0

Р ано сутринта на 15 април 1912 г. се случва немислимото - Титаник, най-големият и най-луксозен лайнер, който някога е плавал по Седемте морета, се озовава на дъното на Северния Атлантически океан. Твърди се, че британският лайнер е непотопяем, а един от служителите дори се хвали при пускането му на вода, че "дори самият Бог не може да потопи този кораб". В крайна сметка айсбергът нанася фаталния удар на "Кралицата на океана" по време на първото му плаване. От 2224 души на борда загиват над 1500.

На 4 юни 1940 г. немислимото се случва отново - 338 000 войници на Б.Е.Ф. и Съюзниците са успешно спасени от плажовете на Дюнкерк по време на операция "Динамо". Трагедията се превръща в триумф, а министър-председателят Уинстън Чърчил определя евакуацията като "чудо".

Да бъдеш пряк свидетел на един от тези определящи моменти на XX век е достатъчно важно, а да бъдеш свидетел и на двата - немислимо, но немислимото се е случило по време на изпълнения със събития и често невероятен живот на Чарлз Хърбърт Лайтълър.

Роден в Ланкашир през 1874 г., Лайтълър вече е преживял събития през целия си живот, когато през 1912 г. заема длъжността втори офицер на борда на "Титаник". Тъй като не иска да завърши работа във фабрика, на 13-годишна възраст Лайтолър започва четиригодишно обучение по мореплаване. Малко по-късно той се оказва блокиран в Рио де Жанейро, докато корабът, на който се намира, е в ремонт след повреда по време на буря в южната част на Атлантическия океан. По това време Рио е в разгара на две опасни събития - революция и епидемия от едра шарка.

След като корабът на Лайтлолър напуска Рио де Жанейро, ремонтираният вече плавателен съд попада на плитчина и претърпява корабокрушение на малък необитаем остров в Индийския океан, наречен Ол Сейнт Пол. След като в продължение на осем дни се грижат сами за себе си, Лайтълър и останалата част от екипажа в крайна сметка са спасени по чиста случайност, след като малка ветроходна лодка минава близо до острова.

При следващото си пътуване Лайтълър плава до Калкута, бивша Калкута, Индия, където оцелява след циклон, пожар в морето и успява да запази всичките си пръсти, след като няколко от тях попадат в устата на уловена акула. След това започва кариера на параход и след тригодишна служба на западноафриканския бряг едва не умира от тежка малария. В книгата си "Титаник и други кораби" Лайтълър разказва за случилото се така: "...температурата се покачи до 106,2°F (41 градуса по Целзий). По крайбрежието 105°F обикновено са фатални, а в този ден един от екипажа изгуби съзнание при 105°F".

След като оцелява след смъртоносната болест, той решава да остави Африка и морето зад гърба си и тръгва по изцяло нов път на кариера като златотърсач. През 1898 г. заминава за Юкон в Канада, за да търси злато по време на златната треска в Клондайк. Златото обаче остава недостижимо и вместо това той става каубой в Албърта, Канада. Малко по-късно той пожелава да се върне в Англия и затова си проправя път обратно като гледач на добитък на борда на кораб за добитък.

Година след като е тръгнал да търси злато, Лайтълър се е върнал в Англия без нито една стотинка. Той не съжалява за решението си да търси злато, като пише в книгата си:

"Никога не съм съжалявал за решението, което ме отведе в канадския северозапад, нито за едно преживяване, с което бяха изпълнени дните. Със сигурност не спечелих състояние; всъщност не само не спечелих нищо, но и загубих всичко, което имах. Но си прекарах страхотно".

През 1900 г. започва кариерата си в "Уайт Стар Лайнър" - корабната компания, която управлява и притежава "Титаник". Дванайсет години по-късно Лайтълър става втори офицер на злополучния лайнер. През нощта на 14 април 1912 г. Лайтълър се връща в каютата си, след като предава вахтата на мостика на първия офицер Мърдок. Малко преди полунощ той усеща слаба вибрация и разбира, че корабът се е ударил в нещо. Около десет минути по-късно му съобщават, че "водата е стигнала до палуба F в пощенското помещение". Той се впуска в действие.

Скоро Лайтълър се оказал отговорен за спускането на спасителните лодки от левия борд на кораба. При стриктно тълкуване на заповедта на капитан Смит за евакуация на жени и деца, Лайтълър разрешава само на един човек да се качи в спасителната лодка на левия борд по време на цялата евакуация. Това е подполковник Артър Пюхен, на когото е разрешено да се качи в спасителната лодка, за да я командва в отсъствието на свободни членове на екипажа на "Титаник". Това стриктно изпълнение на заповедите означава, че някои от спуснатите от Лайтхолър спасителни лодки не са били запълнени докрай.

В един от случаите, когато открил, че няколко мъже са заели спасителна лодка, той скочил на борда ѝ и ги заплашил с револвера, който носел. Въпреки че това е било блъф, тъй като пистолетът не е бил зареден, мъжете напускат спасителната лодка и в този случай Лайтълър успява да я напълни с жени и деца.

След като и последната спасителна лодка била спусната на вода, Лайтълър се погрижил да вкара във водата две сгъваеми лодки с платнища. След като старши помощникът му предложи да отиде с една от тези лодки, Лайтълър се обърна към него и каза: "Не е много вероятно".

Докато спускали първия сгъваем кораб, двама мъже скочили в него от долните палуби. В книгата си Лайтълър пише:

"Доколкото ми е известно, това е единственият случай на измъкване на хора в лодки от левия борд. Не ги обвинявам, лодката не беше пълна, по простата причина, че не можахме да намерим достатъчно жени, а и нямаше време да чакаме - тогава водата действително се плискаше около краката им на палуба "А", така че те скочиха за нея и се измъкнаха. Успех им пожелавам".

След това Лайтълър се втурва към десния борд, за да помогне, но открива, че всички лодки са спуснати на вода. В този момент "Титаник" се потапя малко напред и той разбира, че не може да направи нищо повече, гмурка се в океана и се опитва да изплува от потъващия кораб. Силата на засмукване, създадена от потъващия кораб, означава, че скоро се оказва повлечен под водата и притиснат към решетката на вентилационната шахта. По собствените му думи това е последвалото.

"Налягането на водата просто ме залепи там, докато корабът бавно потъваше под повърхността. Въпреки че се борех и ритах с всички сили, беше невъзможно да се измъкна, защото колкото и бързо да се оттласквах, бях неудържимо повлечен обратно. Потъвах и само още няколко минути щяха да ме провалят, когато изведнъж в шахтата се появи страхотен порив на горещ въздух, който ме откъсна от въздушната шахта и ме издигна на повърхността", казва Лайтълър.

Този взрив беше причинен от експлозия на котела дълбоко в кораба и когато Лайтълър изплува на повърхността, се озова до една от сглобяемите лодки, които току-що беше пуснал на вода, макар че тя вече не беше в правилната посока. Той се хваща за едно въже, което виси от лодката, и точно в този момент една от огромните фунии на "Титаник" се освобождава и се разбива във водата само на няколко сантиметра от позицията на Лайтълър. Вълната, предизвикана от фунията, изтласква сгъваемата лодка на около 50 метра от потъващия лайнер. Лайтълър се покатерил на върха на сгъваемата лодка и наблюдавал как "Корабът на мечтите" потъва в дълбините под него.

Тридесет души стояха на върха на обърнатия сгъваем кораб до разсъмване. Лайтълър постоянно инструктираше всички да преместят тежестта си, за да не бъде потопен корабът. Ако не бяха неговите инструкции, вероятно всички, които се намираха на върха на кораба, щяха да загинат през онази нощ. В крайна сметка всички с изключение на трима в крайна сметка се прехвърлят в други спасителни лодки. Тази, в която се намирал Лайтълър, била опасно претоварена и била на няколко минути от потъване, преди хората на борда да бъдат качени на "Карпатия" - пътнически параход, който се отзовал на сигналите за бедствие на "Титаник".

Сред 705-те оцелели, спасени от океана, Лайтълър е най-старшият офицер и играе ключова роля в последвалите американски и британски разследвания. Много от неговите предложения за избягване на подобни катастрофи в бъдеще по-късно се превръщат в обичайна практика.

За мнозина тази катастрофа е била достатъчна, за да се уверят, че ще останат стъпили на твърда земя до края на живота си. Не и за Лайтълър, който се завръща в океана в рамките на една година и скоро се оказва лейтенант от Кралския флот, когато Великобритания влиза в Първата световна война. Следващите няколко години са всичко друго, но не и спокойни.

През 1914 г. корабът, на който е служил, R.M.S. Oceanic засяда на плитчина и потъва, а Лайтълър отново се оказва в ролята на ръководител на спускането на спасителните лодки. През 1915 г. той се озовава на водосамолетоносач и изпълнява разузнавателни мисии, опитвайки се да открие вражески флот. По-късно същата година най-накрая получава свое собствено командване, като поема командването на торпедния катер HMTB 117. През 1916 г. 117 атакува германски цепелин и за действията си Лайтълър е награден с Кръст за отлична служба и е назначен за командир на H.M.S. Falcon, торпеден катер разрушител.

Две години по-късно "Фалкон" е потопен след случаен сблъсък с траулер в гъста мъгла, като по време на сблъсъка Лайтхолър не е на служба. След това му е поверено командването на разрушителя H.M.S. Garry и през юни 1918 г. Lightoller и неговият екипаж успешно таранират и потопяват немски подводен катер край бреговете на Йоркшир. Получените повреди по носовете на Garry означават, че той трябва да се движи на заден ход в продължение на около 100 мили, докато може да акостира за ремонт. За действията си Лайтълър е повишен в чин лейтенант-командир.

По-късно командирът на германския подводен катер заявява в мемоарите си, че Лайтълър е заповядал на хората си да стрелят по невъоръжените оцелели от подводния катер, когато те изплуват на повърхността. В собствените си мемоари Лайтхолдър не споменава това събитие, а казва, че е оставил спасяването на своите хора и че 15 германци са извадени от останките. Без доказателства в подкрепа на обвинението, срещу Лайтолер никога не е повдигнато обвинение.

С края на войната приключва и работата на Лайтълър в "Уайт Стар Лайнър", след като те не го приемат за командир на собствен кораб, а компанията иска да забрави "Титаник" и всички, свързани с него. Вместо това Лайтълър и съпругата му откриват къща за гости и се оттеглят в полупенсиониране. През 1929 г. те купуват и правят частна моторна яхта с дължина 58 фута. Наричат я "Съндаунер" и благодарение на тази яхта Лайтълър се оказва участник в друго историческо морско събитие.

На 31 май 1940 г. 66-годишният Лайтълър получава обаждане от Адмиралтейството с молба да отплава със "Съндауър" към Рамсгейт, за да може екипажът на ВМС да го използва като един от "малките кораби на Дюнкерк" и да отплава за Франция, за да спаси блокираните Б.Е.Ф. и съюзническите сили. Лайтълър се съгласява, но при условие, че ще плава със сина си Роджър.

На 1 юни Лайтълър, синът му Роджър и още един млад моряк се отправят към плажовете на Дюнкерк. Дванадесет часа по-късно "Съндауър", който никога преди това не е превозвал повече от 21 души, се връща в Рамсгейт, пълен със 130 души, натъпкани в него. Моторната яхта беше взела хора от разрушителя H.M.S. Worcester, както и от други по-малки заседнали лодки. По пътя те са били обстрелвани от изтребители на Луфтвафе, като Лайтълър е трябвало да използва маневри за избягване на удари безброй пъти. В този ден на борда на "Съндауър" не е загинал нито един човек, а действията на Лайтълър стават вдъхновение за героя на Марк Райлънс в епичния филм на Кристофър Нолан от 2017 г. за Втората световна война "Дюнкерк".

След края на войната Лайтълър управлява малка лодкостоянка в Лондон, като строи лодки за речната полиция. На 8 декември 1952 г., на 78-годишна възраст, Лайтълър умира от хронично сърдечно заболяване, докато Лондон се бори с Големия смог от 1952 г. Изглежда, че значимите исторически събития постоянно се преплитат с наситения със събития живот на Чарлз Хърбърт Лайтолър.

(Във видеото може да научите повече за: Шокиращи факти за Титаник!)

*Източник: Vesti.bg

Титаник кораб потънал трагедия Чарлз Хърбърт Лайтълър