- Пенко, в началото на лятото Soundprophet пуснаха сингъл след тригодишно отсъствие, а през уикенда ще го изпълните на живо в рамките на фестивала Rebel Rebel Vol.2, където ще видим и чуем едни от най-актуалните банди от алтернативната сцена. Разкажете ни повече за това предстоящо предизвикателство.
- Фестивалът Rebel Rebel Vol.2 е изключително важен момент за нас като група. Soundprophet съществува вече повече от 12 години и бандата е станала много важна част от нас самите като личности. Музиката, сцената, творческият процес те моделират и след толкова години групата е нещо, което става неделима част от теб. Завръщането на бандата беше много критичен период за нас. Бяхме си дали почивка близо три години покрай различни други проекти, с които свирихме. Това беше време за размисъл и осъзнаване какво значи Soundprophet за нас самите. В началото на годината се събрахме отново и записахме в студио три нови сингъла. Избрахме Antimatter да бъде „знамето“ на това завръщане. Снимахме клип с тандема Антония Гласкова и София Зашева и сме изключително удовлетворени от процеса и крайния резултат. Rebel Rebel е следващият етап на това завръщане – да срещнем своята публика отново. Музиката е диалог. Когато имаш да кажеш нещо, трябва да има кой да те чуе.
- Какъв сет лист готвите за почитателите си?
- Решихме, че ще бъде очаквано и от друга страна много удовлетворяващо да изсвирим най-популярните и най-харесвани песни на бандата. Мисля, че това пасва на идеята на този фестивал, както и на очакванията на нашите фенове. Искаме да бъде празник.
- През двата дни на сцената ще се изявят ALI, Bloodrush, Cut Off, Der Hunds, Expectations, Hellion Stone, Lek City Case, Me And My Devil и Saint Electrics. Кои са вашите фаворити, които ще чуете с удоволствие?
- Откровено мога да кажа, че на фестивала са събрани моите любими актуални български банди. С голяма част от тях сме много близки приятели и съмишленици. През годините сме делили неведнъж сцена с нашите приятели от Der Hunds, Helion Stone и Saint Electrics. Нямам търпение да видя отново ALI, Me And My Devil и Lek City Case, а Bloodrush са новото явление за мен, към което съм суперлюбопитен.
- Защо е важно да има събития като Rebel Rebel?
- Защото има невероятна българска рок музика и тя трябва да се гледа и да се слуша на голяма сцена. Защото българските алтернативни артисти трябва да бъдат обединени пред лицето на пошлостта, която ни залива навсякъде. Защото рок музиката е критичният глас на интелигентните и свободни хора. Защото бунтът е вътре в нас и е състояние на свободния дух.
- Как се развива алтернативната сцена през последните години, в които вие творите активно?
- Алтернативната сцена никога не е спирала да съществува и да се развива. Тя винаги е някъде там, в периферията, в „ъндърграунда“, ако щете. Въпросът е дали съществува интерес и диалог от страна на медиите, отразяване и популяризиране на нейните послания, както и дали до публиката достига нейният глас. Скоро отбелязахме 30 години от смъртта на Димитър Воев, поета и идеолог на „Нова Генерация“. Ето една ярка личност на алтернативната сцена, която промени и вдъхнови цяло едно поколение артисти след себе си. Той не е самотна фигура. Мога да изброя десетки такива „будители бунтари“, които и днес продължават да издигат своя глас. На „Ребъл“-а може да чуете много от тези „гласове“. Заслужава си.
- А защо е важно да има обединения като Projector Plus?
- Projector Plus е реализиране на една идея, мечта, която най-накрая се осъществи в лицето и с усилията на Деница Славова. Това е нещо, за което сме си мислили и мечтали много години. Дори не е важно как го наричаме - „лейбъл“ или просто „общност“ Няма значение. Projector Plus е много неща. На Запад така работи шоубизнесът от десетилетия. Но Деница е човекът, който събра есенцията на този общ глас на алтернативните групи. Самата тя като човек е първо фен, а след това професионалист, който помага и работи за групите. А това за нас е най-важното.
- Каква е историята на Antimatter и защо чакахте толкова време, за да го издадете?
- Antimatter е песен, която алармира за заплахата да се изгубим в потока и хаоса от безсмислена информация, празнословието на социалните мрежи и на времето, в което живеем въобще. Текстът е също така за загубата на смисъла, загубата на ценностите, без които ще престанем да бъдем хора.
- Подготвяте ли нещо ново вече?
- Съвсем скоро ще снимаме клип на следващия ни сингъл, който се надявам да излезе до края на годината. Имаме много нова музика, която си чака реда да бъде завършена и записана в студио. Никога не сме имали проблем да правим нови песни. Просто ни се получава.
- Работите като графичен дизайнер и фотограф от много години. Как тези две неща се връзват с музиката?
- Всички мои занимания са реализация на мен самия като личност. Не мога да бъда само едно от тях. Преливат се теми и сюжети, едното обогатява другото. Ние сме комплексни като индивиди и сетивата ни имат нужда от различна душевна и духовна храна. От дете съм възпитан с визуална култура, без която не мога. Покрай баща ми, който е художник, много рисувах като малък. Книгите и албумите на великите художници оставиха много силен отпечатък върху мен. Жаждата да се изразявам както чрез музика, така и визуално, е нещо, без което не мога да живея. Мислил съм си, че има и голяма доза суета в това. Обичам да си слушам гласа, вероятно, както се шегува моята съпруга понякога.
- Кой е Пенко Скумов извън музиката и къде може да бъде засечен през уикенда?
- Пенко Скумов обича да чете, да се шляе и да снима по непознати улици. През седмицата работи в офис с готини колеги. Обича семейството си и компанията на приятелите си. Обича да общува и споделя, може да говори неспирно. Често е тревожен и в борба със себе си. Понякога намира баланса за кратко и после отново го изгубва. (С годините разбрах, че тревогата е нормалното състояние на търсещия и мислещ човек и тогава просто я приех.) През уикенда се опитва да избяга от големия град, но когато не успява, може да го засечете с фотоапарат по улиците на някой софийски квартал.
- Откъде черпите вдъхновение и кои са вашите вдъхновители в музиката?
- Вдъхновението е навсякъде: в книгите, в киното, в музиката, в любимите хора и в самия живот. В музиката има много личности, които са ми повлияли и няма да ни стигне времето, за да ги изброя, но ето някои от поетите и гласовете сред тях: Димитър Воев, Иън Къртис, Ник Кейв, Мартин Гор, Робърт Плант, Ендрю Ууд, Крис Корнел, Лейн Стейли, Еди Ведър, Дъг Пиник, Марк Ланеган и много други...
- Ако можехте да споделите сцената с някоя световна звезда – кого бихте посочили и защо?
- За съжаление голяма част от моите любими музиканти си отидоха от този свят. Но от активните днес групи, много бих бил щастлив да свиря на една сцена с The Cult, King’s X или с любимата ми австралийска група – The Butterfly Effect.
- За какво мечтаете?
- Да съм свободен и да имам повече време... Да бъда свободен, за да създавам музика, а време и възможност да обикалям по света, за да правя истинска и стойностна фотография.
Екатерина Томова
