С тара каменна кула на ръба на висока крайречна тераса в Русе пази спомена за началото на редовните метеорологични наблюдения у нас.
Някога, преди повече от 100 години, дежурният матрос се качвал на високата мачта на кулата и давал знаци на корабите по Дунав. Седалката му още си стои там и е като ням свидетел на онези гигантски крачки, които хората са направили в комуникацията само за един век. Днес никой от капитаните не поглежда към Флотската кула, за да получи важната за него информация, защото може да я види в компютъра си, но знае, че тя пак идва от онази висока крайречна тераса, където работят хидрометеоролози и следят за промените във времето.
Флотската кула е един от символите на Русе и първата метеорологична станция в България. Построена е през 1885 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, след като началникът на Дунавската флотилия и Морската част в Русе капитан-лейтенант Зиновий Рождественски прави постъпки пред Министерството на войната за изграждане на специална сграда за метеорологична станция и закупуване на необходимите уреди. Преди това, през 60-те години на XIX век, метеорологични наблюдения са се правели в австрийското консулство в Русе и те се смятат за първите редовни наблюдения по нашите земи.
Тераса
Новата станция трябвало да се построи нависоко, за да служи и като наблюдателен пост за движението на корабите по реката. Избрана била 46-метрова тераса, а строителите положили стабилна каменна основа за устойчивост на сградата. Тя била построена от каменни блокове, върху които по-късно някои от матросите издълбали имената си. Тук това никак не изглежда като вандалщина, а по-скоро се възприема като следа от миналото на Флотската кула. Като матрос в нея е служил и поетът Никола Вапцаров. По социалистическо време със създаване на Управлението за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав със седалище в Русе във Флотската кула се настанява хидрометеорологичната станция.
Матросът Стамен е бил тук.
„Истинско удоволствие е да работиш в такава важна за историята на Русе, а и на страната ни сграда. Работата ни е много интересна, но носим и голяма отговорност, защото каквото подадем ние оттук като данни за времето в Русе, се използва за изготвяне на синоптични прогнози“, каза пред „Телеграф“ хидрометеорологът Емилия Петранова, която от над 20 години работи в станцията на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.
Измервания тук се правят осем пъти в денонощието през цялата година, а всички данни – температура и влажност на въздуха, валежи, скорост и посока на вятъра, се предават по интернет в Националния институт по хидрология и метеорология. Уредите са в метеорологичния парк в двора на Флотската кула, като са спазени всички изисквания – да са далеч от високи сгради и дървета. Тревата не трябва да е по-висока от 5 см, защото това оказва влияние на влажността и затова редовно се коси.
Тебешир
Петранова казва, че преди години колегите й изписвали всички следени от тях данни на голямо черно табло с тебешир. То се намирало долу на брега и те слизали от Флотската кула, за да нанесат последните измерени стойности. После се наложила по-модерната практика данните да се нанасят с метални цифри, но и тя останала в историята с появата на електронните табла. Куфарчето с тези цифри още се пази и най-вероятно един ден ще стане експонат в музейната сбирка на Флотската кула.
Силва Агопян показва стария телекс, по който са били изпращани данните.
„Този музей е открит през 2015 г. по идея на колегите от дирекция „Хидрология и хидрометеорология“ с цел хората да видят с какви уреди в миналото се се измервали нивото на реката, силата на вятъра, температурата. Оказа се, че към това наистина има интерес. В деня на отворените врати музеят имаше над 400 посетители – възрастни хора, деца с родителите си, организирани групи“, обясни експертът по връзки с обществеността в агенцията Силва Агопян. Тя допълни, че вратите на музея винаги са отворени за посетители. Такса няма, но е необходимо ден-два по-рано по телефона да се уведомят служителите.
Вляво: Флотската кула, вижда се и част от новата сграда, строена в по-късни години., Вдясно: В миналото нанасяли данните с тебешир на черно табло.
В музея няма уреди от времето на Зиновий Рождественски, но това не означава, че изложените експонати не са интересни. Най-старият предмет е един секстант, произведен в Германия през 1936 г. и служил за измерване на ъгли с цел определяне на разстоянието на кораба от брега. Може да се види и хидрометрично витло с тегло 100 кг, както и лебедка за пускането му във водата. С този уред, използван до 2012 г., се е измервала скоростта на течението на реката и на по-големи дълбочини. Изложени са стари пегели за измерване на водното ниво, които вече не се използват, тъй като агенцията разполага със съвременни автоматични станции.
Хидрометричното витло.
Лаптоп
Любопитни експонати са и старият телекс, по който са се предавали данните преди появата на интернет, радиостанцията, произведена през 1958 г. в СССР, бутилка за вземане на проби за определяне мътността на водата и др. Сред предметите е и първият лаптоп, който е използван в агенцията, както и отдавна излезли от употреба пишещи машини. На стените са сложени архивни фотографии от замръзването на Дунав и наводнения, случили се в миналото.
„Имаме и други уреди, които вече не се използват, но са почистени и прибрани. Все един ден и те ще заемат мястото си в този музей и ще дообогатят колекцията, за да стане тя още по-интересна за нашите гости“, казва Емилия Петранова.
Жанета Йорданова
