П родължаваме екскурзията си из ислямски Иран с посещение на острова Кешм, който се намира в Персийския залив, в северозападната част на Ормузкия проток. Тук се намират крепости и древни гробници, доказателство за древната история на острова и на региона.
Сред забележителностите тук са пещерите Хорбес, храмовете Сейед Мозафар и Биби Мариам и биосферният резерват Хара в делтата на река Мехран.
Иран - наследникът на великата Персийска империя
Следващият остров, обект на нашето посещение, е Хормоз, намиращ се на 18 км от Кешм. Носи името на древния бог на доброто в зороастризма Ахурамазда. Островът е съставен предимно от скали и на него живеят малко над 3000 души. През 16-17 век, докато е във властта на португалците, островът е един от важните търговски центрове на керванната търговия и един от най-богатите градове на света. По това време на острова са живеели над 40 000 жители. След завладяването му от персийския владетел Абас Велики статутът и влиянието на Хормоз върху търговията намалява и той се превръща във второстепенен фактор и селище със затихващи функции. Едно от нещата, които правят острова особено непривлекателен, е, че на него няма питейна вода и се налага тя да се внася от континента.
След краткия воаяж по островите се връщаме отново на континента с посещение на град Бандар Абас. Той се намира в южната част на страната и е с население от около половин милион жители. Основите на селището са поставени към 6-5 век преди новата ера по времето на владетеля Дарий I Велики. По-късно, след завладяването на Персия от войските на Александър Македонски, градът е известен под името Хормирзад. В Средновековието селището е било завладявано от португалци и англичани, всеки от които му е давал свое название. Днес Бандар Абас е едно от най-големите ирански пристанища, през което се осъществява внос-износът на страната. Освен това той е предпочитан и за посещения от туристи от цял свят. Любопитното е, че към 1955 г. това е едно рибарско селище с около 17 000 души, а половин век по-късно населението му вече е достигнало половин милион.
Бандар Абас не е исторически център и поради това любителите на исторически обекти и забележителности може да останат разочаровани. За сметка на това обаче той е известен със своята кухня и великолепни ресторанти, както и с рибните си пазари.
Сграда
И от рибните пазари на Бандар Абас пътуването продължава към един уникален обект, който се намира в град Бам, провинция Керман. Забележителността тук е Цитаделата на Бам, която е най-голямата кирпичена сграда в света с площ от 180 хил. кв. м. Всъщност това е част от една укрепена крепост, която в Средновековието се е намирала по пътя на коприната. Цитаделата е представлявала един наистина монументален комплекс, състоящ се от две части. Едната е включвала военен форт, казармите на войниците, охраняващи обекта. Във втората част са се намирали над 400 жилищни и обществени гради, както и главният вход на замъка, а също и места за отдих и спорт и училища. Интересно е също, че цитаделата в град Бам е едно от местата, където са открити най-ранни данни за наличие на напоителни канали, снабдяващи места от пустинята с питейна вода. През декември 2003 г. силно земетресение разрушава голяма част от цитаделата, която до днес все още не е възстановена въпреки уверенията на управляващите, че ще сторят това.
В околността на Бандар Абас има и други интересни туристически обекти, сред които са Кале д Охтар (Крепостта на девицата) и мавзолеите Емамзаде Зайед и Емамзде Асири.
В същия регион на областта Керман се намира и градчето Махан, известно с намиращата се в него гробница на велики суфийски водач шах Ниматулах Уули, основател на ордена на дервишите. Гробницата е построена през 13-14 век на мястото, където завършва живота си този достоен ислямски философ, теолог и поет. В Махан се намира и още един обект, който се радва на туристически интерес, и това е Градината Шазде (Градината на принца).
Тя се простира върху площ от 5,5 хектара и е част от обектите на ЮНЕСКО.
Ад
След красивата градина на туристите им предстои да се потопят в самия ад. Или поне така ще им се стори посещението на пустинята Даще Лут. Тя е низина в Югоизточен Иран и е призната за едно от най-горещите места на Земята. Известна е с високите си до 200 метра дюни и уникалните си кални образувания „кали гути“, създадени и оформени от силните ветрове. Дължината на пустинята от север на юг е 550 км. а ширината й от изток на запад е между 100 и 200 км. Температурите тук достигат през лятото до над 65 градуса.
След напускането на пустинята за аклиматизация за туристите е предвидено посещение на полупустинната област Мейманд. Тя е заселена от номадско население, занимаващо се с животновъдство още от предислямския езически период. В по-голямата част от годината пастирите живеят в юрти и палатки, а през зимата живеят в скални пещерни жилища. Според археолозите част от днешните скални жилища, в които живеят номадите, са още отпреди 7-8 хиляди години. Смята се, че първите заселници тук са още от времето, когато местните жители са се кланяли на бога слънце Митра и не са имали нищо общо с исляма.
Пътешествието на Шехерезада продължава с посещението в град Язд, разположен в самия географски център на Иран. Това е един от най-древните градове на света, който днес е с население от около половин милион души. Известен е с глинените си къщи, големия брой вятърни кули и зароастрийските паметници. Днес Язд е известен с изработката на златни изделия. Някогашният езически център се развива много успешно в областта на тежката промишленост, металургията, минната, нефтената и газовата промишленост. Наред с това обаче градът се отваря и към съвременните технологии и заема водещо място в сферата на технологичните паркове. В същото време обаче Язд е и сред градовете с най-мръсен въздух в света.
Замък
Следващата ни стъпка в Иран е посещение на град Мейбод. В периода на управление на династията на мозафаридите градът е столица на страната. Една от забележителностите е замъкът Нарин, построен преди 4-5 хиляди години. Замъкът е изграден изцяло от кирпич и се издига на височина от 40 метра. Проучването му обаче е силно затруднено заради това, че голяма част от него днес е разрушена от силно земетресение.
Следващото населено място за посещение е Пасаргад в Западен Иран. Забележителността тук е гробницата на цар Кир Велики и на неговия син Камбис, която предвид многото векове е доста силно увредена. Археологическият обект тук обхваща около 1,6 кв. км.
В края на нашето пътешествие стигаме и до следващия древен град. Персеполис (град на персите), намиращ се в югоизточната част на Иран, на 900 км от столицата Техеран. Това също е един от старите градове, възникнал около 6-5 век преди новата ера и утвърдил се като столица на Персийската империя. След завладяването от Александър Македонски на Персия градът е разрушен при опустошителен пожар. Известно време след това градът все още е столица на новообразуваната провинция Персия, но след това той е изоставен, а центърът е преместен в съседния град Истахр.
Основната забележителност на. Персеполис е дворецът на Дарий Велики от 6-5 век преди новата ера. В центъра е тронната зала, която е издигната така, че в нея да могат да влизат и колесници. А залата за посещения е с капацитет за 10 000 души. Тя е носена от 72 колони, високи по 20 метра всяка.
Пътешествие
Пътешествието в Ислямска република Иран завършва в югозападната част на страната с посещение в Шираз, един от най-старите градове на древна Персия, който се намира днес в провинция Фарс. Шираз очевидно е романтичната столица на Иран, тъй като още от 13-и век е известен още като града на поетите, виното и розите, въпреки че днес виното е забранено за употреба в страната. Смята се, че Шираз е на повече от 40 века, тъй като за пръв път името му се споменава в клиновидни надписи от 2000 г. преди новата ера. Той е столица на Персийската империя в периода от 1750 до 1781 г. по време на управлението на династията Занд.
Шираз е известен главно със своите красиви градини с рози, жасмини и портокали. Една от най-красивите от тях е градината Ерам, чието име в превод от фарси означава “рай“.
Градината има близо 1000-годишна история. Създадена е през 1038 г., когато страната се управлява от династията на селджуките. В продължение на 10 века градината сменя няколко пъти своите собственици, докато през 1963 г. е предадена за стопанисване на Ширазкия университет. Сега тя се използва като ботаническа градина и за изследвания от учените от университета. В единия край на градината се намира къщата Кавам, която се издига на три етажа. На първия етаж има малко езеро, на втория голяма веранда, украсена с каменни колони. Външната страна на фасадата е украсена с каменни плочи, високи по 2 м. Върху тях са изписани стихове от някои от най-добрите персийски поети.
Един от въпросите, които със сигурност интересуват всички, които искат да посетят, е за начина на живот там. След многото страшни неща, изписани за ислямизма там, мнозина се страхуват да не изложат живота си на опасност в тази страна. Такава опасност определено няма. Освен ако, разбира се, някой чужденец не реши демонстративно да поругава вярата и религиозните традиции на публично място. А иначе стандартът на живот в Иран е доста по-добър от този в България. Храната там е много евтина, бензинът също. Комуналните разходи на семейството са в размер на няколко долара. Това, с което чужденците трябва да се съобразяват, се отнася до облеклото. Късите шорти и потниците, колкото и маркови да са, не са никак подходящи за разходка по улицата. Особено важно е спазването на строг дрескод при жените. Е, на чуждите туристки няма да им се наложи да се разхождат с абая чадор или друго покривало. Но и късите поли и блузки с деколтета не са разрешени. Най-доброто облекло е това, което не бие на очи. Дрехи с тъмни или пастелни цветове, които трябва да не са прилепнали по тялото и да не подчертават, а да скриват формите на тялото.
Блузите и ризите трябва да покриват ръцете до китките, а полата или панталонът да крият краката до глезените. И макар и да не е задължително за чужденки, все пак за да бъдат изключени възможни неприятности с нравствената полиция, не е лошо при излизане извън хотела туристките да покриват главата си с шал, без да е необходимо да скриват лицето и очите си. Храната в Иран, както и може да се очаква, е традиционно арабска с много месо, но без свинско. Сред традиционните ястия, които задължително трябва да бъдат опитани, са фесенджун, тадиг и кебап. Много важно е да се знае, че интернетът в Иран е ограничен, а международните банкови карти не се признават в местните банки. Затова е необходимо да има достатъчно валута в брой, а за достъп до интернет или за разговори да се използва местна сим карта. В Иран не се гледа с добро око също и на безразборното снимане навън на публични места. а ако някой местен реши, че го снимате, макар и да е влязъл в кадър само като фон на някоя забележителност, това може да доведе до сериозни проблеми и дори до арест и даване на обяснения в полицията. Не е желателно и снимането в джамии и други култови и религиозни сгради. Няма изрична забрана, но се смята за неуважение.
Въпреки тези няколко дребни ограничения, които туристът трябва да има предвид, докато е в Иран, като цяло престоят в тази страна ще остави незабравими впечатления дори и у най-претенциозните туристи. Когато бъде спечелено доверието им и се убедят, че гостите са добронамерени към тях и уважават техните традиции и религиозни норми, местните жители отварят душите и сърцата си и показват прословутото арабско гостоприемство, описвано още от средновековните европейски пътешественици, минали по тези земи и останали очаровани както от хилядолетната богата духовна и материална култура, така и от отношението на местните жители към тях.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
