С лед смъртта на Елизабет II Муик и Санди осиротяха. Какво се случи с кралските коргита?
Миналия септември кралските любимци Муик и Санди бяха приети от Сара Фъргюсън и нейния бивш съпруг принц Андрю. На снимките, които тя публикува в Инстаграм, кучетата изглеждат спокойни и щастливи. Личи си, че получават отлични грижи и любов. Но според Сара Фъргюсън дори смъртта не може да спре покойната кралица Елизабет II да види любимците си. Те сякаш реагират на присъствието й.
Любовта на кралица Елизабет към породата е пословична.
В скорошно интервю за People херцогинята на Йорк сподели предимствата и недостатъците на притежаването на кралски домашни любимци и разказа за феноменалната им способност да виждат бившата си стопанка.
„Тези кучета се превърнаха в национално богатство, така че всеки път, когато тичат след някоя катерица, изпадам в паника. Те обаче носят много радост. И ми се струва, че когато лаят по нещо и няма катерици, тогава край тях минава призракът на кралицата“, сподели херцогинята. Тя също така добави, че Санди и Муик прекарват много време в нейната компания и според Сара я намират за много забавна.
Двете кучета се появиха след тежка дилема. На 15 април 2018 г. цяла страница от живота й беше затворена за Елизабет в замъка Уиндзор. В този ден почина 14-годишният Уилоу, който дълго време страдаше от рак. Елизабет лично се съгласи на евтаназията, за да сложи край на страданието на животното.
„Уилоу беше последната връзка на Елизабет с детството и родителите й“, каза вътрешен човек от Бъкингамския дворец пред британския Daily Mail. "Наистина се чувства като края на една ера", коментира още той. Тогава между другото Нейно Величество все още имаше корги на име Уиспър, което обаче Елизабет не „отгледа“ сама, а само приюти, след като собственикът му почина през 2016 г.
Сара Фъргюсън подозира, че духът на Елизабет II още витае край нейните коргита.
Детство
Малката принцеса Лилибет (Елизабет) още нямаше десет и като всяко дете искаше да има свой домашен любимец. Разбира се, херцогът и херцогинята на Йорк вече имаха кучета, но за младата Елизабет нямаше по-красива порода от пухкави и сладки корги, които, уви, родителите й не са имали. За първи път принцесата видя смешни кучета от тази порода в къщата на маркизите от Бат, където често ходеше цялото семейство. Весели, дружелюбни, с мека козина и усмивка на уста, кученцата на приятелите на херцозите на Йорк моментално очароваха момичето. Дотолкова, че оттогава не можеше да мисли за нищо друго, освен за собственото си куче.
Родителите на Лилибет, разбира се, веднага забелязаха искрящите и готови да заронят сълзи очи на дъщеря си, на които беше напълно невъзможно да устоят. Освен това Елизабет хвърли око на наистина мили и неагресивни кучета, които обичат децата. Решението беше взето: Алберт и Елизабет отидоха в детската стая. Така в семейството на херцозите на Йорк се появи Дуки.
Принц Алберт и Елизабет Боус-Лайон закупиха малко кученце пемброк уелско корги за дъщерите си от развъдчика Телма Грей. Дуки беше син на тогавашния шампион на шоуто Krimmich President и беше избран от херцозите на Йорк сред братята си само защото имаше някакъв намек за конска опашка. „Той трябва да прави нещо. Така поне ще разберем дали е щастлив или не “, иронично отбеляза майката на Лилибет.
Разбира се, като кученце чистокръвният и виден Дуки първоначално е имал много по-благородно име - Розавел Златен орел (Rozavel Golden Eagle). Но семейство Йорк, без да се замислят, решиха да кръстят новия си домашен любимец така, че да отговаря на положението им - тоест херцог. Оттам на галено Дуки.
Лилибет и Маргарет бяха възхитени. Дуки в един момент стана пълноправен член на семейството: той ядеше от ръцете на принцесите, спеше на собствения си диван, периодично ставаше герой на вестникарски публикации (кученцето изглеждаше твърде сладко на каишка с малката Елизабет). Вярно, от време на време го хокаха заради навика да гризе петите на обувките на собствениците си, но това бяха дреболии.
Потомство
Скоро херцогинята на Йорк се сдоби с Джейн, която също стана любимка на младите принцеси. А когато Джейн се „омъжи“, се появи първото потомство на кралските корги - Крекърс и Карол. Момиченцето бе с вродено заболяване и си отиде рано, но Крекърс живя дълго и щастливо с кралицата майка до 1953 г.
Дуки, от друга страна, почина почти веднага след началото на Втората световна война, така че Джейн беше призвана да защити момичетата в замъка Уиндзор (където принцесите живееха по време на войната).
През 1944 г. тя също умря (кучето бе блъснато от кола).
За принцесите, които вече бяха заровили два домашни любимци, това беше огромен удар.
През същата година наследницата на британския трон навърши 18 години и родителите й решиха, че е време да й дадат собствено корги, за което Лилибет ще отговаря лично, а не заедно със сестра си. Без преувеличение Сюзън се превърна в любимото куче на Елизабет - Нейно Величество не пожела да се раздели с нея дори по време на медения й месец с принц Филип, вземайки домашната си любимка със себе си. Всъщност Сю постави основата на цялата кралска „династия“ на коргита. Последното куче на Елизабет, Уилоу, беше нейният потомък от 14-о поколение.
Колекция
Общо Нейно Величество имаше около 30 коргита през целия си живот, сред които: Уиски, Шери, Захар, Мут, Минт, Бъз, Джорди, Смоки, Даш, Дим, Сиско, Дипер и др. Израствайки, Елизабет толкова се интересуваше от развъждането на кучета, че се сприятели с почти всички уважавани развъдчици в Обединеното кралство. Освен това през 50-те години самата кралица успя да развъди нова порода, като кръстоса коргито Tини с дакела Пипекин. Породата дорги между другото все още не е призната от специалистите кинолози, но кралицата никак не се вълнуваше от това.
Нейно Величество почти никога не пускаше домашните си любимци на изложби, вярвайки, че така или иначе нямат „абсолютно какво да доказват“ и не ги продаваше. Някои остави за себе си или даде на децата си, а други просто отидоха в добри ръце.
Кристи Красимирова
