Н якои хора колекционират запалки, други - миниатюрни бутилчици с алкохол, трети - пощенски марки. А има и такива, които колекционират... човешки останки.
Съвсем сериозно. И като повечето колекционери, са толкова пристрастени към това хоби, че са готови на всичко, за да се добият с „рядък екземпляр" - скелет на недъгав човек, череп на великан или джудже и т. н.
Том Сойер
„Лопатата с приглушен звук се удари в покрива на ковчега и след още минута или две Мъф Потър и индианецът Джо го извадиха. Те разбиха капака с лопатите, измъкнаха мъртвото тяло и го изхвърлиха грубо на земята. Луната надникна иззад облаците и освети бледото лице на покойника. Ръчната количка беше приготвена, качиха трупа в нея, покриха го с одеало и го завързаха здраво с въжета". Навярно мнозина помнят този необичаен епизод от „Приключенията на Том Сойер" на Марк Твен, в който Том и неговият приятел стават свидетели на похищението на труп от гроб по молба на младия доктор Робинсън. Защо му е на доктора труп? Не е ли по-просто да отиде в моргата? Работата е там, че в тези времена в редица страни съществуват закони, забраняващи отварянето на мъртви тела, ето защо медиците за лекуването на живите измислят какви ли не начини, за да си доставят трупове нелегално и да се упражняват с тях.
Похищаването на трупове започва още през Средновековието. Свързано е както с лечение, така и с практикуване на магии. В магьосническия арсенал има различни обреди с различни части от човешки тела. Някога се е смятало, че кост от човешко бедро, стрита във вино, помага много при ревматизъм, а прах от череп церял епилепсия.
Разбира се, да се крадат трупове във всички времена е било доста рисковано занимание. Похитителите били залавяни, понякога били пребивани до смърт на местопрестъплението, пращали ги в затвора, горяли ги на клада или ги бесели.
Забрана
През 1300 година е наложена официална църковна забрана за използването на трупове с мотива, че оскверняването на мъртвото тяло вреди на безсмъртната душа на човека. Най-големият пик на похищенията на трупове е в периода от 1750 до 1830 г. През това време вече действат многобройни медицински училища. Бъдещите медици просто няма на какво да се упражняват. Във Великобритания дълго време било разрешено да се използват само тела на престъпници, но те катастрофално не достигали. Дефицитът на мъртви тела съответно вдигнал цената им. Похищението на трупове станало изгоден занаят - само за едно тяло плащали до 70 долара.
Заплахата от похищаване на останките на близките принуждавала родствениците на умрелите, на свой ред, да измислят най-различни приспособления за защита на гробовете. Най-простият способ се заключавал в това, върху гроба да се постави временно грамаден камъкили специално подготвена железна клетка. По-заможните хора наемали пазачи, които в специални будки охранявали гроба. Понякога през нощта от гробищата се чували взривове. На сутринта намирали край гробовете разкъсани трупове на похитители. Това ставало заради специални взривни устройства, поставени по молба на роднините. Някои от гробовете буквално били минирани.
Изключения
Законите срещу похитителите на трупове в различните страни значително се различавали. В Англия ловците на мъртви тела можели да се дишат спокойно, защото похищението на трупове там не се считало за углавно престъпление, само трябвало да откраднат мъртвеца гол... Работата е там, че само кражбата на дрехи и накити от гробовете се наказвала със затвор. Характерен пример е делото срещу един похитител, у когото по време на обиска открили 30 мъртви тела. Успели да го осъдят на седем години едва за кражбата на платненото покривало на един от мъртъвците.
Смята се, че краят на този зловещ занаят са сложили двама единбургци - Бърк и Хеър. Те решили, че не си струва да оскверняват гробове през нощта и да стоят нащрек дали няма да бъдат хванати, докато измъкват поредния труп. Вместо това започнали да убиват хора и да продават техните трупове. Зловещият бизнес на двамата бил печеливш. Те били хванати, чак след като доставили десетки „пресни трупове" на масата за дисекции.
Криминалната афера получила голям отзвук. През 1832 г. в Англия било взето решение официално да се осигуряват за изследователски и учебни цели по 600 трупа годишно. Други държави също започнали да търсят начини да разрешат този проблем. В края на XIX век в повечето цивилизовани страни в резултат на предприетите мерки похитителите на трупове останали без „работа".
Изглеждало, че с решаването на проблема с доставянето на трупове за обучение на студенти и изследователски цели гробокопачите ще изчезнат. Но и в наши дни понякога се чува за подобна практика. Психичноболни хора, страдащи от некрофилия се гаврят с трупове на жени и девойки, които са им харесали. Мъртъвците се погребват с пиринчени венчални халки и с извадени коронки, за да не предизвикват нездравия интерес на златотърсачи.
Екзотика
Най-екзотични обаче са случаите на похитени човешки останки с цел получаване на откуп. Широк отзвук за времето си получава похищението на тялото на италианския богаташ Салваторе Матареси. Но най-голям резонанс в света предизвиква делото на живота на българина Кунчо Кунев в съучастие с поляка Роман Старек. На 1 март 1978 г. двамата изравят тленните останки на Чарли Чаплин от гробището край Корсие сюр Веве, Швейцария, и предлагат на вдовицата му Уна да й върнат трупа срещу откуп от половин милион швейцарски франка. Първата й реакция е да отхвърли „офертата". Тя заявява: „Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми". С голям труд полицаите успяват да уговорят вдовицата да влезе в преговори с похитителите, за да установят мястото на позвъняването. Така авантюристите са засечени и арестувани.
Отначало те възнамерявали просто да пунтират, че са изровили трупа, като изкопаят дълбока яма. Само времето било против тях. Дъждът бързо запълнил дупката с размекната пръст и вода. Наложило се да извадят ковчега, който тежал 240 килограма и да го пренесат до автомобилен фургон. Похитителите били здравеняци, двамата работели в автосервиз. Ето защо, макар и трудно, те се справили с тази задача. Гробът с останките на Чаплин бил закопан в нива с пшеница до Женевското езеро, след което предприели следващата стъпка да се свържат с вдовицата.
Вуду
Подобни престъпления, разбира се, не са масово явление. Но на Хаити и досега се страхуват сериозно от похитителите на трупове. Тук в тази роля влизат хаитянските бокори (вуду магьосници). Съществуват поверия, че някои от тях са способни да съживяват мъртъвци и да ги превръщат в зомбита, своеобразни биороботи, безропотно изпълняващи всякаква работа. Феноменът зомби е напълно реален. С тази подробност, че някои изследователи са на мнение, че бокорите оживяват само тези, които са упоили със специални билкови отвари и привели в състояние на мнима смърт. Така или иначе местните жители много се страхуват, че от тях починал близък човек може да бъде направено подобно страшно същество, лишено от памет и воля. Ето защо те предприемат всичко възможно, за да избегнат такава възможност.
Мерки
Мерките за сигурност понякога са драстични. Някои погребват покойника с лицето надолу, като забиват челюстта му за дъното на ковчега. Други дупчат тялото с нож, като смятат, че така ще осуетят вероятността да оживее и да се превърне в зомби. Трети правят над гробовете внушителни бетонни саркофази. Четвърти назначават охрана, докато не настъпи разложението на тялото.
Кристи Петрова
