К акто „Телеграф“ вече писа, гръцкият консервативен вестник „Катимерини“ публикува студия на гръцкия историк и изследовател на Студената война Аргириос Тасулас, който прави разкритието, че българските тайни служби са се опитали да убият Константинос Караманлис. Прочутият гръцки политик е трябвало да бъде убит през 1968 година, далече преди да стане премиер. По това време той живее във френската столица в изгнание като противник на Хунтата на черните полковници, която е взела властта в южната ни съседка с преврат на 21 април 1968-а.
Студията му е част от по-голямо изследване, свързано с активните мероприятия на службите от Източния блок по времето на Студената война. Той разкрива опита на българските тайни служби да убият Караманлис с книга бомба, като търсят одобрението и съдействието на тогавашното съветско КГБ. Планът никога не е реализиран и слава Богу.
Удивление сред нас обаче предизвиква обстоятелството, защо чак сега излизат тези разкрития. На второ място защо е имало такава активност срещу Караманлис, който впоследствие е възприеман като приятел на България, дори от режима на Тодор Живков. Нещо повече, той е посрещнат изключително празнично в София през 1975 г. на летището лично от Станко Тодоров (виж снимката).
Авторът на разкритието цитира разсекретени български архиви на ДС, публикувани през последните години от Комисията по досиетата. Той, разбира се, подлага на критичен поглед всяко едно такова разкритие от гледна точка на времето си.
Планът за убийството на гръцкия политик присъства в документ от 12 март 1968 г. С гриф „Строго секретно за специални цели“ ДС предлага на КГБ операции с „активни мерки“, насочени към дестабилизиране на политическата ситуация в Гърция, както и на отношенията между Гърция и Турция, Гърция и САЩ, Турция и САЩ. Известно е и че българските тайни служби са били изключително активни по направленията Гърция и Турция.
Това е моментът, когато Юрий В. Андропов поема КГБ. Гърция вече е в центъра на интереса на Москва след преврата от 21 април и идването на хунтата. Гръцката комунистическа партия е обявена извън закона и голяма част от активистите и са арестувани.
През юли 1967 г. Централният комитет на КПСС възлага на КГБ да възстанови контактите с гръцките комунисти и да им осигури политическа и материална подкрепа.
Авторът цитира и публикуването на архива на Митрохин (на бившия главен архивист на КГБ, който забегна във Великобритания), където се намират доказателства, че КГБ дори е обмисляло саботажни и разузнавателни групи на гръцка земя.
В тази светлина предложенията на българската ДС придобиват особен интерес. ДС предлага операции срещу символични цели в Гърция и Турция, които биха могли да бъдат приписани на другата страна и да изострят двустранните отношения. Освен атентата срещу Караманлис е разработен план за бомба в турското консулство в Солун, което се помещава в къщата музей на Кемал Ататюрк, палеж на историческата централна порта на Вселенската патриаршия в Истанбул.
Изборът на книгата и страната на изпращане не бил случаен. Според документа това би намалило подозренията и би увеличило шансовете колетът да бъде отворен без проверка. Както изрично се отбелязва в документа: „Бившият министър-председател на Гърция живее в Париж. Там той участва в политически дейности, които са нежелани за военната хунта, управляваща Гърция. Опит за покушение срещу Караманлис би засилил противоречията между двете най-реакционни политически групи в Гърция. Това би могло да се направи, като се изпрати на Караманлис по пощата колет, съдържащ книга от Англия (...). Фактът, че колетът би дошъл от Англия и би съдържал книга, би намалил възможността за подозрение (...). Възможно е (също) колетът да бъде отворен от секретаря и роднина на Караманлис“, цитира архивите Тасулас.
Караманлис е представлявал ключов политически актив. Възможността за завръщането му като лидер на обединена, прозападна опозиция го превръща в заплаха за ДС, разсъждава авторът.
Но моментът е особено нажежен. СССР готви нахлуването в Чехословакия и потушаването на Пражката пролет. България пък е домакин на международния младежки събор. Може би и това е причината планът да бъде изоставен, гадае историкът Тасулас. Така или иначе той не се случва.
„Телеграф“ се свърза последователно с двама души, за да коментират тези събития. Както вече писахме, ние разговаряхме с бившия шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС Димитър Иванов. Според него тази история е невярна и абсолютна глупост, както и че една част от архивните документи са пълни с истории, които не са се случили никога.
Разговаряхме и с бившия член на Комисията по досиетата Екатерина Бончева. Тя потвърди, че документите, публикувани от „Катимерини“, са автентични и не само това, но те са включени в сборника „Държавна сигурност - активни и остри мероприятия 1944-1981“. С този термин се бележат именно убийствата на значими личности.
Авторът Аргириос Тасулас е руски възпитаник
Аргириос Тасулас е историк на Студената война и руската външна политика. Неговите изследвания проучват стратегията, тактическите подходи и дейностите на СССР в Източното Средиземноморие. Той получава магистърска степен по съвременна гръцка и европейска история от Университета в Янина (2017 г.) и докторска степен по история от Руския университет за дружба на народите в Москва (2021 г.) като стипендиант на руското правителство. Неговата дисертация „Кипърският въпрос във външната политика на СССР, 1953-1974 г.“ (на руски език), използваща наскоро разсекретени съветски и гръцки архивни материали, разглежда основните характеристики на външната политика на СССР по отношение на кипърския въпрос през Студената война. Неговите изследвания са публикувани на английски, гръцки и руски език в рецензирани списания, като „Вопросы истории“ (2020 г.) и „Византийски и новогръцки изследвания“ (2021 г.).
Личността Караманлис
Константинос Караманлис (8 март 1907 г. – 23 април 1998 г.) е четирикратен министър-председател на Гърция и двукратен президент на Третата гръцка република, като заема първия пост от 1955 до 1963 г. и от 1974 до 1980 г. със седем десетилетия политическа кариера.
Роден близо до Серес, той практикува право до избирането си в гръцкия парламент през 1936 г. като член на консервативната Народна партия. Министър на труда през 1947 г., а през 1955 г. е назначен за министър-председател от крал Павел II Гръцки. По време на първия си мандат той прилага програма за бърза индустриализация и избирателните права на жените.
През 1963 г. Караманлис прекарва 11 г. в изгнание в Париж. След падането на хунтата през 1974 г. се връща и става временен премиер. Новата му партия „Нова демокрация“ печели убедителна победа на изборите през ноември 1974 г., последвани от плебисцит, който премахва монархията.
През 1981 г. той ръководи официалното влизане на Гърция в Европейската икономическа общност. Той подава оставка от президентския пост през 1985 г., но е избран отново през 1990 г. и остава на поста до оттеглянето си от активна политика през 1995 г. Караманлис умира през 1998 г. на 91-годишна възраст.
