Д ревна комета преди повече от 13 000 години е довела до миниледников период по нашите земи и това се е оказало възлово за създаването на цивилизацията, сочат съвременни открития на астрономи и археолози.
Откритите резби в един от най-най-старите известени храмове в света, Гьобекли тeпe в Южна Турция, сочат, че преди повече от 130 века на Земята е паднала комета.
Смята се, че Гьобекли тепе е построен около 10-11 хиляди години преди Христа, което прави храма с около 7-8 хиляди години по-стар от Стоунхендж във Великобритания.
Симулации
Благодарение на компютърни симулации на Слънчевата система около това време учените, които са разчели някои от резбите, предполагат, че там е описано въздействието на кометата, настъпило около 10 950 г. пр. Хр.
Този период е известен като една от въпросните миниледникови епохи, която обаче завинаги е променила цивилизацията, а може би е помогнала и за нейното създаване в познатия ни вид.
Тази ледникова епоха е настъпила както по нашите земи, така и в някои райони на Близкия изток, в това число и Мала Азия. Има теории, че точно на днешните ни територии се е развила древна цивилизация.
По това време траките вече са преобладаващото население по нашите земи.
Много от мегалитните символи са в Родопите и Странджа от тази епоха, но ги има пръснати и из цялата днешна територия на страната ни.
Тази миниледена епоха е оказала влияние преди всичко на Балканите и Мала Азия и е дала тласък на вярванията и цивилизацията, отсичат учените.
Британски учени казват, че още не е ясно дали ударът на кометата е довел до подобни последици като миниледниковия период или причината е друга.
Периодът е от изключителна важност за човечеството заради събитията, възникнали в резултат от по-студения климат – изчезването на вълнестия мамут, както и възникването на селското стопанство и първите неолитни цивилизации.
В последно време екип учени от Университета в Единбург във Великобритания намират допълнителни доказателства, в потвърждение на тезата, че кометата е причината за миниледниковата епоха, която е дала благотворен тласък за цивилизацията.
Стълб
Изследователят Мартин Суийтман казва пред британския вестник „Телеграф“: „Мисля, че това изследване буквално запечатва случая в полза на въздействието на кометата за предизвикването на миниледниковата епоха“.
Суийтман твърди, че Гьобекли тепе е бил нещо повече от храм, а именно древна обсерватория.
Той отбелязва: „Изглежда, че Гьобекли тепе е наред с другото обсерватория за наблюдение на нощното небе. Един от стълбовете му изглежда е послужил като паметник на това унищожително събитие – може би най-лошия ден в историята от края на ледената епоха“.
Стълбът, върху който се намират символите, е изключително стар – повече от 10 000 г. На него могат да се видят няколко вида животни, разположени на различни места по камъка.
Суийтман и неговият екип са първите, които откриват значението на символите, че представляват астрономическите съзвездия и сочат рояк от кометни фрагменти, които са ударили Земята.
Резбите сочат за действието на кометата върху цивилизацията – например една от рисунките е на човек без глава, който според учените символизира страданието на хората и многобройните човешки загуби в последствие.
Много пъти в човешката история древни източници са давали отговори за миналото на десетки цивилизации.
Според Суийтман „Много палеолитни пещерни картини и артефакти със сходни животински символи и други повтарящи се символи предполагат, че астрономията може да бъде много по-древна от очакваното“.
Падане
Пред „Телеграф“ Суийтмман добавя още: „Ако вземем предвид факта, че според астрономите тази комета вероятно е пристигнала във вътрешната слънчева система преди около 20 до 30 хиляди години, то тя би била много видима и доминираща характеристика на нощното небе, така че е трудно да си представим, че древните хора биха могли да пренебрегнат това предвид вероятните последици“.
Учените са достигнали до доказателства, че кометата е паднала около 10 950 пр. Хр., плюс–минус 250 години, благодарение на компютърни модели като моделите на звездите, описани подробно на стълба до определена дата.
Разчитайки резбите от Гьобекли тепе, учените са открили и сходство с леденото ядро, открито в Гренландия, което потвърждава периода на миниледниковата епоха на около 10 890 пр. Хр.
Трапец
Предполага се, че от същия период свързани със същото събитие са и прочутите трапецовидни ниши в Родопите. Там учените смятат, че са изпълнявани ритуали, посветени на Слънцето. Някои обявяват, че нишите са използвани за погребални камери. Но по-сериозни учени от ранга на проф.
Валерия Фол изразяват преди време мнение, че възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника.
Тя изказва мнение, че би било много трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. Фол твърди още, че отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките и други народи в Анадола и близките местности.
Тази обредност е била задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението и вярвано, че нещата ще се получат, когато слънцето огрявало нишата и по този начин дарява своята благодат.
Пирамидите вдигнати по същото време
Други изследователи отиват още по-далеч, обяснявайки ефектите от този малък ледников период.
Според някои проучвания великите пирамиди в Гиза, Древния Египет, начело с Хеопсовата, са изградени по времето, когато до тях е текла постоянно вода, например река Нил.
Изследвания сочат, че има данни Хеопсовата пирамида да е била обилно обливана с вода, най-вероятно от годишните покачвания на Нил. А това е ставало 10 и повече хиляди години преди новата ера.
Смята се, че по това време миниледниковата епоха на север край пирамидите е била благоприятна за развитието на тропически климат и джунгли.
И самите пирамиди са имали други предназначения (според някои - от храмове, та чак до своеобразни електроцентрали), вместо да бъдат гробници, както после са преправяни след появата на фараоните и египетското царство.
Тук само ще припомним, че на пророчицата Ванга също се приписват видения, според които пирамидите са правени по това време.
Изследователи пък на възможни посещения от извънземни в древността твърдят, че някъде към 10-11 хилядолетие преди новата ера е имало извънземни, които са направили пирамидите и са ги използвали за енергийни централи.
Фантастика или не, но учените поне в едно са съгласни – че е миниледниковата епоха е повлияла на цивилизацията, а може би дори я е създала.
Дължим съществуването си на катаклизъм
Основната теория за развитието на бозайниците също е свързана с небесен катаклизъм.
Последни данни сочат, че преди 65 млн. години Земята е била ударена от комета, а не от метеорит и в следствие от това са загинали динозаврите и голяма част от съществуващия живот по това време.
Има, разбира се, и по-екстравагантни теории, че извънземните са предприели това избиване и са насочили кометата.
Въпрос на гледна точка, но така или иначе кометите са дали онзи тласък, който в последствие ще доведе до появата на човека. А дали извънземните имат някаква намеса, случайно или не, това вече е друг въпрос.
По-интересно е, че в района в близост до Гьобекли тепе започват да се откриват все по-древни артефакти, които отпращат зората на човешката цивилизация още по-назад във времето.
И не бихме се изненадали, ако някой ден се случи нещо подобно както в култовия фантастичен разказ на Айзък Айзимов (направен след това и в не по-малко култова книга от Робърт Силвърбърг) „Падането на нощта“, когато на една планета откриват, че са съществували далеч по-древни цивилизации, отколкото са си мислили, но точно тогава става голям катаклизъм.
Та и тук можем да очакваме нещо, да се надяваме то да не е свързано с катаклизъм, а само с наука.
Георги П. Димитров
