В сяко време на бурни политически промени ражда лица, чиито лични драми, породени от семейната наследственост, са жива илюстрация на случващото се в обществото. И целият им живот минава между „Осанна“ и „Разпни го!“ Това с пълна сила важи за Леа Коен.
Семейство
Тя е родена на 29 юни 1942 година в София. Баща й, Пепо-Йосиф Менахем Коен, е председател на Втори състав на т.нар. Народен съд в Сливен. След 1989 г. това ще се превърне в любима опорка на всички, с които по един или друг повод тя е влизала в конфликт.
Леа Коен с баща си Пепо Коен и майка си Тинка Якова.
Напомняха й го още когато през 1990 г. бе избрана за депутат в VII Велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС). Неведнъж бе набеждавана и за сътрудничество с ДС. И всеки път, когато се изразяваше тревога за проявите на антисемитизъм. Заради това тя води дълги дела срещу покойните вече Дянко Марков, бивш легионер и депутат от СДС, и професор Димитрина Нанева – отговорен редактор на списание „Един Завет“.
Обвинения
През 2016 г. Леа Коен издигна обвинения срещу някогашния кмет на кмет на София инж. Иван Иванов (1944-1944) и сезира Изпълнителното бюро на организацията на евреите в България „Шалом“. Бюрото обаче излиза с решение, че организацията „няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов като бивш кмет на София“ („Еврейски вести“, 11 ноември 2016). През следващите години Коен продължава да обвинява в нацизъм Иван Иванов, когото определи като фен на Хитлер и антисемит, обявявайки се против решението на Столичния общински съвет от 2011 г. за поставяне на негов паметник. Това на свой ред предизвика задочен спор между нея и общинския съветник професор Вили Лилков, който бе инициаторът за издигането на паметник на кмета Иван Иванов.
Утрехт
Леа Коен завършва пиано и музикознание в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия, където първият й съпруг Владимир Божков е музикант. Била е редактор в списание „Българска музика“, преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
След приключване на работата на Великото народно събрание Леа Коен е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991-1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993-1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997-2001).
Призвание
Истинското си призвание Леа Коен намира в литературата. Самата тя казва за себе си: „Пиша по всяко време на денонощието само с чаша вода до компютъра.“ От 1996 г. насам броят на нейните романи достигна вече двуцифрено число. Те са посветени главно на събития от близкото минало на Европа. „Консорциум Alternus“, „Кандидат-президента“ и „Близка връзка“ са трилогия за едно семейство и неговите приятели от края на Втората световна война до наши дни. „Преследвачът на звуци“ е посветен на съдбата на млади музиканти от времето на Пражката пролет. „Рафаел“ е документален роман, посветен на процеса срещу индустриалците Леон и Рафаел Арие, осъдени на смърт през 1943 г. Романите й са преведени на немски, испански, френски, английски, македонски, сръбски, албански, турски, гръцки и румънски език.
Холокост
Същевременно Леа Коен не изоставя проучванията си върху историята на българските евреи през Втората световна война. През 2012 г. написва документалната книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“, а през 2022-ра – „Холокостът в царска България (1940-1944)“. Всичко това предизвика доста негативни реакции, стигащи до обвинения в българофобия. През 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки. Тя е член на Швейцарския съюз на писателите и на Швейцарския ПЕН клуб. Изнася лекции във Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Македония, Босна, Турция. „Аз съм по-скоро оптимист, отколкото ентусиаст. Хвърлям голяма енергия в работата си, но я планирам внимателно“, обяснява тя как намира време за всичко това.
Политиката у нас е стихийно бедствие
От 2012 г. Леа Коен дели времето си между София и Швейцария, където днес живее с втория си съпруг Шарл Аугсбургер. „Делим прекараното време в двете страни поравно – казва тя в свое интервю. – Чувствам се като пергел, чието рамо е забито в родната ми София, а рамото му обикаля света.“ Леа не крие своето разочарование от днешното състояние на политическия живот у нас:
„Политиката е единственият смислен инструмент в днешно време, с който се гради държавата. А имам чувството, че в България вече няма политика. Това, което се случва, прилича на стихийно бедствие.
Константин Събчев
