В ъпреки огромния интерес към фермерските пазари столичната община предпочита да не се провеждат парковете, защото тяхното предназначение било за спорт. По този начин те ощетяват не само най-малките производители на истинска храна, но и достъпът на хората до натурално, а не индустриално отгледани плодове и зеленчуци, но и млечни и месни храни. За това споделиха Николай Генов и Ралица Касимова от фермерски пазар „Хранкооп“, който тази година навършва 13 години. Това стана по време на медийна закуска, където двамата представиха основните проблеми за съществуването на фермерските пазари, при които по естествен път се осъществяват директните продажби. Те са и една от най-важните аграрни политики в Европейския съюз, защото дават шанс на потребителите за достъп до чисти и занаятчийски храни, а от друга закрилят малките и средни фермери.
Зеленчукопроизводители
Париж
И докато в Париж всеки ден от седмицата се закриват части от улицата пред Лувъра, за фермерски, цветни или други пазари, които са част от колорита на мегаполиса, то София очевидно решава, чеза столичани и туристи са по-колоритни нагъчканите шатри пред пространството на НДК. Отгоре на това хората, които обичат да пазаруват от фермерски пазари, не обичат претъпканите с всякакви стоки пространства, защото те напомнят на МОЛ и склад, а не на индивидуалния облик на пазар от истински производители. Според участниците в малкия форум, така е не само в столицата, а в почти всички големи градове.
Всяка община си въвежда сови правила, като общото между общинарите е, че когато става дума за кандидстване за площи, с приоритет са търговците пред производителите. Резултатът от подобчна полотика, която в краткосрочен план може да носи бързи приходи на съответната община, но в дългосрочен практически унищожава инициативата на малките производители и търговците и индустрията завзема трайно мястото на истинските производители на храни.
Тълкуване
Друг проблем е липсата на единна практика в общинската администрация. Такъв пример бе даден с различното тълкуване на търговската площ при временни пазари и събития.
На едни места се отчита реалната площ на масите, а на други – цялата площ на шатрите, въпреки че те се използват основно за защита на производителите и продукцията от слънце и дъжд. Това може да доведе до чувствително по-високи разходи, които в крайна сметка се прехвърлят върху малките участници.
За фермерите всяка допълнителна такса има значение. Фермерският пазар не е формат с огромни обороти, а възможност за директна продажба, среща с потребителите и представяне на продукцията без дълга верига от посредници.
фермерски пазари
Оживени
„Пазарите трябва да бъдат на оживени места в градовете и на пътя на хората“, според Касимова. Ако пазарът бъде изместен там, където няма поток от хора, той губи смисъла си и престава да бъде реална възможност за производителите. От друга страна интересът към фермерски и занаятчийски храни расте, но броят на производителите, които могат да предлагат такава продукция, намалява. Една от причините е неустойчивата бизнес среда, в която трябва да оцеляват фермерите. „Пазарът се свива откъм производители. Ние като ентусиасти се опитваме да осигурим пазар, и това е кауза за нас“според Николай Генов.
Ясно определение в законодателството
„Хранкооп“ иска ясна дефиниция на фермерския пазар в нормативната уредба, както и за отделни правила, които да определят кой пазар може да се нарича фермерски и как трябва да работи.
„На национално ниво сме предложили промени в Закона за храните – фермерски пазар като дефиниция, плюс отделна наредба, която да дефинира изискванията кой пазар може да се нарича фермерски“, казва Касимова. Организаторите настояват предложенията да са по-дългосрочен режим за ползване на общински терени, по-ясни критерии за участниците, признаване на ролята на организаторите и възможност общините да подкрепят реални пазари на производители, а не просто да отдават площи.
Светлана Трифоновска
