П рез втората половина на 80-те години на ХХ век в Източна Европа започва един процес, който историците от различните държави и школи наричат по различен начин. Безспорно е обаче, че този процес довежда до срутването на комунистическия блок, част от който по това време е и България.
В различните страни смяната на стария тоталитарен соцрежим се извършва по различен начин. В Румъния се стига и до крайности, като диктаторът Чаушеску и съпругата му са убити. За щастие у нас подмяната на стария режим се извършва по един мирен и безкръвен начин. Събитията от онези години дават основание днес на мнозина да смятат, че всъщност у нас не е имало никакъв преврат, а просто смяната на властта е била организирана, подготвена и извършена от Държавна сигурност, която по този начин вече 35 години продължава да държи лостовете на властта и да управлява реално в България.
Подготовката за смяната на българския държавен глава Тодор Живков у нас започва няколко години преди грандиозните събития. След идването на Михаил Горбачов начело на СССР между него и колегата му Живков се провеждат няколко срещи. По време на тях става пределно ясно, че двамата очевидно няма да могат да мелят брашно. Горби идва изпълнен с енергията и с идеята да промени радикално из основи системата и да я преустрои по западен образец. За Тодор Живков това е погрешно. Той изхожда от любимата си сентенция „да се снишаваме, докато отмине бурята“. На всичкото отгоре като по-възрастен и с доста повече управленски опит Бай Тошо се опитва да поучава съветския си колега. Това се оказва фаталната грешка, тъй като Горби не понася някой да му дава съвети и акъл, тъй като той се изявява като месията. Затова още около средата на 80-те години Горбачов решава да изрита от властта българския държавен ръководител.
Тактика
Ако това се беше случило 20-30 години по-рано, сигурно в България директно щеше да влезе Червената армия. В средата на 80-те години обаче това очевидно не може да се случи и затова Горби трябва да търси други начини, за да изпълни целта. И какъв по-добър начин от това да използва за целта останалите другари от ЦК на БКП. През годините на управлението на Тодор Живков той се е обградил с верни другари, част от които са бивши партизани от отряда „Чавдар“. И именно към тях решава да се насочи Горбачов. Те ще са тези, които ще извадят кестените от огъня с голи ръце, а той ще наблюдава отстрани и ще заема ролята на сивия кардинал и краен победител. Това е и една от централните тези на Николо Макиавели, към съчиненията на когото Горбачов се допитва често по различни въпроси, свързани с управлението и властта.
Сондажи
Централната дата, на която всъщност става смяната на властта в България, е 10 ноември 1989 г. Подготовката за датата обаче започва доста по-отрано, когато Горбачов започва да сондира мнение сред избраните за негови маши, които да извършат безкръвния преврат в България. А те са Петър Младенов и Андрей Луканов. На Младенов Горби се е спрял за наследник на Живков като държавен глава на България. Задачата на Младенов и Луканов е да привлекат на своя страна ветераните от ЦК – ген. Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов и Димитър Станишев, бивши партизани и бойни другари на Тодор Живков от бригадата „Чавдар“. На тях той има най-голямо доверие. Някои от верните на Живков хора като вътрешният министър Димитър Стоянов и Милко Балев до края са държани на разстояние и в неведение за подготвяното съзаклятие за смяната на Първия. Постепенно бившите „чавдарци“ са убедени от необходимостта от смяната на Живков. Те искат да се опитат да го убедят сам да подаде оставка. На 8 ноември Живков води разговор с тях и привидно дава съгласието си да се оттегли. Като иска обаче това да стане на следващия пленум, който трябва да се проведе през следващата 1990 г. Съветският посланик Виктор Шарапов обаче е непреклонен, Живков трябва да сдаде властта, доброволно или със сила.
Дела и документи
На 9 ноември в Политбюро започва дебат за оставката и съдбата на Първия. Водят се телефонни разговори директно с Кремъл. Самият Живков също отново поставя въпроса за оставката си, която обаче продължава да настоява да подаде не на следващия ден, а след няколко месеца. Така отминава този ден и идва решаващият 10 ноември, на който трябва да се проведе пленум на ЦК на БКП в резиденция „Бояна“. В началото на пленума Живков произнася едночасова реч, като чете от листи или бележки. Мисълта му е бърза и ясна. Защо уточнявам това, ще стане ясно след малко. На обяд е обявена почивка, по време на която Живков отива да дремне малко и да се ободри с кафе. А след обяд се открива закритото заседание, на което е обявена оставката на Тодор Живков. Самият той казва, че иска да се обърне към другарите си със слово, но не му дават думата. Това е нещо безпрецедентно. В продължение на повече от 4-5 часа върви дискусия за това да се приеме ли оставката на Първия. Малко преди 18,00 ч. това най-после се случва. Самият Тодор Живков очевидно е в шок. До този момент той няколко пъти е обявявал, че смята да си подаде оставката и да се отдаде на достойни старини, но винаги го е казвал повече като шега или като опит за провокация да види реакцията на другарите си. Сега обаче шега няма, той е свален. При това и от двата поста – начело на държавата и на партията. На негово място на държавен секретар и генерален секретар на ЦК е избран Петър Младенов.
Неадекватен
Според лица, участвали в пленума, след обяд Живков бил коренно преобразен и поведението му нямало нищо общо с това от преди обяд. Той изглеждал като дрогиран и неадекватен. Това се вижда ясно и от единствената снимка, на която той седи на Президиума видимо в много лошо физическо и психическо състояние. Някои твърдят, че преди началото на следобедното заседание Тато е получил хапче от следващата го неотлъчно медицинска сестра Ани Младенова. Дали е вярно това и ако да, какво е било въпросното хапче, никога няма да стане ясно. Самата медсестра Ани никога не говори за това. След пленума Тодор Живков е изпратен видимо с почести, доживотна пенсия, като запазва и вилата си в Бояна и автомобил с личен шофьор. Защото, оказва се, освен родната си къща в Правец Тато няма никакво друго имущество на свое име, където да живее. Петър Младенов обещава на Живков, че поема ангажимент да се грижи за децата на Людмила Живкова. Обещанията обаче се оказват празни думи.
Още на следващия месец, декември 1989 г., бившият Първи е изолиран, като достъп до него има само синът му Владко и внучката Жени.
Дела и документи
На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е арестуван и срещу него започва разследване за злоупотреба с власт. Срещу него се водят дела по 5 различни обвинения. През 1992 г. е осъден на 7 години затвор, но 4 години по-късно е оправдан като държавен глава. През 1997 г. заради влошеното му здравословно състояние домашният му арест е заменен с подписка. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в Правителствена болница. Година преди смъртта си той споделя, че отстраняването му от властта е било прибързано и пагубно за бъдещето на България. „Трябваше да стоя още една година. Моята оставка беше прибързана и необоснована. Не си давах сметка тогава, че властта поемаха хора, които щяха да следват Горбачов чак до деветия кръг на ада“. Какво се случи и каква беше съдбата на България след този вътрешен преврат, организиран с активната съветска намеса, всеки съвременник на онези години знае прекрасно.
Съветски журналист сваля Бай Тошо от власт
Основна роля в свалянето на Тодор Живков играе тогавашният съветски посланик в НРБ Виктор Василиевич Шарапов. Той съвсем не е случайна личност в съветската история. Преди да се отдаде на дипломацията и политиката, той работи като журналист във вестник „Красная звезда“, а след това е кореспондент на вестник „Правда“ в Китай. По това време се сближава с председателя на КГБ Юрий Андропов. Затова и не е изненада, когато през май 1982 г. с избирането на Юрий Владимирович за държавен глава Шарапов на свой ред пък е избран за негов помощник. На тази длъжност той остава и при следващите държавни глави – Константин Черненко и Михаил Горбачов. Затова и назначаването му за посланик в НРБ през февруари 1988 г. от Горби означава, че новият съветски ръководител замисля нещо сериозно за българската държава. Хората от онова време си спомнят, че Шарапов е бил едновременно благ, но и много упорит и неотстъпчив.
Виктор Шарапов
Когато искал нещо, не оставял на мира човек, докато не го получел. В случая със свалянето на Живков от власт Шарапов играе основната роля в организирането и провеждането на безкръвния преврат. Той е този, който успява да уговори първо главните превратаджии Младенов и Луканов, а след това и бившите партизани „чавдарци“ Джуров, Йотов и Станишев. Преди пленума посланикът се среща няколко пъти с Живков и лично го уговаря доброволно да си подаде оставката. А в деня на пленума, 10 ноември, посланик Шарапов е неотлъчно до Тато. Предполага се, че посланикът е успял да привлече на своя страна и ръководителите на българските служби и те са били в готовност да се намесят, ако планът по провеждането на преврата тръгне да се проваля. След успешната смяна на властта и изритването на Тодор Живков от нея мисията на Виктор Шарапов приключва успешно. Въпреки това той остава извънреден посланик в България до април 1992 г., когато е сменен и е пенсиониран. От 1992 г. до смъртта си през 2019 г. е председател на Руската организация „Съюз на приятелите на България“. Човекът, който свали Тодор Живков от власт, умира на 5 ноември 2019 г. на 88-годишна възраст.
В турски конак: Тайна организация го държи замразен
Преди няколко години Тодор Живков неочаквано се превърна в герой на художествено произведение. Книгата е със заглавие „Авариен изход за Тодор Живков“, а неин автор е търновският журналист и лидер на местните социалисти Михаил Михалев. Докато творил романа си, Мишо установил, че досега няма нито един художествен роман не само за Тодор Живков, но и за останалите бивши европейски комунистически лидери като Густав Хусак, Ерих Хонекер, Войчех Ярузелски, Янош Кадар и дори за убития румънски лидер Николае Чаушеску и съпругата му Елена. Но пък споделяйки идеята за бъдещата си книга за Бай Тошо, авторът намерил положителни отзиви сред голяма част от българите. „В България има много силна носталгия по соцминалото. Тодор Живков се превърна в универсално историческо мерило. И аз просто реших да сбъдна желанието на много хора, като съживя Тодор Живков, макар и като герой в художествен роман“, споделя авторът Михалев.
Без да разкрива тайните на сюжета, Мишо доверява само, че в романа му се оказва, че през 1998 г. Тато не е умрял, а е бил замразен и прекарва в хибернация на тайно място в сградата на бившия турски конак. Бившият Първи е замразен от тайната организация „Авариен изход“, като целта й е той да бъде размразен и отново да спаси България. Романът му не е голям, около 170 страници, но в него има много сюжетни линии, които ще държат в напрежение читателите от първата до последната страница. След завършването на книгата авторът се опитал да я продава чрез големите книжарски вериги. Оттам обаче му отказали, защото според тях нямало интерес към личността на Тодор Живков. „Описвам всички грозни и уродливи моменти от българския преход“, споделя писателят журналист Михаил Михалев.
Иван Георгиев
