци на войниците, хигиенни принадлежности, писма и документи, инструменти за почистване на оръжията, снаряжение. На табла са показани извадки от разкази на хора, били в казарма. Представена и темата за смъртта. „За съжаление, е имало и много инциденти, има и убийства“, казва Вълев и допълва: „Нарочно избягвах темата за травмичните спомени и смъртта“. След забележка на своя позната, която изгубила сина си в казармата обаче, в нейна чест е направена витрина с писма и снимки, засягащи темата за смъртта. Той отбелязва и факта, че в по-образованите поделения имало по-малко издевателства между войниците.
Представени са униформите на момчетата, които са били наборници, временно в казармата. „Има и драстични промени в символиката на военните униформи в различните времена. Изчезват петолъчките от всичките части на униформата. Емблемите се променят, стават по-практични униформите, има повече джобове“, обяснява кураторът на изложбата.
Според него трябва да има някакъв вид военно обучение и днес, подобно на началното военно обучение, въведено през 1968 и година за учениците. „Учили са се как да превързват рани, как да превържат крак, ако е счупен. Нещо, което спасява животи“, казва Илия Вълев. Той нарича това военно гражданско обучение и вярва, че младото поколение има нужда от такъв тип знания, за да оказва първа помощ при инциденти.
Да хвърлиш камък зад гърба си
В края на изложбата е поставен и камък, символ на стар обичай. Когато се уволнявали, младите мъже хвърляли камък зад гърба си, за да не се върнат никога повече в казармата. „Камъкът вече застава на тяхно място и създавали символична граница – хвърляйки камъка, вече не се връщат назад“, обяснява Вълев.
*Автор: Ваня Сухарова
