К ой не знае любимата песничка „Зайченцето бяло“ по стихотворението на Леда Милева?
Дори само това да беше написала, тя щеше да остане в историята. Но нека не забравяме, че тя първо е детска учителка, после преводач от английски, руски и френски, общественик и дипломат, народен деятел на изкуството и културата.
Леда Гео Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София, дъщеря е на поета Гео Милев и актрисата Милица (Мила) Милева.„Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност - пише в спомените си Леда. - Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и най-голям приоритет за това какво мога, и какво трябва да направя в негова памет е цялото му наследство да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините.“
Образование
Основното си образование Леда получава в Американското училище в София. От 1933 до 1938 г. учи в Американския колеж. От 1938 до 1940 г. е курсистка в Института за подготовка на детски учителки към Американската детска градина. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
Няколко години младата Леда Милева е детска учителка в София, след това се насочва към журналистиката. От октомври 1944 до 1951 г. е главен редактор на предаванията за децата и младежите в Радио „София“.
Една година е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“, а от декември 1952 до 1955 г. е главен редактор на списание „Пионерска самодейност”. Следват години в издателство „Български писател”, списание „Дружинка“, в Студията за анимационни филми, в детската редакция на издателство „Български писател”.
От 1966 до 1970 г. Леда Милева е заместник-директор и директор на Българската телевизия. После се отдава на дипломатическа дейност: в отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи, а от септември 1972 до януари 1978 г. е посланик и постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
Следват години като председател на Съюза на преводачите в България, член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, главен редактор на списанието за чуждестранна литература „Панорама“.
Депутат
От 1981 до 1991 г. Леда Милева е народен представител в Осмото народно събрание, Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г., а от 1960 до 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб.
Творчество
Леда Милева е автор на над 30 стихосбирки за деца, гатанки, приказки, разкази, театрални и радиопиеси за деца, преведени на английски, арабски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки, японски и други езици. Автор е на статии по проблемите на литературата, превода, международното културно сътрудничество, телевизията, политиката, възпитанието на децата и други. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия и на класическа и съвременна проза от английски език. Автор е на книгите „Заю на разходка“ (1946), „Няма време“ (1949), „Работна Мецана“ (1954), „Мустакатият Иванчо“ (1957), „Златоперко“ (1965), „Влак-юнак“ (1967), „Къде е хоботът на слона“ (1983) и др. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е записана в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга.
Спомени
Леда Милева е майка на две деца от двата си брака - дъщеря Емилия и син Боян. В своите спомени тя откровено разказва свои лични истории:
„Живеехме в една-единствена, макар и голяма стая, разделена на две с параван. По-малката част беше татковият „кабинет” - покрита със зелено сукно писмена маса и етажерки, отрупани с книги. Понякога вечер в „кабинета” се събираха приятели - Христо Ясенов, Николай Хрелков, Вела Ушева, Ламар...“
„Майка ми Мила остава вдовица само след шест години семеен живот, но не позволяваше да ѝ се подхвърля, че може да ни отгледа по-лесно, ако се омъжи повторно. Чувстваше като свой върховен дълг да бъде вярна към паметта на съпруга си и да съхрани литературното му наследство. Не с думи и назидания, а с личния си пример предаде това и на нас, двете си дъщери. Двете думи, които майка най-често употребяваше, когато говореше за баща ми, бяха: „Вулканичен и пламенен“.
Леда Милева споделя и как е написала „Зайченцето бяло“: „Много пъти съм разказвала, че стихотворението е съвсем случайно и набързо написано. Бях уредник на списание „Първи стъпки“ и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел.“
Признание
Носителка е на десетки отличия, по-значимите от които са:
- През 1959 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий I степен“; през 1970 г. с орден „Народна република България I степен“;
- Удостоена е още с медал UNESCO Philae, с френския орден Palmes Academiques. Носител е на медал „Генерална асамблея на ЮНЕСКО”
- През 1981 г. е удостоена с националната награда „Петко Р. Славейков“ за приноса ѝ в развитието на националната ни литература за деца и юноши.
- През 2006 г. е удостоена с орден „Стара планина I степен“.
Леда Милева склопва очи в София на 5 февруари 2013 г.
Текстът
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.
Още в поредицата:
Румен Жерев
